Българският бюджетен дефицит достигна 6,59 млрд. лева или 2,98 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) към края на октомври тази година, съобщават от Министерството на финансите. Отрицателното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4,474 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 2,115 млрд. лева.
Отрицателното салдо по КФП нараства с около 500 млн. лева на месечна база. За сравнение, към края на септември отрицателното салдо бе в размер на 6,055 млрд. лева или 2,7 на сто от прогнозния БВП.
В началото на ноември Европейската комисия предостави на България 0,86 млрд. лв. по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост, като се очаква до края на годината да постъпи и трети транш в размер на близо 3,2 млрд. лв., което ще компенсира посочения дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 2,1 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по КФП, посочват от финансовото министерство.
Размерът на фискалния резерв към 31.10.2025 г. е 19,827 млрд. лв., в т. ч. 15,141 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 4,685 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към октомври 2025 г.
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2025 г. са в размер на 66,782 млрд. лв. или 74,0 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 14,9 процента (почти 8,650 млрд. лв.) спрямо отчетените към октомври 2024 година. Сравнени със същия период на 2024 г. данъчноосигурителните приходи нарастват номинално с 15,5 на сто (7,344 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 19,7 на сто (1,631 млрд. лв.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 326,6 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 54,599 млрд. лв., което представлява 77,1 процента от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,8 процента от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на 9,924 млрд. лв., което представлява 82,8 процента от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други, пише БТА.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,259 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2025 г. възлизат на 73,372 млрд. лв., което е 75,9 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към месец октомври на 2024 г. бяха в размер на 62,097 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,200 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост, разходите към края на октомври 2025 г. нарастват с 10,075 млрд. лв. (15,9 на сто). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при капиталовите разходи, разходите за персонал и други.
Нелихвените разходи са в размер на 70,393 млрд. лв., което представлява 76,0 процента от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от 9,274 млрд. лв. (15,2 на сто) спрямо отчетените към октомври 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 62,719 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 7,623 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 51,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 1,356 млрд. лв. (83,6 процента от планираните за годината и ръст от 439,9 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи на календара по обслужването на държавния дълг).
