- В бъдеща жега масовото използване на климатици ще увеличи изтичането на фреони, а те са със стотици пъти по-голям затоплящ ефект от въглеродния диоксид
- Тецовете ни са сред най-вредните в Европа за околната среда. Ще са по-полезни, ако заработят с водород от ВЕИ
- Най-бързото известно затопляне от 0,03 градуса преди 56 млн. години е довело до масово измиране, какво остава за днешните 1,6° увеличение на температурите
- Изчистването на въздуха от фини частици също вдига температурите
- България е напълно неподготвена за пожарите, които всеки ден гаси
- Трябват специализирани самолети, които са незаменими при борбата с тях
- Всички средиземноморски и много държави в ЕС ги имат - само Гърция разполага със 17 и е поръчала още 24
- Г-н Симеонов, ваша е прогнозата, че до 10 години в Европа - най-бързо затоплящият се континент, термометърът може да удари и 50 градуса. Как това се свързва с отчетеното през 2024 глобално затопляне от 1,6 градуса ?
- 1,6 градуса е всъщност разликата между средните за цялата Земя температури на приземния въздух за 2024 г. и периода 1850-1900 г. Градус и половина над обичайните температури изглежда незначително, но за сравнение - за целия период от възникването на човешката цивилизация преди около 10 000 г. до средата на XX век затоплянията и захлажданията са били максимално от 0,5 градуса. Тази стабилност на климата е позволила развитието на земеделието, а оттам и на човешката цивилизация. Промените в климата, водещи до излизане от тази зона на температурен комфорт, може да са пряка заплаха за цивилизацията ни, защото съвременното земеделие, от което зависи изхранването ни, е почти също толкова зависимо от климата, колкото това на първите земеделци.
Глобалното затопляне увеличава силата и продължителността на явления като горещи вълни, горещ купол и те водят до новите температурни рекорди, които наблюдаваме.
- Какво представлява горещият купол, под който се твърди, че България, Гърция, Румъния, Сърбия и Украйна попадаме?
- Горещият купол e зона с повишена температура на въздуха на височина до няколко километра, често разположена над обширна територия. Образуването на горещия купол започва със задържане на зона с високо налягане на едно място, за която е характерно топло и слънчево време. Високото налягане компресира приземния въздух и така го загрява допълнително. В началото затоплянето от слънчевите лъчи се забавя поради изпарението на вода от почвата и растенията. Когато това приключи, затоплянето се ускорява и температурите достигат рекордни стойности. Сухата растителност и високите температури създават условия за пожари. Но сухата почва е и предпоставка и за наводнения, дори и при умерени валежи, защото почти не поема дъждовна вода.
- Само човешката дейност ли е причината за промяната в климата на Земята? През годините се говореше за цикли от топли и студени вълни, промяна във въртенето на Земята, изместване на оста ѝ.
- Причината е нарушаване на равновесието между процесите на затопляне и охлаждане на Земята. Затоплянето се дължи на поглъщане на слънчева светлина, а охлаждането на излъчване на топлина от земната повърхност в Космоса. Климатичното равновесие е много чувствително към промяна в тези процеси и многобройните климатични промени в историята на Земята са потвърждение за това.
Парниковите газове, като въглеродния диоксид (CO2), метана (CH4 ) и други, пречат на охлаждането на Земята. Промяна в концентрацията им е сред най-честите причини за минали климатични промени. Така появата на растителност и бурното ѝ развитие преди 380 милиона години е погълнало големи количества CO2, а отделяният от растенията кислород е разрушил част от метана. Това е дало началото на продължил милиони години ледников период, в края на който вулканична дейност е увеличила многократно концентрацията на CO2 и CH4 и е довела до ново затопляне. Въпреки че то е продължило милиони години, промяната е била достатъчна да предизвика загиването на над 80% от живота на Земята. Скоростта на сегашното затопляне от около 1,6 градуса на столетие, причинено от отделяне на парникови газове, е много по-висока и от най-бързото известно затопляне от 0,03 градуса на столетие отпреди 56 милиона години, довело също до масово измиране.
Друга човешка дейност, която напоследък допринася за ускореното затопляне, е намаляването на замърсяването на въздуха, започнало през 60-те години на миналия век.
- Твърдите, че по-чистият въздух ускорява затоплянето?
- Нека уточним, за да избегнем недоразумения. Замърсителите са вещества като серен диоксид, азотен диоксид, озон, фини частици и други, които пряко вредят на здравето ни и на околната среда. Подвеждащо, но парниковите газове често се споменават като замърсители. Те обаче са безвредни за човека, но влияят на климата.
Фините частици и серният диоксид, отделени от човешката дейност, помагат за образуването на облаци, които задържат част от слънчевата светлина и така намаляват затоплянето, компенсирайки частично затоплящия ефект на парниковите газове. Последиците от замърсяването са киселинните дъждове, които унищожават горите. А епизоди като Големия лондонски смог от 1952 г., при който замърсяване със серен диоксид и фини частици, продължило само 5 дни, причинява смъртта на над 12 000 души и хоспитализацията на 60 000 в Лондон, принуждава правителствата в Европа и Северна Америка да вземат мерки. В резултат замърсяването намалява драстично, но и компенсиращият му ефект срещу парниковите газове намалява, което води до допълнително затопляне. До 60-те години то е 0,1-0,4 градуса, но след средата на 70-те години нараства до 1 градус през 2015 г. и достига 1,6 градуса през 2024 г. тъкмо поради бързо нарастващите парникови газове и намалението на замърсителите.
Принос за последното увеличение има и прилагането на спогодба за намаляване на отделянето на серен диоксид от корабоплаването. Сега обаче в Китай и Индия започва процесът на изчистване от замърсители. Това, съчетано с продължаващото нарастване на парниковите газове, ще доведе до още по-ускорено затопляне, което в края на века може да достигне и до 3-4 градуса и да доведе до ненаблюдавани от милиони години температури.
- Учените казвате, че е важно да задържим затоплянето от 1,5 градуса в рамките на Парижкото споразумение. Защо точно 1,5?
- Затопляне дори и с десети от градуса увеличава значително силата, честотата и продължителността на горещи вълни, суши, пожари, наводнения, градушки, късни слани и др. Тези екстремни явления все по-често са свързани - напоследък наблюдаваме горещи вълни, последвани от суши, пожари и краткотрайни, но силни валежи, достигащи за денонощие годишните норми и предизвикващи катастрофални наводнения. Освен човешките жертви и материалните щети, които скоро не само застрахователните компании, но и държавите няма да могат да поемат, ще се появи недостиг на питейна вода и храни. Сериозни проблеми с водата вече се случват - през 2018 г. Кейптаун за седмица се размина с пълно спиране на водоснабдяването, а тези дни се очаква пълно спиране на водоснабдяването на Техеран.
- Само екстремните явления ли са проблем?
- При затопляне, което надвишава определени граници, известни в науката като повратни точки, много климатични процеси ще се ускорят значително, ще ускорят и началното затопляне и ще станат необратими за периоди от десетки и стотици хиляди години.
Но за различните процеси тези граници са различни. При спазване на определената от Парижкото споразумение граница от 1,5 градуса само някои от тях ще бъдат необратими. Но дори и под нея, процеси като загиване на южните коралови рифове, пълната загуба на алпийските ледници, вече са необратими. Близко до повратни точки са превръщането на Амазонската джунгла в савана до 50 години, необратимо топене на голяма част от планинските ледници, също - на ледниците в Гренландия и Западна Антарктида (ледника на Страшния съд), на ледовете в Северния ледовит океан. Тези процеси ще увеличат затоплянето, а топенето на ледниците ще ускори повишаването на нивото на Световния океан. Топенето на Гренландия ще доведе до спиране на кръговрата в Атлантическия океан и на течението Гълфстрийм като част от него. Ефектът от подобно забавяне и спиране би бил незначително захлаждане в Западна Европа, но за сметка на това допълнително затопляне и намаляване на валежите в Източна Европа. Признаците на такова забавяне вече са видими.
Преминаване на прага от 2 градуса на Парижкото споразумение ще има още по-сериозни последици. От многото ще отбележа опасността от ускорено затопляне на Арктика, причиняващо отделяне на големи количества метан, който има 84 пъти по-голям затоплящ ефект от въглеродния диоксид. Признаци за такова отделяне вече се наблюдават на Ямалския полуостров. Тези процеси не са независими и ще се усилват взаимно. И ако не се вземат мерки, това ще доведе до най-масовото и бързо измиране в историята на Земята и до изчезване на човешката цивилизация.
- Как да се избегне тази катастрофа?
- Важно е да се спре отделянето на парникови газове и да се намали количеството на вече отделените, тъй като те са в основата на проблема. Това е трудно, защото технологичното ни развитие е почти изцяло основано на използването на изкопаеми горива. Надежда в това отношение дават развитието на ВЕИ, връщането към ядрена енергия, промени в транспорта и индустрии като циментовата и металургичната. Лидер в тези технологии е Китай, една от най-застрашените от климатичните промени страна, но която вижда в развитието на тези технологии и голям икономически потенциал.
Освен технологичния проблем сме изправени пред активното противопоставяне на индустриите и страните, които печелят от производството и използването на изкопаеми горива. Основните тези са: “Няма климатични промени”, “Климатичните промени не се дължат на човешка дейност”. А последната, след като предишните очевидно не са верни, е “Има технологични решения”. Истината е, че такива технологии няма, а предлаганите не работят в голям мащаб, скъпи са и с потенциала да предизвикат планетарна катастрофа. За жалост всички важни международни решения, включително Парижкото и Дъблинското споразумение и решения на годишните COP (Conference of Parties), са блокирани или забавяни с години.
- България има ли принос за намаляване на парниковите газове?
- България е малка страна и в абсолютно изражение приносът ѝ не е голям. Бихме могли обаче да допринесем със спиране добива на въглища и преобразуване на съществуващите тецове за работа с водород от ВЕИ. Допълнителна полза ще е по-чистият въздух в районите около българските тецове, които сега са сред най-замърсените в Европа.
- Какви са непосредствените климатични заплахи за България?
- Климатът в България се променя към по-топъл и сух с повече горещи вълни, пожари, суши, но и наводнения поради екстремните валежи. Ключ към намаляване на последствията от тези промени са горите. Те са естествен климатик, тъй като растенията не позволяват затопляне на земята под тях, а в топло време се охлаждат изпарявайки фини капчици вода. Изпарената вода се издига, увлича влажен въздух от околността и чрез вещества и фини частици, отделени от растенията, се образуват облаци, които предизвикват местни валежи. При порои горите предпазват от ерозия, помагат за задържане на дъждовната вода в почвата и намаляват опасността от недостиг на вода. Затова е крайно време да започнем да гледаме на горите не като на източник на дървесина, а като застраховка срещу превръщането на България в пустиня.
- Над 200 пожара гасихме през юли и не спират, 90 на сто от човешка ръка - злоумишлено или поради небрежност. Опасната жега май беше по-милостива към нас в това отношение. А в бъдеще?
- Измененията в климата водят до повече и по-интензивни пожари, но се променя и характерът им - появяват се огнени торнада, от дима се образуват сухи облаци, които произвеждат мълнии. Тези явления подпомагат по-бързото разпространение на горските пожари на големи площи, което прави гасенето им изключително трудно. Такива неизбежно ще има и у нас, а България е напълно неподготвена, тъй като не разполага със специализирани самолети, а те са незаменими при борбата с тях. Всички средиземноморски и много държави в ЕС имат такива самолети, като само Гърция разполага със 17 и е поръчала още 247.
- Ефектът на горещите вълни е много силен в градовете, има ли спасение?
- Температурата в градовете е с няколко градуса по-висока от тази в околностите, говорим за т.нар. градски топлинен остров. Основните причини за това са: голямото количество асфалт и бетон, които се загряват силно от слънцето и задържат топлината; отделянето на топлина от транспорта, индустрията и домакинствата; оскъдна или отсъстваща растителност и др. Намаляването на горещините в градовете може да се постигне с градоустройствени решения. На първо място бих поставил масовото озеленяване, висока растителност покрай пътищата, зелени покриви и стени, използването на бели покрития на сградите, разсейващи светлината, които намаляват затоплянето. Трябва да се избягва гъстото и високото строителство, защото затрудняват естественото проветряване, а отразената от високите остъклени сгради (небостъргачи) светлина допълнително затопля околността.
- Казвате, че в бъдещите жеги климатиците ще стават все по-безпомощни. Защо?
- Климатиците ще са важен инструмент за намаляване на заболеваемостта и смъртността в горещите периоди. Използването им за отопление през студените месеци намалява отделянето на парникови газове. Но пък масовото им използване ще увеличи изтичането на фреони, които имат стотици пъти по-голям затоплящ ефект от въглеродния диоксид. Така масовото използване на климатици ще увеличи затоплянето на града и освен неудобствата ще намали ефективността на самите климатици, увеличавайки консумацията на електроенергия. Това ще увеличи риска от срив на енергийната система, който може да остави райони или цели държави без електричество за часове или дни.
CV
Валентин Симеонов е физик.
Работил в БАН, а от 1995 г. - в Швейцарския федерален институт за технологии - Лозана.
С разработени от него лидари (лазерни локатори) участва в оценка на замърсяването на въздуха в градове като Женева, Милано, Марсилия, Мексико Сити. А швейцарската метеорологична служба подобрява прогнозите за екстремни валежи и изследване на климата с негов лидар.
Разработва и използва система за измерване на метан
След пенсионирането си през 2019 г. участва в различни проекти, между които изследване на облаци над Антарктика и замърсяване на въздуха в Индия.
