Трите държави с общ план за коридори, жп линии, пътища и нови мостове на Дунав
България, Гърция и Румъния поставят ново начало в европейската свързаност. В сряда трите държави подписаха в Брюксел Меморандум за разбирателство, който е стратегически ангажимент за изграждане на обща транспортна архитектура, която
да превърне региона в мост между Балтийско, Черно и Егейско море, Дунав и Средиземноморието.
Инициативата е под егидата на европейския комисар по транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа декларация на ЕК за подкрепа. В нея се подчертава, че това е решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна и устойчива към кризи свързаност в Югоизточна Европа. Дзидзикостас заяви, че ще работи в тясно сътрудничество с правителствата на България, Гърция и Румъния, включително чрез специална работна група от експерти на ЕК и европейски финансови институции, за да се превърнат всички проекти от план в реални действия на трите страни.
Това е първият координиран регионален проект в рамките на европейската транспортна мрежа TEN-T. Той цели инфраструктурата на България, Гърция и Румъния да бъде изграждана в синхрон, по общи стандарти и в конкретни срокове, така че Югоизточна Европа да се превърне в ключова част от европейската транспортна, икономическа и отбранителна мрежа.
Основата на амбицията са 3 стратегически коридора
Западният започва от Атина и Солун, преминава през Кулата и София и достига Видин–Калафат и Букурещ. Това е бъдещият гръбнак за бързо придвижване на стоки към Централна Европа. България и Румъния се ангажират да модернизират жп трасето София – Видин – Крайова и да осигурят цялостна оперативна съвместимост по стандартите на TEN-T.
Централният е най-чувствителен геополитически - тръгва от Солун и Александруполис, пресича Свиленград, Русе и Букурещ, а оттам води към Сирет (границата с Украйна) и Унгени (Молдова). Това е коридорът, който отваря пътя за интегрирането на Украйна и Молдова в европейската транспортна система и позиционира България като централна точка на свързаността в Югоизточна Европа.
Източният свързва Егейско и Черно море: Александруполис - Орменио - Свиленград - Бургас-Варна - Констанца. Дава напълно нова перспектива за българските пристанища и за морската логистика към Европа и Азия. Тези коридори не са просто линии на картата, а мрежа от пътища, жп линии, пристанища и интермодални терминали, планирани като единна система.
Дунав остава ключовата артерия
на региона. В рамките на меморандума трите държави поставят ясен акцент върху по-добрата свързаност чрез вътрешните водни пътища.
Българските приоритети са втори комбиниран мост Русе - Гюргево и още два - при Силистра - Кълъраш и Никопол - Турну Магуреле. Това е първият път, в който трите съоръжения са записани като общоевропейски ангажимент. Те ще улеснят превоза на пътници и товари и ще позволят инфраструктурата да бъде използвана и за нуждите на отбранителната мобилност.
Паралелно с мостовете се модернизират и съществуващите фериботни връзки Оряхово - Бекет, Свищов - Зимнич и Силистра - Кълъраш, така че да отговарят на стандартите за двойна употреба. Проектът FAST Danube 2, включващ драгиране и модерни шлюзове,
ще гарантира целогодишна навигация по Дунав
Това е критично условие за конкурентоспособността на Северна България и за международните товарни потоци.
Към транспортните оси се добавят и конкретни инфраструктурни проекти, модернизация на жп линията София - Видин - Калафат - Крайова, поетапно изграждане на Свиленград - Пловдив - Русе, магистралата Русе-Велико Търново и връзката с “Марица”, вертикалната ос на гръцката магистрала “Егнатия” от Ксанти до границата, с ключовите участъци до Смолян и Рудозем.
Поетапният модел означава, че строителството започва своевременно, а стандартите на TEN-T - включително оперативна съвместимост и отбранителна мобилност, се покриват постепенно. Това е съгласувано с Гърция, за да се осигури пълен синхрон на мрежите.
България се ангажира да внедри най-важните технологични стандарти на ЕС - Европейската система за управление на железопътния трафик и инфраструктура за приемане на 740-метрови товарни влакове. Това ще позволи българската жп система да функционира наравно с водещите европейски коридори и ще осигури по-висока безопасност, капацитет и оперативна съвместимост.
Проектите са пряко обвързани с еврорегламента за трансевропейската транспортна мрежа. С други думи, България вече няма да планира инфраструктурата си самостоятелно, а в обща европейска рамка с ясно зададени стандарти и срокове.
Меморандумът предвижда мобилизация на всички налични европейски инструменти - Механизма за свързване на Европа, кохезионната политика и бъдещата Многогодишна финансова рамка 2028–2034.
Проектите са планирани така, че да не натоварят националния бюджет,
като се включват и публично-частни партньорства. Идеята е финансирането да бъде стратегически съгласувано, а не разпокъсано, така че всяка инвестиция да има максимален ефект.
За първи път трите държави създават Платформа на високо ниво за коридора Черно море - Егейско море. Министрите на транспорта на
България, Гърция и Румъния заедно с европейски координатори ще планират и следят изпълнението на проектите
С конкретни срокове до 2029–2030 г., със съвместно планиране и със стабилно европейско финансиране Югоизточна Европа може да се превърне в ключов кръстопът на стоки, хора, инвестиции и отбранителна мобилност.
Гроздан Караджов, вицепремиер:
Слагаме начало на истинска свързаност между Севера и Юга
Меморандумът и планът за действие с конкретни проекти за неговото изпълнение са начин да променим стратегическата свързаност на нашия регион - да отворим нови пътища за търговия, да облекчим затрудненията по нашите граници и да дадем на Европа устойчивостта, от която тя спешно се нуждае.
Това е важен момент, който превръща една дълго съществуваща на карта идея в реален процес. В продължение на десетилетия представата за истинска свързаност между Севера и Юга остава само на хартия - без реални действия. Днес започваме да променяме това, защото ангажиментът, който поемаме, не е символичен жест, а реална крачка към отваряне на нови артерии за търговия и към създаване на необходимата за Европа устойчивост.
Дунав е гръбнакът на Европа - онзи жив организъм, който свързва нашите народи, пазари и амбиции. Това е река и граница, но не бива да бъде бариера. Новите мостове - не един, а няколко, са ключови за бъдещето на континента не като двустранни проекти, а като европейска инфраструктура, която укрепва единния пазар, осигурява военна мобилност и превръща оста Север-Юг в работеща. Ще мобилизираме публично-частни партньорства и алтернативни инструменти, за да ускорим реализацията на проектите. Финансирането няма да бъде разпокъсано, а стратегически съгласувано, така че всяка инвестиция да носи максимален ефект за хората и бизнеса.
