Имаме признати международни патенти във всички основни области.
- Проф. Карабалиев, професия ректор няма и вероятно рядко се случва, но вие сте вторият ректор във вашето семейство след баща ви проф. Иван Карабалиев. Той ръководи някогашния Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, предшественика на Тракийския университет, между 1983 и 1989 г. Какво помните от онова време?
- Бях тогава в гимназията, а след това и в казармата. Вкъщи не разбирахме, че той е ректор, не се коментираха много служебните му ангажименти. Помня, че хората бяха впечатлени, защото баща ми ходеше на работа с автобус. Не ползваше служебен транспорт да го взема от дома, а и не беше шофьор. По негово време беше завършено строителството на тези сгради на института тук, той се занимаваше с това строителство. Малко старозагорци знаят, но е имало обсъждания къде да бъде вузът - около пивоварната “Загорка” или на сегашното му място, далече от града до село Малка Верея. Избрали този баир, защото наоколо земята била земеделска, лозя, а те не трябвало да се похабяват. Но градът се разрасна, сега сме заобиколени отвсякъде с жилищни площи.
- А с какво ще бъде запомнен вашият мандат, който ще бъде непълен, тъй като сте избран да довършите мандата, започнат от предишния ректор проф. Добри Ярков? При това започвате в годината, в която се навършиха 30 години от създаването на Тракийския университет и 50 години на висшето образование в Стара Загора като цяло.
- Мандатната ми програма за 2,5 години беше утвърдена от Академичния съвет. В нея са заложени приоритети като приемственост, демократичен стил на управление, модерна обучителна среда, устойчив модел на научните изследвания, дигитална трансформация и не на последно място - финансова устойчивост. Ако забелязвате, говоря тихо, на лекции ползвам микрофон и това е един от аргументите да изградим навсякъде, където е необходимо, по-добра учебна среда.
Университетът се занимава основно с две дейности - учебна и научна, затова и главните ни приоритети са винаги в тези направления. По отношение на научната дейност - в момента сме изследователски университет, един от 12-те в страната. Това е непостоянна позиция, която трябва да се защитава на всеки 4 години. Догодина ни предстои такава защита, тя е много важна за нас.
- Критериите за това са обективни, нали?
- Вероятно заявките ще се подават до 1 април 2026 г., ще ни оценяват изключително на основа публикационна активност и патенти. По направление на патентите имаме доста голям успех през последните години, става въпрос за международните патенти. Знанията и уменията си ги имаме в университета, но привлякохме подходящия патентен специалист - българина Стоян Радков, който има фирма в Англия.
Той намери начин идеите и откритията на колегите да бъдат заявени за патент, като ги подава в английското патентно ведомство. Имаме признати патенти във всички основни области, в които се развиваме: растениевъдство, микробиология, медицина, дори и в педагогиката имаме патент. Остават ни няколко месеца, за да успеем да направим още публикации и да спечелим допълнително няколко точки.
Учебната ни дейност се развива основно, като създаваме нови специалности и осъвременяваме и модернизираме съществуващите.
Най-нов е факултет “Дигитални и зелени технологии”. Той бе утвърден от Министерския съвет, в момента го структурираме. Предстои студентите в IT специалностите, които досега се обучаваха в Стопанския факултет, да бъдат прехвърлени към новия. Зелените технологии са в областта на енергетиката, имаме и магистърска програма за най-новите технологии във възобновяемите енергийни източници. Новите специалности в този факултет са още софтуерно инженерство, информационни технологии, киберсигурност.
Предвиждаме да открием център за професионално обучение, сега го разработваме. Идеята е в него да продължат обучението си хора с основна степан на образование - може висше, може и средно, и с определена професия. Сега проучваме пазара на труда, за да можем да предложим обучение в почти всички направления, дори и ако се наложи да наемем преподаватели отвън.
Този център може да бъде много полезен за преквалификацията на кадри от комплекса „Марица изток“, на които би се наложило да сменят професията си. Това, че се опитваме да участваме в разработването и въвеждането на нови технологии, не означава, че искаме да закриваме мините и тецовете. Имаме Институт за устойчив преход и развитие още от първия мандат на проф. Ярков. Той беше създаден точно за това - преходът в “Марица изток” с отказа от въглищата да е справедлив, като хората получат достойна и добре заплатена нова работа. В този институт участват три университета, две работодателски организации и най-големите синдикални организации КТ “Подкрепа” и КНСБ. Водещ е Тракийският университет, участват Минно-геоложкият и Техническият университет в София. Покрай този институт колегите разработват проекти за улавяне на въглеродния диоксид, така че вредните емисии да бъдат намалени според изискванията и мините и тецовете да продължат да работят.
- При вас в личен план има още два любопитни момента - вие сте първият ректор на Тракийският университет от създаването му преди 30 години, който не е завършил тук, а физика в Софийския университет. И сте първият, който идва от Медицинския факултет. Ще дърпате ли чергата към медицината?
- Не, едно от нещата, които казах преди избора ми за ректор, бе, че трябва да спрем практиката всеки да дърпа чергата към себе си, а да изтъчем по-голяма черга, която да стигне за всички.
Това тъкане може да стане най-лесно с увеличаване на платеното обучение и с привличане на средства от Европа по различни проекти.В последните години имаме доста голяма успеваемост в печеленето на проекти, които са за сравнително големи средства.
Парите, които остават за университета от европейските проекти, са значителен процент. В тези проекти има и средства за заплащане на преподаватели, а те са ресурс за увеличаване на заплатите на колегите, които печелят проекти. Имаме спечелен проект за изграждане на център за водородни технологии на стойност 60 милиона лева. Работим по друг проект, свързан основно с повишаване на нивото на младите учени и на административния ни капацитет. В този проект има и интересна научна програма, нарича се REDBUL - като “Червена България”, защото кръвта е червена. Колега от моята катедра “Медицинска физика, биофизика, рентгенология и радиология” участва в екип в Германия, разработил микрочастици на основата на хемоглобина, които да пренасят кислород. Представете си материал, който да замества кръвта с цел преливания. Има успешни изследвания в тази посока, но конкретно проектът е за използването на този материал за перфузия (захранване) на експлантирани органи.
Знаете, при трансплантация, докато се пренесе органът от донора до реципиента, той се слага в ниска температура, което при пренасянето уврежда част от клетките на този орган. Т.е. той е частично увреден още преди да бъде трансплантиран. Колегите от Германия, чиято разработка е този продукт, в момента тестват поддържане на такива експлантирани органи при нормална температура, като за целта те постоянно се перфузират с физиологичен разтвор. Понеже не може през цялото време да е с кръв, идеята е да се използват тези микрочастици като преносители на кислород, така че органът да бъде снабдяван с кислород и съхранен. Тези микрочастици се правят от говежди хемоглобини.
