Според Ивайло Калфин – дипломат, бивш евродепутат, бивш вицепремиер и външен министър след конституционните промени, вече не съществува ясна и централизирана отговорност, каквато е имало преди.
„Преди президентът назначаваше министър-председателя и министрите и носеше пълна отговорност за тях. Сега неговият избор е много ограничен", заяви той. Според него списъкът с потенциални служебни премиери, предоставен на президента, е проблематичен: „Този списък, който му е връчен, абсолютно всички в него са в конфликт на интереси. Самият списък е абсурден."
Калфин подчерта, че парламентът продължава да функционира, включително и в условията на предизборна кампания. „Това, което се случва в държавата, не може да се игнорира – има парламент, който работи, и то в предизборна кампания", посочи той. По думите му именно конституционните промени са довели до „размита отговорност", при която фокусът вече не е изцяло върху президента.
По темата за конфликтите на интереси Калфин беше категоричен, че проблемът е системен. Той даде пример със Сметната палата, като отбеляза, че нейната основна функция е да контролира публичните разходи на изпълнителната власт. „Това е пълен конфликт на интереси", каза той. Подобна позиция изрази и по отношение на Централната банка, като подчерта, че всякаква връзка между нея и изпълнителната власт „говори много зле за държавата". Сходен е и случаят с омбудсмана, който по думите му трябва да защитава гражданите от правителството, а не да бъде част от него.
Калфин определи като „екзотични" предложенията всеки един депутат да може да бъде опция за служебен премиер. „Колкото повече наближават изборите, толкова повече навлизаме в екзотика", коментира той и добави, че подобна конструкция е „абсурдна".
По повод идеята служебен кабинет да се заеме със смяната на главния прокурор Калфин заяви, че това трудно може да се случи без активна роля на парламента.
„Главният прокурор по никакъв начин не може да си тръгне, каквото и да прави която и да е изпълнителна власт", каза той и припомни, че смяната на Иван Гешев не е довела до очакваните резултати. „Смени се господин Гешев и сега какво се случи – пак не ни харесва", допълни Калфин, подчертавайки, че без цялостна реформа в съдебната власт проблемите няма да бъдат решени.
Относно забавянето на процедурата по избор на служебен премиер и кабинет Калфин отбеляза, че това е пряка последица от конституционните текстове. „Това написаха в Конституцията депутатите", каза той и добави, че процесът трудно може да бъде съкратен, тъй като трябва да се премине през всички предвидени стъпки.
В контекста на евентуалното влизане на Румен Радев в активната политика Калфин заяви, че президентът и сега е част от политическия процес. „Когато се бориш за изпълнителната власт или за мнозинство в парламента, трябва да отговориш на много въпроси", подчерта той, като изброи икономическата, социалната, регионалната, екологичната и външната политика като ключови теми, по които обществото очаква яснота.
По отношение на БСП Калфин отбеляза, че пред партията стоят сериозни въпросителни.
„Ако Румен Радев е конкурент на БСП, тогава БСП ще има нелека кампания", посочи той пред bTV.
Калфин коментира и международния отзвук около т.нар. „борд за мир", като отбеляза, че голяма част от европейските държави са отхвърлили подобен формат. „Голяма част от европейските страни абсолютно отрекоха възможността да се присъединят. Не е сериозен начинът, по който този борд е създаден и тази харта, която определя как се функционира", каза той. По думите му Ирландия е заела по-умерена позиция, като не е отхвърлила идеята веднага, но и не е заявила участие.
Калфин коментира и подписването на документа от Росен Желязков, като заяви, че „очевидно отнякъде е имало натиск – вътрешен или външен". По думите му е „жалко, ако България се е поддала на такъв натиск", особено на фона на позициите на останалите европейски партньори.
