Искат да стане национален паметник на културата, министри им обръщали гръб
40 концлагеристи от лагера "Белене" и техни наследници са внесли сигнал в Министерския съвет, в който искат правото на управление на обекта от ключово значение за историческата ни памет да бъде отнето от община Белене. Причината - години наред тя не създава мемориален парк там.
Наследниците, журналисти и общественици се борят концлагерите "Белене" и "Ловеч" да се обявят за национални паметници на културата. Те са обединени във фондация "Истина и памет". "Гласът на живите жертви на лагера не се чува, а община Белене управлява обекта незаконно", заяви изпълнителният й директор - журналистът Христо Христов. Сигналът до МС е внесен от името на фондацията в началото на месеца.
Искането за специалния статут на бившите лагери е подадено още през 2014 г. в Министерството на културата. "През 2018 г. се откри процедура за "Белене", в момента е на четвърта комисия.
В същото време чинията на Бузлуджа получи такъв статут в много кратък срок",
коментира Христов.
"До 2017 г. тази територия е под контрола на Министерството на правосъдието. Тогава Министерският съвет прехвърля правото на управление на втория обект на концлагера на община Белене с цел да се изгради мемориален парк в период от 5 години. Възлага и реновиране на сгради от обекта в срок до 2022 г. В решението на МС много ясно се описва, че
при неизпълнение на задачите обектът се отнема от общината",
подчерта Христов и допълни, че са минали 4 г. от крайния срок, а заложените неща не са изпълнени.
Журналистът разказва още, че община Белене има издадено разрешение за строеж на огради и съоръжения на територията на бившия лагер на 12 март т.г. - само ден преди Специализираният съвет за паметниците на културата в Министерството на културата да вземе решение, че "Белене" трябва да получи специален статут и да се реши дали управлението му да се извади от шапката на общината. Според Христов местната власт искала да създаде заварено положение, за да запази управлението си.
"Крайно време е държавата да си влезе във функциите и да направи
това, което са направили всички останали страни в Източния блок
Правителството и изпълнителната власт не трябва да има двоен стандарт за подобни места на памет", цитира той Касим Дал, който е част от борещите се за специалния статут на лагера, като още в годините си като депутат кауза му беше защита на правата и паметта на репресираните.
"От 2022 г. насам нито едно правителство не се поинтересува от този проблем. Това са правителствата на Кирил Петков, Гълъб Донев, Николай Денков, Димитър Главчев, Росен Желязков и най-вероятно към списъка ще прибавим служебния кабинет на Андрей Гюров. Ние вече се убедихме, че в България липсва държавна политика към местата на памет, свързани с репресиите. В страната ни няма нито едно място за памет, за което да се е погрижила държавата", заяви Христов. Той твърди, че в момента от общината "си правят каквото искат по някакъв таен, скрит проект, който никъде не е подлаган на обсъждане".
"На тях им е възложено да съхранят тези сгради, те не са реновирани, а тръгват да строят нещо ново, което ще стане една бутафория.
Атракцион, за който ще се взимат пари от хората
Искат да направят псевдоистория, която няма да има нищо общо с истината", предупреди журналистът. Тоест общината тръгва да прави нещо, което не ѝ е възложено от Министерския съвет, тя е с изтекли срокове за право за управление точно защото не е изпълнила заложеното от МС.
"В момента там работят организации, които имат финансови параметри за милиони. Миналата година се сблъскахме с това, че те фалшифицират и подменят част от историята", казва още шефът на фондация "Памет и истина". Като пример за това кой опитва да прави бизнес, фалшифицирайки историята, Христов посочи фондация "Софийска платформа". "24 часа" се свърза с организацията, за да отговори дали е получавала финансово възнаграждение за дейността си, свързана с лагера и още въпроси, но не получихме отговор.
Жертвите на концлагера са огорчени и възмутени, че изобщо не са били поканени на събитие в Белене на 28 април. "Не знаехме, че там ще се проведе събитие с четирима министри. Разбрахме случайно. Никой от министрите не ни обърна внимание, дори не се ръкуваха с нас. Държавата трябва да се грижи за това място на памет и да се съветва с нас, защото ние живеехме там и знаем какво къде е. В момента този обект е просто две сгради", разказа Исмет Мустафов, бивш концлагерист в „Белене".
Той и съмишлениците му от фондацията все пак отишли непоканени на въпросното поклонение. "Присъстваха министрите Андрей Янкулов, Юлиян Попов, Емил Дечев, Георги Клисурски и началникът на кабинета на премиера Румяна Бъчварова. Те поднесоха своите венци и цветя, но
на живите концлагеристи и наследниците им не беше обърнато никакво внимание,
те седяха отстрани. Това за мен поставя под съмнение дали това посещение е било чистосърдечно или с друга цел. Например да се даде картбланш на кмета на община Белене да продължи да работи по този начин, по който е работил", подозира Христо Христов. Той все пак разговарял със служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов, който - оказало се, не бил запознат с правния статут на обекта. Журналистът му дал копие от решението на Министерския съвет. "Янкулов каза, че в оставащото време няма да могат да вземат решение за това нещо. Ние подаваме сигнали, които се трупат и не стигат до министрите", заключи той.
