150 години след Христа вече имало път, който пресича Стара планина от север на юг
Римляните са построили древното съответствие на днешната магистрала “Тракия” за около 20 години - от властването на император Нерон до неговия наследник император Траян през първи век след Христа. Също така още в древността е имало път, който пресича Стара планина от север на юг, но и те са нямали магистрала “Хемус”.
Всички тези факти излизат наяве от ново научно откритие – наскоро учени от Дания и Испания представиха иновативна интерактивна карта, която буквално връща към живот древната пътна мрежа на Римската империя. Новият цифров набор от данни, наречен Itiner-e (виж тук), позволява на потребителите да проследят как империята е била пресечена от пътища – от Африка и Арабия през Средиземно море до Европа. Данните в картата са фокусирани върху периода около 150 г. сл. Хр., когато империята е била в своя разцвет.
Изследователите, базирани в Дания и Барселона, разкриват мащаби, много по-големи от очакваните. Използвайки сателитни проучвания, топографски карти и специализиран софтуер, екипът е открил още 100 000 километра, скрити от времето, които са били покрити от нови конструкции или просто неизползвани.
Така
общата дължина на пътищата достига внушителните почти 300 000 километра
– достатъчно, за да обиколят света повече от седем пъти. В своя разцвет Римската империя е обхващала площ от 4 милиона квадратни километра, а населението наброявало 55 милиона души. Тази огромна мрежа от пътища е била ключова за управлението на далечни земи и за осъществяването на интензивен търговски обмен.
Археологът и доцент в Университета в Орхус, Дания, Том Бругманс, който е един от авторите на разработката, обяснява, че пътищата са били жизненоважни за оцеляването на населението особено в столицата. Но те не просто обслужвали търговията, а чрез тях са се случили всички основни исторически явления, оформили европейската цивилизация. Пътищата са позволили търговия на дълги разстояния, но също така са били път за масова миграция на германските племена, допринесла за упадъка на Западната Римска империя през V век. И за разпространението на ранни пандемии като Антониновата чума през II век.
Новият инструмент Itiner-e е интерактивен и достъпен за всеки. Изследователите са създали и функция за намиране на маршрути, която дава възможност на потребителите да моделират пътуванията от древността. Този същински Google map на древния свят включва и древните градове и пътните станции, които римляните правели на почти всяка 15-а миля от пътя.
Специални функции на картата позволяват да се добавят и допълнителни пластове, например физическа карта на местността така, както изглежда днес, а също и сателитни снимки. Може да се добави и слой със съвременните населени места. И понеже е с висока разделителна способност, човек буквално може да види къщата си и къде минава най-близкият до нея римски път.
Пътищата в древността, разбира се, имат малко общо като технология със съвременните, защото са правени за съвсем различен трафик – превоз с магарета и с конски впрягове. Те не биха издържали камиони с по 8 оси, при които натоварването на всяка ос стига до няколко тона. Класическият първокласен римски път е с до 6 м ширина (днес магистралите са минимум 27 метра широки), и е изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилат чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре отново чакъл, залят с хоросан. Върху последния пласт се застилат масивни каменни или базалтови плочи. От двете страни се поставят бордюри. В планинските проходи пътищата са значително по-тесни и често се изсичат в скалите. В равнината пътищата се изграждат върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода.
На всяка римска миля (1 римска миля = 1482 м) се поставя каменна крайпътна колона, на която се изписва името на управляващия император, на управителя на провинцията и разстоянието до най-близкото селище.
На 15-20 римски мили се построяват пътни станции. Около част от тези станции постепенно се създават селища. На днешните български земи римляните образуват провинциите Мизия и Тракия.
Любопитното за нас, българите, от тази карта е, че древният първокласен римски път
Виа Диагоналис досущ повтаря маршрута на сегашната магистрала “Тракия”,
а на места дори се слива с нея. Плюс днешните “Европа” и “Марица”.
Тръгва от Белград – в древността Сингидунум, минава през Ниш (Наисус), София (Сердика), Пловдив (Филипополис), Одрин (Адрианопулис) и стига до Истанбул (Константинопол). Дължината му е била 924 км с около 70 пътни станции.
В древността многократно по него преминават войски, откъдето идва второто му име Виа Милитарис. В по-нови времена е наричан и Цариградски път. Този път се използва до 18-и век, а римските пътни станции са заменени с османски, известни като кервансараи. И до днес Виа Диагоналис е най-важната и най-кратка връзка между Западна Европа и Ориента.
От римски надпис върху колона на 36 километра след Пловдив се разкрива, че началото на строежа му е при император Нерон около 50 година след Христа и е завършен при император Траян около 70-а година. За сравнение днешната “Тракия” започва да се строи през 1978 г. и е напълно завършена до Бургас едва през 2014 г., т.е. е направена за около 36 г.
Между София и тунела “Траянови врата” трасето на Виа Диагоналис почти напълно съвпада с това на “Тракия”, се вижда от интерактивната карта. Самият тунел, разбира се, няма нищо общо с древния римски път – в древността той е минавал през едноименния проход, който е на десетина километра на юг от сегашния тунел. След това Виа Диагоналис продължава на двайсетина километра южно от сегашната магистрала чак до днешно Хасково, след което завива на юг.
Друг голям и важен първокласен римски път по нашите земи, който, за съжаление,
днес не се дублира от магистрала,
е Виа Понтика. Името му в превод означава Черноморски път. Началото му е при Константинопол, откъдето поема на север, след което минава през сегашните Приморско, Созопол, Дебелт, Ахелой, Несебър и Варна (по-точно през Марцианопол, т.е. днешна Девня, който е бил далеч по-важен стратегически град, отколкото древен Одесос) и достига до днешна Констанца в Румъния.
Няма данни кога и за колко време е построен, пък и днес под името Виа Понтика се разбира прелетният път на птиците от почти цяла Европа на юг към Африка.
Друг важен път по нашите земи е Виа Траяна. Носи името на император Траян. Тръгва почти от Дунав, минавайки през днешните Плевен и Ловеч, след това през Троян, откъдето идва и името на българския град. Виа Траяна прекосява планината Хемус (днешна Стара планина) и свързва провинция Долна Мизия с Тракия, по-точно с Филипополис. По цялото продължение на пътя - от Ескус до Филипополис - са изграждани множество пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници. В тях се разполагат военни контингенти, чиято основна цел е да наблюдават и защитават този стратегически търговски и военен римски път.
Днешният Троянски проход в голямата си част се простира върху останки от този стар проход в Стара планина, който свързва още преди 2 хилядолетия Севера и Юга на Балканите.
Известен още като Дунавския път, Виа Иструм днес също не съществува. Пътят също е построен по времето на император Траян през 1-и век от дясната страна по долното течение на реката.
Сред първите римски гарнизони, построени на Долен Дунав, са Албус (близо до Лом), Регианум (близо до Козлодуй), Сексагинта Приста (близо до Русе), Доросторум (близо до Силистра), Рациария (близо до село Арчар), Нове (близо до Свищов), Улпия Ескус (близо до село Гиген). Така пътят стига до най-отдалечените в източна посока римски провинции.
За отбелязване е, че преди император Траян да изгради Виа Иструм, този край на империята – около делтата на Дунав, има славата на място за заточение. Неслучайно, когато поетът Овидий съгрешава, пишейки прекалено еротична поезия, император Август – 8 години след Христа,
заточава Овидий именно тук, някъде между Силистра и Констанца
За да пише своите скръбни “Писма от Понта”, в които оплаква съдбата си и моли за помилване, което така и не дочаква.
Любопитно е също така, че и за древните римляни не съществува път “Хемус”, така както и днес няма такава магистрала. Причината трябва да се търси в това, че древният Одесос изобщо не може да се сравнява с важността на днешния трети по големина български град. Макар и създаден далеч преди новата ера, Одесос е бил поселище на колонисти от Мала Азия, което римляните превзели доста късно и явно не му отдавали такова голямо значение, че да прокарват път до него.
