Около 20 обитатели, сред които и две майки с малки деца, посрещнаха първа Коледа и първа Нова година без благодетеля си Христо Атанасов в приюта му в село Леденик. 67-годишният мъж, който 30 години бе опора за сираци, бездомни, бивши затворници и всякакви несретници, си отиде внезапно от този свят в ранните часове на 29 ноември. Аневризма е причинила смъртта на Христо, обясни кметът на селото Антон Кръстев. "Двамата му синове поеха дейността, има си фондация, доколкото знам. Като почина, повиках социалните, закрила на детето, оказват пълно съдействие хората. Оправят се засега, за да могат настанените там поне да презимуват. Ако има нужда, помагаме с каквото можем. На Никулден им занесохме от рибения курбан, който приготвяме в селото", допълни управникът.
В зората на демокрацията Христо Атанасов превърна бившата ветеринарна лечебница в Леденик в приют за бездомни, в който приютяваше безкористно хора в нужда. Живееше с тях в приюта, готвеше им, водеше ги по операции и лекари за своя сметка, буквално спасяваше животи.За добрите си дела през 2007 г. Христо беше удостоен с приза "Достоен българин" в кампанията на "24 часа".
"В продължение на 35 години той подкрепяше бездомни и немощни, деца, младежи и възрастни като често намираше храна и подслон, и осигуряваше работа на цели семейства.
Без да е официално регистриран приют, предполагаемият брой на приютените от него хора вероятно е близо хиляда души.Трудеше се редом с тях и беше близо до проблемите на всички. Беше и безкраен извор на вдъхновяващи и поучителни истории, които част от нас имаха възможност да чуят лично от него на масата в скромния му дом както и през репортажите и документалния филм направен за него и хората в приюта през 2009 г.", написаха на стената "Христо Атанасов и Приютът в с.Леденик" във фейсбук опечалени.
Заради голямото си сърце, той няколко пъти е фалирал в бизнеса и е започвал отначало, но не спираше с благотворителната си дейност. Осигуряваше храна, ремонтираше помещенията, строеше къщи на бездомните, за да заживеят в по-добри условия. Приемаше под крилото си младежи, останали без подслон, след като излязат от социалните домове, често насочвани при него от самите социални работници. Помагаше им да завършат образование, търсеше им работа. Стотици оцеляха през годините благодарение на неговата упоритост и всеотдайност.
"Никога не сме имали оплаквания от тези хора. Скромно си живеят, той си ги държеше, но оттук нататък как ще бъде, не знам."Все още има някаква инерция останала като структура, като добро поведение, всеки да си знае мястото и до къде му се простират възможностите, но докога ще продължи? Следим нещата, но още няма 40 дни откак бай Христо почина", казва кметът.
Целта сега е да не останат хората без покрив посред зима. Според него засега в приюта имат храна и дърва за отопление. Повечето работят в комуналните услуги в Търново, имат редовни договори и някакъв доход.
"Най-лошото знаете ли кое е? На погребението в Търново не дойде никой. Нито от общината, нито социалните, нито от военните, нито граждански организации. Бяха само неговите хора и няколко близки, а пък е помагал на всички", огорчен е местният управник.
Христо Атанасов сам е познал трудностите на живота още от малък. Родителите му били миньори, работели денонощно и едва 9-годишен той остава сам с баба си. След казармата не успява да си намери работа и е принуден и той да слезе в мината. Четири години работи под земята, но решава, че това не е неговият път, идва във Велико Търново. Започва работа като боклукчия в "Комунално стопанство" и тогава за пръв път се сблъсква с изпаднали в истински затруднения хора, които белязват живота му. Когато идват промените и започва частен бизнес, първите наети работници са именно такива несретници, които приемаше за свое семейство.
