Глобалното затопляне, причинено от човека, е довело до два от всеки три смъртни случая заради горещини в Европа през това лято, сочи първоначален анализ на смъртността в 854 големи града. България е на осмо място - около 552 души са загубили живота си заради жегите.
В Италия са най-много - 4 597, в Испания 2 841, Германия е на трето място с 1 477, следвана от Франция с 1 444, във Великобритания са 1 147, в Румъния - 1 064, Гърция - 808, в България - 552, в Хърватия - 268 и в Швейцария - 207.
Епидемиолози и климатолози приписват 16 500 от 24 400 смъртни случая от горещини от юни до август на изключително горещото време, причинено от парниковите газове, пише The Guardian.
Бързият анализ, който се основава на утвърдени методи, но все още не е представен за рецензиране, установява, че климатичните промени са довели до повишаване на средната температура в градовете с 2,2 °C, което значително е увеличило броя на смъртните случаи в резултат на опасното топло време.
"Причинно-следствената връзка от изгарянето на изкопаеми горива до повишаването на температурите и увеличаването на смъртността е неоспорима", заяви Фридерике Ото, климатолог в Империал Колидж Лондон и съавтор на доклада.
„Ако не бяхме продължили да изгаряме изкопаеми горива през последните десетилетия, повечето от приблизително 24 400 души в Европа нямаше да умрат това лято", посочи още той.
Учените са използвали локални съотношения между температурата и смъртността, за да моделират свръхсмъртността през най-горещите месеци на годината, и са сравнили резултатите си, които обхващат градове, в които живее почти една трета от европейското население, с хипотетичен свят без климатични промени. Те са установили, че повишената температура е причинила около 68 % от очакваните смъртни случаи.
Проучването установява, че възрастните хора са най-силно засегнати от жестоките температури, като 85 % от починалите са на възраст над 65 години, а 41 % – над 85 години.
"По-голямата част от смъртните случаи, свързани с жегата, се случват в домовете и болниците, където хората с вече съществуващи здравословни проблеми са изложени на прекалено голямо натоварване. Но жегата рядко се споменава в смъртните им актове", казва Гарифалос Константинудис, епидемиолог в Империал Колидж Лондон и съавтор на проучването. И посочва, че рискът за общественото здраве от жегата все още се подценява, въпреки опасностите.
Европейските градове са по-добре подготвени да се справят с екстремната жега, отколкото през 2003 г., когато опустошителна вълна от горещини отне живота на 70 000 души, но службите за спешна помощ се борят да се справят с повишаващите се температури и застаряващото население.
Лекарите призоваха за местни планове за действие при вълни от горещини, повече зелени площи в градовете, които са по-горещи от околните селски райони и климатизация за уязвимите групи, като например обитателите на домове за възрастни.
Мадлен Томсън, експерт по адаптация в Wellcome, неправителствена организация в областта на здравеопазването, която не е участвала в проучването, заяви, че новите данни показват, че нито един град в Европа не е имунизиран срещу смъртните случаи от екстремни жеги.
"Ако не действаме сега, броят на жертвите ще се увеличи. Трябва спешно да премахнем изкопаемите горива и да приложим политики, които да защитят най-уязвимите от все по-смъртоносните горещи вълни", обяснява тя.
