На 25 години влязох в ролята на хомосексуално дете, тогава разбрах какво настина означава да си актьор, казва синът на Микеле Плачидо, изиграл главната роля във филма "Аврора"
Брено Плачидо е един от младите таланти на италианското кино. Роден е на 23 август 1991 г. в Рим в семейство на утвърдени творци - син е на известния актьор и режисьор Микеле Плачидо и актрисата Симонета Стефанели, което го въвежда в света на киното още от ранна детска възраст.
Брено прави своя дебют едва на 13 години с филма Romanzo criminale, режисиран от баща му. По-късно участва и в Il grande sogno, а по-широка популярност придобива с ролята си в телевизионния сериал Tutti pazzi per amore. През годините изгражда кариерата си с участия в киното, телевизията и театъра, като зад гърба си има над 20 проекта. Сред тях се открояват Dalida, In Treatment и Ti mangio il cuore. През 2011 г. е отличен с наградата за най-добър изгряващ актьор на филмовия фестивал във Фоджа.
Брено изпълнява една от главните роли в новия българо-италиански филм "Аврора" на Джеки Стоев, чиято премиера беше част от 30-ото издание на фестивала "София филм фест".
- Г-н Плачидо, пристигнахте у нас за премиерата на българо-италианския филм “Аврора” на “София филм фест”, в който влизате в главната роля. Как се чувствахте преди представянето му?
- Изключително развълнуван, защото нямах търпение да гледам филма, както и да се насладя на времето, което прекарвам тук. Много се радвам, че отново съм в София.
- Какво прави “Аврора” различен от другите филми, в които сте участвали?
- Това, което ми беше най-интересно, е работата с режисьора Джеки Стоев. Нямах възможност да общувам с него, защото той не говори нито английски, нито италиански и през цялото време си комуникирахме чрез знаци, чрез усмивки. Въпреки това се разбирахме прекрасно. Благодарение на това се научих, че невинаги са нужни точните думи, понякога можеш да разбереш някого само с поглед.
За мен беше чест да работя с него, защото той е много креативен и има наистина оригинални идеи. Това е нещо, което вече се среща много рядко в киното. Голяма част от индустрията е фокусирана върху развлечението, а това
да бъдеш оригинален,
се превръща в истинско
предизвикателство
Работата с Джеки е много интересна и стимулираща. Той е истински творец.
- Имаше ли импровизации на снимачната площадка?
- Разбира се, че импровизирахме. Смятам, че истината се крие в импровизацията, затова тя е много важна част от актьорската игра. Това, което най-много ценя в професията, е творческата свобода, която имаме като актьори.
- Какви бяха най-големите предизвикателства по време на снимките?
- Да се концентрирам.
- Защо?
- Условията на снимачната площадка понякога ни затрудняват технически. Това означава, че може да се наложи дълго време да останеш концентриран и едновременно с това да бъдеш спокоен. Трябва да си фокусиран, но и отпуснат. Въпреки това беше много забавно.
- Как бихте описали атмосферата на снимачната площадка у нас спрямо тази в Италия?
- Всъщност много си приличат - и на двете места усещам топло отношение и добро сътрудничество между хората.
- Какво беше първото ви впечатление от България, когато пристигнахте за снимките на филма?
- София е много спокоен град. Харесва ми спокойствието тук. Също така харесвам природата, парковете, но най-вече хората. Успях да създам страхотни приятелства с актьорския състав и целия екип на филма. Почувствах ги като мое семейство, което ме прави много щастлив.
- Кое място у нас ви направи най-силно впечатление по време на престоя ви?
- Катедралата “Св. Александър Невски”. Архитектурата тук е наистина чудесна.
- Имаше ли нещо в българската култура или всекидневие, което ви изненада?
- Изненада ме енергията на хората и колко лесно ми беше да се сближа с всички. Това беше напълно ново изживяване за мен извън Италия. Харесах страната, града, хората.
- Бихте ли се върнали отново да снимате в България?
- С удоволствие бих се върнал, даже бих останал за по-дълго време. Много искам да видя големите филмови студия тук и да работя в тях. Надявам се да имам тази възможност в някой следващ проект.
- Как това участие повлия на вашето развитие като актьор?
- Според мен израснах много като актьор по време на тези снимки. Това беше важен опит за мен, защото имах възможността да изследвам нивото си на емоционалност. Беше изключително позитивно изживяване, затова съм много щастлив.
- Кой е най-големият професионален риск, който сте поемали досега, и струваше ли си?
- Най-големият риск, който обикновено поемам, е да не знам какво ще направя в следващия момент. Научавам репликите си по сценарий, но си
оставям възможност да играя
по неочакван за мен начин
Много е важно да не знаеш какво ще се случи в сцената, която снимаш, а да го почувстваш на момента. Мисля, че това е риск, който ще продължавам да поемам, защото той ми помага да изразявам себе си по-добре. Научих се да поемам рискове и да изненадвам себе си.
- Как се справяте с моментите на творческа несигурност?
- Използвам ги. Не им позволявам да ме смажат.
- Коя роля досега ви е променила най-много като човек, не само като актьор?
- Когато бях на 25 години, трябваше да вляза в ролята на хомосексуално дете, което е осиновено от католическо семейство. Филмът се казва In Treatment. Това преживяване промени живота ми, защото ми показа колко големи са рисковете на нашата професия и какво наистина означава да бъдеш актьор. Трябваше напълно да се освободя от себе си и да се превъплътя изцяло в героя си. Професията изисква да си много отворен и наистина отдаден.
- Коя част от актьорското майсторство никога не става по-лесна независимо от опита?
- Никога не става по-лесно, независимо колко опит имаш зад гърба си. Не е трудно, но не е и лесно. Всъщност винаги е като за първи път. Сега съм по-осъзнат като актьор и познавам по-добре своите умения.
- Кой е най-големият компромис, който един актьор трябва да прави в индустрията?
- Това е много добър въпрос. Предполагам, че за всеки актьор е различно. Най-големият компромис е, че трябва да се научиш да правиш компромиси. Разбира се, невинаги е лесно, защото се опитваш същевременно да не предаваш себе си. Просто трябва да бъдеш верен на собствената си визия, но и да бъдеш отворен към чуждите идеи.
- Коя е най-недооценената част от работата на актьора?
- Емоционалната част от професията. Когато трябва да изиграя сцена, в която плача или се смея, или съм ядосан, това изисква много свобода. Трябва да си осигуриш тази свобода сам. Дава ти се възможност да я проявиш, но ти трябва сам да създадеш самата енергия. Така че ти си създателят.
- Ако не бяхте актьор, каква професия би ви дала същото усещане за смисъл?
Аз съм и музикант, но все още
не на професионално ниво
Свиря на китара, на синтезатор и пея, така че вероятно бих се занимавал с музика.
- Има ли роля, за която бихте съжалявали, ако никога не изиграете?
- Искам да изиграя много роли. Бих искал да пробвам нещо по-предизвикателно, например психопат. Също така обичам комедията, харесвам гротеската. Със сигурност искам да изиграя и някоя екстремна роля, в която мога свободно да се развихря.
- Кога егото помага и кога пречи във вашата професия?
- Егото е много лошо нещо не само за нас, актьорите, а за всички хора. Трябва да се освободиш от него и да не му позволяваш да те контролира. Важно е да не слушаш егото, а душата си.
- Кой е най-добрият професионален съвет, който баща ви ви е дал?
- Постоянно ми повтаряше да ходя на театър.
- Имате ли приятелка?
- Не. Все още си нямам приятелка, но това би било много добра причина да се върна отново в София. Тук има много хубави жени.
