Кактуси, маслини, палми и банани виреят в обителта
"Толкова подреден отдавна не сме го виждали. Неузнаваем е. Личи, че грижлива ръка е пипала".
Това повтаряха богомолки в неделния ден, докато разглеждаха Бачковския манастир и се възхищаваха от направеното. А то наистина не е малко.
Още с влизането в двора през портика се виждат каменни кашпи, в които са засадени кипариси. Те най–подхождат на обителта. Такива открай време се издигат край храма "Света Богородица".
Кипарисите изместиха някогашния шадраван, който "цъфна" по прищевките на тогавашния игумен Борис, но изобщо не се вписваше в архитектурата на обителта.
"Къде е манастирската маза", питат други богомолци, виждайки, че мястото, където десетилетия наред се съхраняваше зимнината, сега е превърнато в конферентни зали със столове, мултимедия и портрети на патриарсите и митрополитите.
Няма и следа от някогашните рафтове, на които бяха наредени стотици буркани с компоти, конфитюри, лютеници, туршии за монасите. Липсват и фризерите, претъпкани с всевъзможни меса и риби.
"Провизиите са преместени на друго място. Нищо не е така, както е било преди. Коренно е преобразен манастирът. Всички покриви са ремонтирани. Игуменарницата е изографисана, направени са три параклиса, които също са изписани. Непрекъснато се прави нещо. В момента се доизпипва манастирската библиотека", разказа служителка в обителта. По думите й игуменът епископ Сионий държал всичко да е направено с вкус и стил.
В това време други богомолки се дивяха на кактусите в западната част на двора. Те са нацъфтели също като онези в ботаническата градина на Балчик. Посадени са и две маслинови дървета до входа на храма "Света Богородица".
В южния двор пък се виждат палми и банани. Близо до тях студена вода тече от каменната чешма, издигната в памет на Славена от брат й Васил Апостолов, секретар на манастира.
Момичето остана завинаги на 19 години. Отиде си с още четирима младежи на 20 април 2008 година. Тогава те се прибирали призори с лека кола от Пловдив към Асеновград, когато по средата на пътя микробус се удря челно в тях. Газовата бутилка избухва в автомобила на младежите и пътниците вътре изгарят живи. Загиват също водачът на буса и спътникът му.
Васил и до днес не може да забрави ужаса, преживян покрай сестра му и реши да й вдигне чешма в манастира, за да може, който пие вода, да споменава момичето.
