- За всеки реализиран кв. метър застроена площ в града инвеститорите ще пълнят обща каса, от нея общината ще финансира изграждане на липсващата инфраструктура
- За центъра и най-презастроените квартали таксата ще е по-висока
Нов финансов инструмент, който да помогне на София бързо да изгради липсваща инфраструктура като ВиК мрежи, училища, детски градини, паркове, спортни зали и др., обмисля Столичната община.
Става дума за създаване на фонд “Благоустройство” или по-скоро връщането му, тъй като той е съществувал по времето на царска България.
Идея за създаването му е имало и през 2001 г.,
но тя отпаднала между двете четения на промените в Закона за устройство на територията.
Как да действа фондът и какви законодателни промени са нужни, трябва да предложи работна група, създадена от кмета Васил Терзиев. Той неведнъж е посочвал, че това му е приоритет.
Работим за създаването на фонд “Благоустройство”, който да обвърже реализацията на всеки квадратен метър РЗП с попълването на тази обща касичка, от която да се финансират инфраструктурни и транспортни проекти, социална инфраструктура, зелената система. Такъв фонд е имало в царска България - концепцията за увеличената стойност на земята. Когато прокарат път през твоята нива, това не е безплатно и ти трябва да участваш в облагородяването на града, защото е изградено нещо, което те е направило по-богат. Това би довело до стотици милиони допълнително в хазната на града и би ни позволило да правим проекти в голям мащаб. Така кметът описа в интервю за “24 часа” през май каква е визията му.
Идеята на Терзиев е не да се ползват средствата, постъпващи от разрешителните за строеж,
а всеки инвеститор да плаща допълнително за фонд “Благоустройство”.
Предвижда се София да бъде разделена на зони и за всяка таксата да е различна - размерът ѝ ще се определя според това доколко застроен и благоустроен е всеки квартал. Така за центъра ще се плаща най-скъпо. По-високи ще са и таксите например в “Манастирски ливади” и около Южната дъга, а в “Нови Искър” ще е по-евтино.
Въпросът не е да се преразпределят наличните средства, с които общината да прави инфраструктура, а как да ги увеличи - това стои в основата на концепцията. За да може да се навакса с липсващите канализация, паркове, детски площадки и др.
Обичайно големите инвеститори, които изграждат мащабни затворени жилищни комплекси, правят улиците наоколо, подземната инфраструктура, детски площадки, озеленяване и др. за своя сметка. С новия инструмент в изграждането на подредени квартали
ще се включат и по-малките инвеститори, които сега не участват в благоустрояването
на зоната, в която строят малки обекти.
Механизмът ще позволи на общината да насочва инвестиционния интерес към конкретни територии и да се погрижи там да има нужната инфраструктура. Отделен фонд ще направи възможна съществена промяна в облика на града за кратко време - според разчетите годишно ще влизат няколкостотин милиона евро, обобщава Терзиев.
Правила за работата на фонда ще указват каква част от събраните пари за какъв вид инфраструктура ще отиват,
колко ще се отделят за отчуждаване
и др. Другата задача на работната група е да измисли механизъм как, ако инвеститор иска да изгради обект, който е с по-високи параметри от средното застрояване в квартала ( и това е позволено по градоустройствени параметри), да плати допълнително за всеки метър над средната височина.
Идеята е колкото повече се натоварва със застрояване даден квартал, толкова повече да плащат инвеститорите.
Кметът е дал срок до края на годината работната група да излезе с предложения за законодателни промени. В нея участва и главният архитект на София Богдана Панайотова.
Общинският бюджет е ограничен и се фокусира върху изграждането на обекти от общоградско значение, а парите за инвестиции на локално ниво са недостатъчни, за да отговорят на темпа на развитие на града, обяснява Панайотова. Когато фондът свърже всички инвестиционните дейности в столицата с набирането на средства за градоустройствени проекти, ще се влезе и вътре в кварталите - с благоустрояване на самите жилищни и бизнес зони, допълва тя.
По-различна е концепцията на “Спаси София”, които вече предложиха на лидерите на парламентарни групи и шефката на НС Наталия Киселова пакет от мерки. Според тях във фонд “Благоустройство” трябва да постъпват част от средствата, които сега влизат в общината от таксите за разрешителни за строеж. Наскоро те бяха увеличени двойно. Залагат правилникът на фонда да се приема от СОС.
През 2001 г. идеята за фонд е отпаднала при промените в ЗУТ между двете четения, защото текстът не е отговарял на Закона за публичните финанси, сега предлагаме той да бъде променен. Така даваме възможност
и други общини да си създадат фонд “Благоустройство”,
ако искат, обясни съветникът от “Спаси София” арх. Росица Николова.
От партията предвиждат минимум 50% от таксите за строителни разрешителни да отиват във фонда - това са поне 30 млн. лв. годишно за отчуждаване, изграждане на улици, социална, образователна и др. инфраструктура.
“Спаси София” предлага и промени в специалния закон за София - Закона за устройството и застрояването на Столичната община, с които се ограничава застрояването по кварталите. “В момента всеки урегулиран имот се разглежда отделно, което на практика позволява да се строи дори в междублокови пространства, ние искаме да затворим тази вратичка и тези параметри да не се гледат конкретно за дадения имот, а да се взима предвид средната стойност на застрояването за целия квартал. Освен това затягаме контрола над сградите със смесен характер - с офиси и апартаменти, защото често така се заобикалят изискванията за отстояние. Приравняваме смесените сгради с тези за жилищно застрояване и предлагаме по-ясна дефиниция. Другото ни предложение е трафик анализът, който сега се изисква при строителство на сгради над 50 м високи и с 25 000 кв. м РЗП за обществено обслужване, да важи за всички”, каза арх. Николова.
Искат и глобите за неизпълнено озеленяване да станат от 5 до 50 хил. лв. Сега по закон проверка може да се направи до 5 г. след въвеждането в експлоатация на сградата, но на практика не се следи. При проекти в жилищните комплекси задължително да се залагат места за контейнери за отпадъци и детски площадки, е друга от идеите. За центъра се въвежда стилово единство.
Екипът на кмета Терзиев обаче също подготвя промени в ЗУЗСО и вече е на финала им. Свързани са основно с параметрите на застрояване в отделни зони и възможностите за изграждане на паркинги, обясни арх. Панайотова наскоро в интервю за “24 часа”.
