Сръбският президент Александър Вучич отправи молба към САЩ да не налагат на страната вторични санкции до средата на декември, след като на 9 октомври наложиха санкции на сръбската петролна компания НИС.
Вучич изрази надежда, че САЩ няма да предприемат подобни действия.
Той направи това изявление по време на посещение в Ташкент, където днес Сърбия и Узбекистан сключиха 11 споразумения в различни сфери, две от които в областта на икономиката и енергетиката.
„Просто моля нашите американски партньори, ако могат да ме чуят сега, а знам, че могат, тъй като следят отблизо всяко изявление, да не въвеждат така наречените вторични санкции срещу нашите финансови институции за това, че правят бизнес с НИС, да ни позволят да се опитаме да решим всичките си проблеми поне до средата на декември. След това нека ни дадат поне седемдневно предизвестие, за да можем да предупредим всички и да осигурим поне безопасен живот и сигурно бъдеще за нашите банки, каза Вучич пред сръбски журналисти в Ташкент.
В отговор на въпрос относно информация, че САЩ не са готови на компромис по отношение на НИС и очакват сръбското правителство напълно да елиминира руската собственост в петролната компания, Вучич заяви, че не приема подобна позиция.
Сръбският президент каза, че САЩ очакват от него Сърбия да национализира руска собственост, но Вучич подчерта, че не е нито комунист, нито фашист и че никога не отнемал нищо от никого, предаде РТС.
Вучич добави, че страната вече има проблеми заради американските санкции и че те ще се задълбочат, ако не се намери решение с доставките за НИС, които по неговите думи попадат в голямата геополитическа игра между Русия и САЩ.
Сърбия зависи почти изцяло от доставките на руски газ и петрол, които получава главно по тръбопроводи в Хърватия и други съседни държави.
Въпреки че официално продължава да заявява стремеж към членство в Европейския съюз, Сърбия отказва да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна отчасти поради зависимостта си от руските енергийни доставки.
Александър Вучич, който поддържа близки отношения с Москва, е изправен пред една от най-сериозните заплахи за своето продължило над едно десетилетие управление. От месеци насам в страната продължават масови студентски и граждански протести, предизвикани от трагедията преди близо година, когато при срутване на бетонна козирка на железопътна гара в северния сръбски град Нови Сад загинаха 16 души.
Мнозина сърби обвиняват ширещата се корупция и политическия непотизъм сред държавните служители за небрежното изпълнение на реконструкцията, която бе част от по-голям железопътен проект, реализиран съвместно с китайски държавни компании.
През уикенда сръбският президент Александър Вучич обяви, че ако през настоящата седмица въпросът с доставките за НИС не бъде решен, Сърбия ще предприеме самостоятелни действия. Вучич не уточни какво точно има предвид.
В началото на януари САЩ обявиха, че заради войната в Украйна и "вторичния риск" ще наложат санкции върху единствената петролна компания на Сърбия НИС, където мажоритарният пакет от акции е в руски ръце. Тогава Вашингтон поиска пълното излизане на руския капитал от компанията, а после 8 пъти отложи въвеждането на санкциите.
НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Държавата притежава 29,9 процента от акциите на НИС, докато основен собственик остава „Газпром нефт“ с 44,9 процента. В края на септември базираната в Санкт Петербург компания „Интелиджънс“ (Intelligence), свързана с „Газпром“, придоби дял от 11,3 процента.
