Перспективите за развитие на региона обсъдиха двама вицепремиери с местната власт, бизнеса и академичната общност на форум в Пловдив, организиран от Медийната платформа "24 часа"
С 28% дял на индустрията в брутния вътрешен продукт България вече надминава доста от европейските държави и доближава шампиона Ирландия с 35 на сто. Все още обаче нито властите у нас, нито самият бизнес успяват да обяснят индустриалното развитие достатъчно добре, за да мотивират
младите хора да се образоват за развитие в предприятията
А бъдещето на инфраструктурата вече не е само в изграждането на шосета, а да се създават съюзи между кметове, които заедно да развиват автобусни и жп връзки, за да облекчават гражданите и бизнеса.
Това бяха основните изводи от продължилия над два часа форум “Южна България - рестарт и постижими цели”, на който Медийната платформа “24 часа” събра в Пловдив местната власт с представители на изпълнителната, депутати, бизнеса и академичната общност в региона. Домакин на събитието, което е част от националната кампания на “24 часа” “Общините - перспектива 2027”, бе кметът на Пловдив Костадин Димитров. Предишният форум от инициативата бе през юни във Велико Търново, а първият бе в София.
Партньори на форума са “Електрохолд”, “Виваком”, Пощенска банка, КЦМ, “Филип Морис”, “Аурубис” и “Сиском Инженеринг”.
“Това е един от историческите моменти за България, след по-малко от месец влизаме в еврозоната и животът ни ще се промени”, каза в началото на форума издателят на “24 часа” Венелина Гочева.
Повечето европейски средства вече ще се насочват към Северна България, а
южните области не трябва повече да разчитат на еврофондовете,
обясни старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
“Това означава, че големите инфраструктурни проекти на юг трябва да се случат с национални средства или концесиониране”, добави Ганев.
“Влизаме в нов период на нашето развитие с приемането на еврото на 1 януари 2026 г. и скъсваме връзките с прехода и валутния борд. Това е различна макроикономическа среда и среда за функциониране на регионите. Ще има нова регионална рамка за писане на стратегии. Южният централен район спира да съществува и ще има един Южен, в който Пловдив и Стара Загора ще са в един район.
В тази среда начинът, по който местните власти работят, ще бъде ключов”, каза още Петър Ганев. По думите му ключов проблем в момента е как да се отключи растежът към по-малките общини и към по-голяма част от населението.
“Истинският напредък идва, когато съседните градове растат заедно
и се допълват. Над 741 хил. души живеят в област Пловдив и това го прави изключително силен от гледна точка на индустриалните зони, ние допринасяме с 10% към БВП на страната, даваме 2,2 млрд. лева добавена стойност, 74 хил. работни места, а със съседните области образуваме мощен иновационен клъстер. Само за последния месец се откриха 3 нови завода в “Тракия икономическа зона”, подчерта кметът на Пловдив Костадин Димитров. (Какво каза още той, виж по-долу). И така зададе посоката на разговора, към който се присъединиха и вицепремиерите Томислав Дончев и Гроздан Караджов.
“Дотук беше лесно - ниски данъци, оперативни разходи, свързаност, повишаване на конкурентоспособността. Оттук нататък става все по-сложно. Образованието се превръща в ключов критерий за икономиката. Индустриални зони, ускоряване на инвестиционния процес, но най-вече миграцията към индустрии с по-висока добавена стойност - това е много по-трудно от строителството на един инфраструктурен обект.
С хора се работи трудно, с инертни материали и бетон е лесно”, обърна се към кметовете вицепремиерът Дончев (виж по-долу.). А Гроздан Караджов директно призова кметовете да започнат да изграждат общи проекти за обществен транспорт, за да осигурят лесно придвижване на гражданите.
“Ефективен обществен транспорт е цел за цяла България, публикувахме нов закон. Защото иначе виждате, правим нови магистрали и шосета и след 10 години са пак препълнени.
Общественият транспорт е единственото лекарство което работи в останалите западни държави. Сметнете само колко години от вашия живот минава в дремене в колата в задръстванията”, каза на кметовете Караджов (какво каза още той, виж по-долу).
“Трябва да започнем с предложенията за градската железница, която да превозва работещите в индустриалната зона
на Пловдив до паркингите, откъдето автобусите да ги извозват до предприятията, в които работят. Така трафикът ще се облекчи. Около 200 микробуса, каращи работници, влизат всеки ден в Пловдив. Ако се изгради градската железница и хората хващат влак до паркингите, движението ще се облекчи”, предложи кметът на община “Марица” Димитър Иванов.
Бизнесът обаче наблегна на нуждата от образование и развитието на мрежа от училища, която да създава кадри за заводите.
“Един от най-големите проблеми пред нас е да убедим хората, че в България има производство, има индустрия, която има нужда от образовани кадри”, заяви Пламен Панчев, изпълнителен директор на “Тракия икономическа зона”.
“Тракия икономическа зона” работи с пет училища, те са ориентирани към бизнеса и бъдещето. Но не ни задоволява, все още не можем да убедим обществото, че България има индустрия и тя има нужда от кадри, и тези, които са образовани, имат страхотно бъдеще. Когато постигнем това, тогава ще са големите резултати”, убеден е Пламен Панчев.
“Образованието е също толкова важно за развитието, колкото и инфраструктурата”, заяви от своя страна областната управителка на Пловдив проф. Христина Янчева.
“Само преди няколко месеца американската компания “Интуитив”, пионер във високотехнологичната индустрия, избра региона Пловдив заради добрата работна ръка и отличната инфраструктура”, посочи тя. Подкрепи я и кметът на Панагюрище Желязко Гагов.
Гроздан Караджов: Ако не разширим “Тракия” между София и Пловдив, става опасно
От началото на 2026 г. търсят концесионер на летището в града
Ако не започнем съвсем скоро да разширяваме магистрала “Тракия” между София и Пловдив, тя вече не може да поема трафика. Това обяви министърът на транспорта Гроздан Караджов на форума “Южна България - рестарт и постижими цели”.
Само през тази година трафикът се е увеличил с 25%, а след 4 години ще се удвои. Според Караджов при подобно претоварване магистралата няма да е безопасна в сегашните си габарити и затова е нужна поне още една лента. Вицепремиерът допуска това да стане и чрез концесия, ако няма достатъчно пари в бюджета.
Преди години едно правителство спря тунела под Шипка и преди седмица бе издадено разрешение за строеж от Габрово към входа на тунела и това ще размрази най-пряката връзка между Северна България и Пловдив, даде още една посока за подобряване на транспортната свързаност и вицепремиерът Томислав Дончев.
Пловдив и Южна България вече са част от новия стратегически коридор “Черно море – Егейско море - Балтийско море”. Заедно с колегите ми от Гърция и Румъния през следващата седмица в Брюксел ще подпишем рамката за регионално сътрудничество, която ще ускори планирането, финансирането и изграждането на новите трансгранични направления от европейските фондове.
Министърът на транспорта и съобщенията изброи и връзките, които ще бъдат изградени - не само железопътни, но и пътни проекти. Тези коридори включват и два нови моста над Дунав при Силистра и Никопол.
1. Западна ос: Атина – Солун – Промахон – Кулата – София – Видин/Калафат – Крайова – Букурещ.
Това е традиционният Балкански коридор, който свързва Гърция с Централна Европа през България. Ще се увеличава капацитетът, ще се модернизира жп инфраструктурата и подобрят граничните пунктове. Това е традиционният Балкански коридор, който минава само през страни от ЕС. Ние го забавихме над 25 години и ако не го изградим, той ще ни заобиколи през Северна Македония, или както го наричам - китайското трасе, разясни Караджов.
2. Централна ос: Солун/Александруполис – Орменио – Свиленград – Пловдив - Русе/Гюргево – Букурещ – Сирет (Румъния/Украйна) – Унгени (Румъния/Молдова)
Критично направление за товарните потоци, заобикалящи рисковите маршрути в Черно море. То осигурява директна връзка между Егейско море, Дунав и Североизточна Европа.
3. Източна ос (актуализирана): Истанбул – Малко Търново – Бургас – Варна – Констанца
Това е новото южно-северно трасе, което свързва турския мегахъб Истанбул с българските черноморски пристанища и с румънския порт Констанца. То не просто разширява логистичната карта – то поставя България в центъра на регионалната свързаност между Азия, Черно море и Европа. Според вицепремиера Караджов този маршрут ще разтовари и трафика през Босфора.
Министър Караджов съобщи още, че в началото на 2026 г. ще бъде открита процедура за избор на концесионер на летището в Пловдив, тъй като то има нужда от модернизация, инвестиции, нови услуги и повече капацитет.
Караджов подчерта, че Южна България е и регионът с най-големи инвестиции в модернизация на железопътна и пътна инфраструктура – от 2007 г. досега.
Припомни, че само преди 10 години скептици са задавали въпроса “Защо ни е интермодален терминал?”, “Защо ще се отдава на концесия?” Днес обаче терминалът всяка година надхвърля 2–3 пъти първоначалните прогнози.
“А модернизираната линия Пловдив – Свиленград вече се задъхва от растящия трафик. Това е успех – за града, за бизнеса, за държавата”, добави вицепремиерът.
Томислав Дончев: 4 млрд. лв. сме вложили в икономиката за 2025 г., 55% от инвестициите – във високи технологии
Българската икономика е в трансформация. От началото на 2025 г. 55% от инвестициите и 79% от работните места са във високотехнологичния сектор - на прав път сме. От началото на годината сме инвестирали 4 млрд. лв. в българската икономика. По-голямата част е от плана за възстановяване, а останалото - от оперативни програми.
Това изтъкна вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на форума “Южна България - рестарт и постижими цели”.
Дончев отбеляза, че българската икономика е интегрирана на европейските пазари, конкурентни сме, завоювали сме позиции. “При приемането ни в ЕС БВП на глава от населението, отнесен към средния за съюза, е бил 31%, а сега е 66% - това е ръст от 4 пъти в номинално изражение”, заяви той. Вицепремиерът пожела да достигнем до 75-80% в следващите 5 години.
Дончев наблегна специално на професионалното образование, защото спешно ни трябват квалифицирани работници. “А то не е атрактивно, защото нито децата, нито родителите подозират, че има българска индустрия. Общата ни задача е тя да е по-видима”, подчерта вицепремиерът.
Втори приоритет е регионалното развитие. “Поне половината от проблемите са на регионално ниво - за него теоретично отговаря областният управител, но той няма бюджет и правомощия. Затова трябва обществен дебат, с който да се работи за по-силно регионално ниво”, каза Дончев.
Този проблем се проявявал дори и на ниво статистически данни. Основните интервенции са на ниво община, а статистическият институт не дава данни за БВП на глава от населението за общините. “Доброто управление е базирано на данни, а ние невинаги имаме достатъчно. Дори в най-богатите области имаме бедни общини, което изкривява картината”, подчерта Дончев.
Той похвали Пловдив като една от малкото области, в които нещата са се случили като по учебник - има силен градски център, привлекателна е с култура, туризъм, индустриални мощности. Тъжното е, че това се е случило на много малко места в България.
Кметът на Пловдив: След 20 години чакане започнахме околовръстното
След 20 години чакане започнахме изграждането на околовръстното шосе на Пловдив. През последните 2 години направихме регулярна комуникация с АПИ - имаше 100 нерешими проблема, но успяхме да прескочим много предизвикателства.
Вече има изготвен линеен график, а по участъка “Скобелева майка - Асеновград” има разрешение за строеж и се работи. Вярвам, че това е най-голямата превенция срещу пътнотранспортни произшествия.
Това увери кметът на Пловдив Костадин Димитров.
В града се работи и по още много транспортни ремонти. А четирите входно-изходни артерии или се реконструират, или са почти готови. Това са шосетата “Голямо конарско”, “Кукленско”, “Рогошко”, “Брезовско”. На последното се чакаше да завършат 4 години археологически разкопки, които скоро ще се видят и от гражданите, разказа Димитров.
Пловдив е вторият по големина образователен център с 8 университета, много гимназии, залагаме силно на дуалното обучение. Градът за поредна година е с положителен миграционен прираст - тук идват 5 хил. души на година, и то предимно млади. Много хора се връщат от чужбина - над 4 хил. само през последната година, имаме 28 хил. чуждестранни студенти, отчетът кметът.
Той обърна внимание и на това, че през 2019 г. Пловдив беше европейска столица на културата. Оттогава се надграждат мероприятията и културните дестинации. Всяка година с 10% се вдига бюджетът за култура.
В спортната сфера се строят два стадиона в момента, както и басейн “Младост”, който е една много добра сграда, олимпийски басейн с 1005 места, подходящ и за световни първенства. Правят се две зали за волейбол. Градът кандидатства за европейска столица на спорта през 2028 г., заяви още Димитров.
Румен Цонев, КЦМ: 95% от металите ни се изнасят, трябва държавна политика за индустрията
Повече от 95% от нашите метали ги изнасяме, в други държави правят изделия и ги внасят у нас скъпо - това е най-голямата ни болка. Трябва целенасочена държавна политика, която да подкрепи веригите на доставки в България.
С този призив към правителството се обърна Румен Цонев, главен изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000, на форума “Южна България - рестарт и постижими цели”.
Според него България има невероятна индустрия, но тя има нужда от сериозно представяне, за да се развива. “Индустрията в Родопите е в населени места, които почти не се споменават - Рудозем, Мадан. Те са живи заради нас и нашите предприятия. Затова ние настояваме за специална регионална политика. И за околовръстно шосе на Пловдив, което ще реши много проблеми в Южна България”, каза Цонев.
