Тръмп уверяваше, че за 24 часа ще сложи край на войната на Русия срещу Украйна. Не успя и за 365 дни, но дали поне напредна?
След завръщането си в Белия дом Тръмп се опита да разведри отношенията с Русия: американският президент обясни, че по този начин ще се намали конфронтацията с Кремъл и той ще може да се концентрира върху вътрешните проблеми на САЩ. Още повече, че по време на предизборната си кампания Тръмп подчертаваше, че "ще сложи край на войната за 24 часа". След встъпването си в длъжност той коригира тази цел и разпореди да се постигне прекратяване на войната на Русия срещу Украйна в рамките на 100 дни.
Една от първите стъпки в политиката на разведряване на отношенията с Москва беше отказът от "стратегическо поражение" на Русия във войната срещу Украйна - цел, която беше обявена от предишното правителство на президента Джо Байдън. Още през зимата на 2025 година официален Вашингтон заяви, че "вероятността Русия да бъде победена на бойното поле е доста ниска", затова Киев трябва да започне преговори с Москва.
В първата половина на 2025 година администрацията на Тръмп формулира и ключовите си позиции по това как да се прекрати войната в Украйна: страните в конфликта са длъжни да се договорят за прекратяване на огъня; Украйна е длъжна да се откаже от членство в НАТО в средносрочен план; част от контролираните от Русия територии в Източна Украйна трябва да бъдат предадени на Русия , а Кремъл да прояви готовност за отстъпки, като детайлите по този въпрос станат предмет на обсъждане между Вашингтон и Москва.
Политика на разведряване на отношенията с Кремъл
В политиката на разведряване с Кремъл правителството на Тръмп се придържаше към двойствен подход. Властите във Вашингтон от една страна подчертаваха готовността си за диалог с Русия, независимо от международната изолация на тази страна. САЩ гласуваха и против резолюцията на Генералната асамблея на ООН, която осъждаше руската военна агресия.
Тръмп обаче отказа да свали санкциите срещу Русия, изтъквайки, че те са му нужни като инструмент за оказване на натиск. Президентът на САЩ продължаваше да твърди, че вярва в искреното желание на Путин да прекрати войната, "независимо от това, че Русия бомбардира Украйна". В средата на март Тръмп инициира диалог с Кремъл и обяви, че е получил съгласието на Путин за 30-дневно прекратяване на ударите по украински енергийни обекти. По това време Русия отхвърли предложението на Белия дом за всеобщо прекратяване на огъня.
Благодарение на посредническите усилия на Вашингтон през април 2025 година представители на Русия и Украйна за пръв път се срещнаха отново след прекратяването на преговорите между тях в резултат от руската агресия. Кремъл отхвърли предложението за 30-дневно прекратяване на огъня, но се съгласи на обмен на военнопленници.
В края на пролетта Москва предаде на Белия дом списък със своите условия за прекратяване на войната. Сред тях фигурираха: отказ на Украйна от влизане в НАТО, прекратяване на западната военна помощ, извеждане на украинската армия от административните граници на Донбас , провеждане на нови избори в Украйна и обявяване на руския за държавен език в тези територии.
Тогава самият Тръмп обяви исканията на Русия за прекомерни. Президентът на САЩ неколкократно изразяваше недоволството си от Путин, с когото проведе няколко безрезултатни телефонни разговора.
Впоследствие САЩ наложиха нов пакет със санкции, предвиждащи затягане на износа на руски нефт . В същото време Вашингтон заяви, че възобновява подкрепата за Киев в атаките срещу петролни обекти и енергийна инфраструктура на Русия.
Тръмп прие позицията на Русия: преговори, а после прекратяване на огъня
Преломният момент в руско-американските отношения настъпи през август 2025 година. На фона на публичното недоволство на американския президент от действията на въоръжените сили на Русия в Украйна и нежеланието на Путин да прави отстъпки, Москва предложи на Вашингтон в Аляска да се проведе среща с участието на президентите на двете страни.
В навечерието на срещата администрацията на Тръмп все още подкрепяше искането на Украйна и Европейския съюз за незабавно прекратяване на огъня като условие за бъдещи мирни преговори. По време на срещата обаче Путин успя да убеди Тръмп в позицията на Кремъл - че първо трябва да се проведат преговори за прекратяване на войната, а едва след това да се договорят условията за прекратяване на огъня.
След срещата в Анкъридж Белият дом заяви, че Кремъл е съгласен да направи отстъпки, но конкретни детайли така и не бяха оповестени. Според източници на "Axios", "New York Times" и Ройтерс Русия тогава е изразила готовност да спре военните действия в Запорожка и Херсонска област, при условие че украинските въоръжени сили се изтеглят от територията на областите Донецк и Луганск. По-късно Путин потвърди, че Русия е била готова да приеме тези предложени от САЩ компромиси.
Нежеланието на Русия за реални отстъпки обаче провали тристранната среща между Русия, Украйна и САЩ, за която настояваше Тръмп. По същата причина беше отменена и предвидената среща между американския и руския президент в Будапеща.
Моделът за преговори на Уиткоф и Ушаков
През есента на 2025 година Вашингтон инициира нов модел за преговори за уреждане на войната в Украйна, начело със специалния представител на Тръмп Стив Уиткоф и помощника на президента на Русия Юрий Ушаков . Позовавайки се на успеха на мирния план на Тръмп за Газа, САЩ формулираха свой собствен план за уреждане на войната в Украйна и започнаха да изискват от Москва и Киев да се съгласят с основните точки в него.
Според източници от международните медии въпросният мирен план на Вашингтон е съдържал преди всичко позициите на Москва, а на Европа и Украйна е било предложено да ги коментират и коригират в кратки срокове. Условията в 28-точковия план на Тръмп станаха известни в края на ноември по време на визитата на министъра на американските сухопътни сили Дан Дрискол в Киев, който тогава твърдеше, че "Украйна няма да получи по-добри условия за мир" .
Основната разлика между този модел и опитите за постигане на споразумение за прекратяване на войната от първата половина на 2025 година беше, че страните вече не обсъждаха условията за примирие . В центъра на вниманието им стояха по-скоро въпросите за следвоенното устройство на Украйна и западните гаранции за сигурност.
Едновременно с това САЩ продължиха да обсъждат с Русия и Европа трансформацията на трансатлантическата система за сигурност и по-конкретно задължението за неразширяване на НАТО, гаранциите за ненападение между Русия и Алианса, отмяната на санкциите срещу Русия , статута на замразените активи на руската Централна банка и др.
След няколко етапа на преговори през ноември и декември 2025 година между САЩ, Украйна и Европа бяха разработени четири документа: 20-точков план за мир, многостранни гаранции за сигурността на Украйна , специални гаранции за безопасност от страна на САЩ и план за икономическо възстановяване на Украйна след прекратяване на огъня. Русия не участваше в разработването на тези документи.
Съмнения в успеха
Според източници на "Ню Йорк Таймс" американските преговарящи, участвали в разработването на мирния план на Тръмп , са били настроени оптимистично, но официални лица от САЩ вече изразиха съмненията си. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс още през декември 2025 година подчерта, че успехът в постигането на мир засега не е гарантиран . Сходна бе и позицията на държавния секретар Марко Рубио, според когото "препятствията пред мира все още са много големи".
В същото време през януари 2026 година официален Вашингтон обвини Русия в "необяснима и опасна" ескалация на войната поради продължаващите удари по украинската инфраструктура.
Днес с посредничеството на САЩ руски и украински преговарящи се срещат в Абу Даби в опит да договорят край на войната в Украйна.
