- В Балчик започва като база на учените, "Балкантурист" заплашва да я превземе
- Д-р Красимир Косев се грижи за тях от 30 г.
- Божествената цветна феерия някога е била зеленчукова бахча
- Всеки втори ходи там не заради растенията, а заради подредбата им
- Стъклени витрини пазят малките кактуси от кражба
Никога не може да имате две абсолютно еднакви дървета. Дори тичинките в един цвят са различни. Градината е процес - появяват се ажурни корони, има листопад. Едни дървета умират, други се засаждат или се подменят.
Това разказва д-р Красимир Косев, директор на ботаническите градини на Софийския университет в София, Варна и Балчик. Възпитаник е на Алма матер, но и на кралските ботанически градини Кew в Лондон. Всъщност е единственият българин, който има диплома от Kew Gardens. Говори за ботаническите градини с привързаност и грижа, нарича ги “своите”. И няма как да е по друг начин - ръководи ги вече 30 години. В тях има над 3000-4000 растителни вида. Учените от Софийския университет обаче контактуват с повече от 200 градини в цял свят и обменят семена.
Хората, които се занимават с растителните колекции, се наричат кустоси - като кураторите в музеите.
Най-старата и най-малката от трите градини на Алма матер е софийската. Създадена през 1892 г. При откриването ѝ е присъствал княз Фердинанд. Д-р Косев с болка си спомня 1987 г., когато се решава да се разшири пространството пред Паметника на Левски и се режат няколко декара от градината.
Като студент е протестирал
Щом махнали оградата обаче, първо изчезнали растенията от алпинеумите, след това изчезнали камъните, за да ги ползват за аквариуми. Тогава Комитетът за култура обявил сградата за паметник на културата.
“Факт е, че от онзи период до ден днешен ние не можем да възстановим този видов състав, който е имало някога. Растителността е уникален елемент на ландшафтната архитектура. Една сграда и да е съборена, ако има проекти или снимки, може да се възстанови, но растителността - не. Растенията имат уникален генофонд и уникална морфология, обяснява д-р Косев.
Най-малката градина има исторически и представителни функции.
Следващата по възраст ботаническа градина е в Балчик. Създадена е през 1955 г. със заповед на министъра на културата Рубен Аврамов. През онези години висшето образование и науката са били под шапката на Министерството на културата. Тогава ректор на СУ е акад. Даки Йорданов - ръководител катедра “Ботаника”. Интересно е как се стига до създаването на тази градина. След Крайовската спогодба бившата лятна резиденция на румънската кралица се дава на Министерството на културата за почивна база на културните дейци и научните работници. Те занемаряват в такива мащаби парка, че той става неузнаваем, разказва д-р Косев. Тогава
шефът на “Балкантурист” идва на посещение
и заплашва, че ще вземе базата. И тогава министърът на културата се обръща към ректора с молба за решение. Ще направим ботаническа градина, казал акад. Йорданов.
А какво значи това да направиш ботаническа градина? Това не означава паркче или красива леха с много хубави растения. Ботаническата градина е институция, която се занимава с поддържането на живи документирани растителни колекции за нуждите на науката и опазване на биоразнообразието. А в нашия случай и извършване на социални дейности.
В Балчик, без да се пипа архитектурата, се надгражда с растения. Божествената градина например някога е била зеленчукова бахча.
Има фантастично партерно зацветяване, алея с кипариси, донесени след 1956 г. от разсадника “Аязмото” на митрополит Методий Кусев в Стара Загора. Дълги години ботаниците били укорявани, че дребноразмерните кактуси не са експонирани. Причината е проста - крадат се. Затова ги показват в стъклени витрини.
Варненската градина е създадена през 1977 г. Намира се над пътя в “Св. Константин и Елена” и е 360 декара. Има над 250-300 дървесни вида от цял свят. И клуб по езда, където се работи с болни деца.
Д-р Красимир Косев, който е член на Европейския консорциум на ботаническите градини, както и почетен член на Съюза на ландшафтните архитекти, няма много растения вкъщи. Видели ли сте обущар със здрави обувки, шегува се ученият и допълва сериозно: Моят живот са ботаническите градини. За какво ми е да имам вкъщи, като аз имам това многообразие тука толкова години? И всъщност моят живот мина сред тази красота, но, за съжаление, и в борба с хора, които се опитваха да я унищожат.
