България, Кипър, Гърция и Малта са най-пострадалите от екстремните жеги през 2024 г. в ЕС. Всяка от тези страни е загубила над 1% от своята брутна добавена стойност заради топлото време, сочи ново икономическо изследване. Четирите страни са следвани от Испания, Италия и Португалия.
Според оценка, изготвена от икономисти от Университета на Манхайм и ЕЦБ, рекордните температури миналата година са причинили краткосрочни икономически загуби от поне 43 млрд. евро, като се очаква те да нараснат до 126 млрд. евро до 2029 г. Само горещините, сушата и наводненията са довели до спад от 0,26% на икономическата продукция на ЕС за 2024 г.
Икономистите, които са изготвили анализа, определят резултатите като консервативни. Според водещата авторка на изследването д-р Сеириш Усман получените резултати може да помогнат на политиците да предприемат действия за подкрепа на икономиката в отсъствие на официални данни.
“Истинската цена на екстремното време се проявява бавно, защото неговите последици засягат живота и препитанието на хората чрез широк спектър от канали, които надхвърлят първоначалния удар”, посочва тя.
Учените се надпреварват да изчислят доколко глобалното затопляне е утежнило суровите климатични аномалии това лято. Според проучвания глобалното затопляне е направило сезона на дивите пожари в Испания и Португалия 40 пъти по-вероятен, а в Гърция и Турция - 10 пъти. Жертвите от опустошителната гореща вълна през юни са се утроили в 12 големи града заради парниковите газове.
Докато повечето изследвания за икономическите щети от климатичните промени разглеждат директните загуби като разрушени активи или застрахователни обезщетения, авторите на новото проучване използват исторически зависимости между екстремното време и икономическия растеж, за да отчетат и страничните ефекти. Това включва неща като ограничените работни часове на строителите по време на жеги или затрудненията в придвижването до работното място след наводнения.
“Икономическите ефекти от екстремното време са по-широки и по-дълготрайни от преки загуби. Отдавна настоявам вниманието да се измести от директните щети от бедствия към по-широки показатели, които обхващат реалния икономически ефект”, коментира главният климатичен икономист на Световната банка Стефан Халегат, който не е участвал в изследването. Той предупреждава, че са използвани точни показатели за определяне на екстремното време, което вероятно води до подценяване на реалните щети. По думите му БДС (брутната добавена стойност) не отразява изцяло тежестта на климатичните щети върху хората и бизнеса, нито ползите от намаляването на уязвимостта към тях.
“Особено когато бедствия засягат бедни общности, въздействието върху БДС може да бъде минимално, защото там хората просто нямат пари, но това не означава, че те не страдат от глобалното затопляне”, казва Халегат.
Герт Бийненс, икономист в Националната банка на Белгия, който не е участвал в анализа, смята, че прекъсването на веригата на доставки е един от най-значителните скрити разходи, които обикновено не се отчитат. Проучване, в което той е съавтор, относно разходите от опустошителните наводнения в страната му през 2021 г. установи, че продажбите на производствени фирми, отдалечени от бедствието, са спаднали рязко, ако те са имали дългогодишни доставчици в наводнените зони.
Игнорирането на такива ефекти може да доведе до подценяване на щетите с до 30%, каза Бийненс. “Разбира се, такива оценки са несигурни, тъй като се основават на исторически средни стойности и все още не могат да отразят напълно съчетаните събития”- добави той. - Но основното послание е ясно: екстремните метеорологични условия вече оставят значителен икономически отпечатък, а косвените ефекти могат да бъдат също толкова разрушителни, колкото и преките щети”.
