- На първа инстанция касиерката на кооперация "Дупнишка популярна каса" Ивона Близнакова бе осъдена на 4 г. затвор и 4000 лв. глоба
- Делото се проточи 10 г. - през това време съпругът й се самоуби
След 10 години на първа инстанция приключи делото за "Дупнишка популярна каса". Преди седмици окръжният съд в Кюстендил призна за виновна Ивона Близнакова от Дупница, че заедно с мъжа си Георги Близнаков е извършвала банкова дейност от 2002 до 2016 г. без разрешение от БНБ. (Виж карето по-долу.) Предстоят обаче въззивна и касационна инстанция.
Магистратите са категорични, че 66-годишната Близнакова от името на Кредитно-спестовна кооперация (КСК) "Дупнишка популярна каса" е привличала влогове, като приемала суми в левове, евро и щатски долари от 217 лица срещу задължение за връщане при различно договорена лихва, варираща между 4 и 18% месечно. Така били причинени вреди на тези хора в общ размер 3 674 453 лева и са получени неправомерни доходи.
Близнакова, която била касиер, бе осъдена на 4 г. затвор и глоба от 4 хил. лв. По други две обвинения - за пране на пари и избягване на данъчни задължения, бе призната за невинна.
Скандалът с касата гръмна през 2016-а,
когато се оказа, че много от член-кооператорите не могат да си изтеглят парите или лихвите. Внасяли през годините от 500 лв. до 100-150 хил. заради необичайно високите лихви. Първите жалби в полицията в Дупница са от април, когато вложители се оплакват, че изтичат договорите им за срочна вноска, но не получили внесените суми. Офисът в Дупница е затворен, а телефонът - изключен.
Полицията започна проверка по жалбите, а след това изпрати материалите в окръжната прокуратура в Пловдив, защото се оказа, че в началото на годината седалището на касата е преместено. Тогава стана ясно, че в средата на 2016 г.
касата е подала молба в съда да бъде обявена в несъстоятелност
В молбата се обяснява, че КСК "Дупнишка популярна каса" е изпаднала в трайна невъзможност да функционира, защото не може да си събере вземанията от длъжници. Представен е списък с 229 кредитори с общ размер на вземанията 4 128 722 лв. През последните години кооперацията отчитала значителни загуби от дейността си предвид влошените икономически условия в страната и ниската събираемост на вземанията.
Кооперацията не разполага с недвижими имоти. От 2010-а до края на 2014 г. основната част от привлечения кредитен ресурс е била предоставена на група член-кооператори, които я използвали за инвестиране в изграждането на хотелски комплекс в Сапарева баня. Заемите били дадени на семейство Ивона и Георги Близнакови и сина им Сотир.
Георги е бил председател на касата и едноличен собственик на фирмата, построила хотелския комплекс. За построяването му през 2008 г. е теглен и кредит от банка "Пиреос България", като е върната малка част от него. Заради остатък от 730 хил. евро през 2015 г. банката е предприела действия да си събере дълга и е обявен фалит на фирмата.
Експертиза по делото за фалита на "Дупнишка популярна каса" установява, че тя няма дълготрайни активи, а краткотрайните парични средства са 1000 лв.
Същевременно пасивите към края на 2013 г. са 2,55 млн. лв., към края на 2014 г. - 3,318 млн. лв., към 31 декември 2015 г. - 4,076 млн. лв., и към 31 март 2016 г. - 4,149 млн. лв. Съдът приема, че още от края на 2013 г.
касата е изпаднала в неплатежоспособност
В делото за фалита на фирмата са предявени вземания от кредитори, като най-големият е банка "Пиреос" с 1,5 млн. лв. Претенции имат и хора, платили авансово цялата сума или част от нея за покупка на апартаменти в комплекса. Синдикът приема вземанията на банката и на няколко физически лица.
Искания за вземания от продажбата подават и Близнакови. Ивона претендира за около 1,5 млн. лв., които е предоставила на фирмата на мъжа си. Той пък бил дал заем на фирмата си за около 640 хил., синът им иска да получи 720 хил. лв. по предварителен договор за 7 апартамента.
Отхвърлени са всички претенции на обща стойност 4,8 млн. лв., защото представените документи не доказват вземанията. Имало договори без дата или само с един подпис, вносни бележки без основание за даване на парите. С това решение, минало и в съда, категорично се
отхвърля тезата, че парите на кооперацията са вложени в хотела
Синдикът на фирмата успява да продаде за около 1,3 млн. лв. комплекса.
След като стават ясни всички факти, през октомври 2016 г. са задържани Ивона, Георги и Сотир Близнакови. Синът е пуснат бързо, а родителите му остават в ареста по-дълго, но после и те са освободени. Срещу тях са повдигнати обвинения като председател и касиер на "Дупнишка популярна каса".
Две години по-късно обвинителният акт от 300 страници влиза в окръжния съд в Кюстендил. Ивона и Георги са обвинени, че в съучастие от името на КСК "Дупнишка популярна каса" без съответното разрешение са извършвали банкови сделки, като публично са привлекли на влог различни суми от 217 лица и от тази дейност им причинили значителни вреди.
Второто обвинение е, че от 15 януари 2010 г. до 20 януари 2015 г. в Дупница 10 пъти извършили сделки с пари, като знаели към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпление, с цел инвестиция в строителството на жилищна сграда и къща за гости-хотел в Сапарева баня. Третото обвинение е, че от 2011-а до 2016 г. Близнакови са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 135 702 лв. годишен корпоративен данък.
Дни преди да започне делото, на 23 септември 2019 г., Георги се самоуби. Рано сутринта 62-годишният мъж скочил от стълбищната площадка на седмия етаж на блок в жк "Запад" в Благоевград.
Така на подсъдимата скамейка остана съпругата му. Заради над 300 свидетели, почти всички от Дупница, се наложи
заседанията да се провеждат не в Кюстендил, а в Дупница
Загубилите парите си в касата до последно не можеха да повярват, че няма да си ги върнат. При разпитите някои от тях обясниха, че са мислили, че влагат спестяванията си в "нещо като банка", не знаели, че са член-кооператори, доверили се на Ивона Близнакова, която познават.
В началото получавали лихвите и били доволни. Сред член-кооператорите имало както пенсионери със спестяванията си от цял живот работа, така и емигранти, банкери, данъчни, бивши полицаи, бизнесмени, счетоводители. Някои обаче по неофициална информация успели да си изтеглят парите.
Измамените обяснили, че не знаели откъде идват високите лихви
и се надявали това да продължава, като нямали представа, че средствата им са вложени в хотел.
"Ивона не е виновна и категорично ще обжалваме решението в осъдителната му част. Тя не е взела нито стотинка. Ако някой беше проверил всичко, щеше да установи, че те са вложени в хотела в Сапарева баня. Банката обаче си поиска кредита и фирмата фалира.
Семейството няма къщи или яхти. Направени бяха проверки в много държави. По това дело има огромен натиск от улицата. Хората не са наясно с характера на производството и очакваха връщане на парите. Ивона е била само касиер. Касата има управителен съвет, който е вземал решенията, има и контролен съвет, а тези хора никой не ги пита нищо", коментира защитникът на Близнакова адвокат Павлин Куюмджиев.
"Как са влагали спестяванията си там шеф на банков клон, данъчен, счетоводители? Това са хора, които познават добре законодателството и не биха рискували парите си, ако са виждали нещо нередно!
Хората не са ли чели договорите, които подписват, и е трябвало да знаят, че това не е банка, а кооперация и те стават член-кооператори. От Ивона пари няма да вземат. Тя няма нищо, мъжът не можа да понесе натиска и срама и сложи край на живота си. Хората са озлобени, защото изгубиха парите си, но вината не е на Ивона. Ако хотелът бе останал да работи, парите щяха да се върнат", допълва адвокатът.
96-има кооператори не успяха да осъдят БНБ да им възстанови пари
Хора от Дупница, Кюстендил и София, които са влагали личните си спестявания срещу висока лихва в касата, която пък ги раздавала като заеми, решиха да съдят БНБ. Завели иск в административния съд в Кюстендил за обезщетения за имуществени вреди.
Най-много е вложил П. Я. - 537 274 лв., М. З. е дал 210 хил. лв., Е. З. - 183 хил. лв. Най-малката сума е около 1000 лв.
Измамените твърдят, че БНБ не е упражнила надзор върху дейността на Кредитно-спестовна кооперация "Дупнишка популярна каса", което е позволило тя да работи фактически като банка, но без лиценз и регистрация.
Заради това 96-има твърдят, че са загубили възможността влоговете им да бъдат защитени и заплатени до законоустановения минимум от Фонда за гарантиране на влоговете. От друга страна, липсата на контрол от БНБ е благоприятствала безконтролното предоставяне на кредити на трети лица от дупнишката кооперация, заради което се е стигнало до фалита й.
Съдът е назначил икономическа експертиза, която показала, че касата е предоставяла кредити на лица, които не са член-кооператори, и е привличала средства от хора, които не са член-кооператори, а в един договор за срочна вноска фигурира малолетно лице.
В хода на делото стана ясно, че някои вложители още през 2014-а, а после и през май 2016 г. малко преди да фалира кооперацията, са изпратили жалба до БНБ. В нея обясняват, че дупнишката кооперация привлича пари и договаря лихва, но има проблеми при изплащане на вложените средства.
Тогава от управление "Банков надзор" отговорили, че БНБ не е компетентна да контролира дейността на касата, тъй като кооперацията не е вписана в регистъра на финансовите институции.
На опасенията на вложителите, че касата може да фалира и те да загубят парите си, от БНБ им отговорили, че вноските на член-кооператорите не са гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете.
След писмата на вложителите от БНБ на 13 май 2016 г. сезират и главния прокурор, ДАНС, НАП и др., защото виждат, че има елементи на престъпление.
Съдът в Кюстендил е категоричен, че БНБ няма вина за загубените пари от вложителите. Дупнишката каса, с която хората са сключили договори за срочна вноска, е работила като взаимоспомагателна каса, не е лицензирана като кредитна или финансова институция.
Заради това и БНБ няма задължение да осъществява надзорни правомощия и финансов контрол. Финансовият контрол на кооперациите се извършва от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи, като тези органи изготвят анализ и го предоставят на 3-ма министри - на финансите, на вътрешните работи и на правосъдието.
Централната банка няма и разследващи функции, за да установява неразрешена банкова дейност, а е сезирала компетентните органи, смята съдът и отхвърля исковете на вложителите.
