Приемането на еврото не замества необходимостта от реформи и не премахва нуждата от благоразумна фискална политика. Това коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), в поместената в последния бюлетин на ИПИ публикация "Това беше само загрявка: какво предстои за България след еврото".
Експертът припомня, че реалният БВП на човек от населението според паритета на покупателната способност в България към момента е 66 процента от средния в ЕС. Затова той определя като краткосрочна задача пред страната присъединяването ѝ към групата от държави в Централна и Източна Европа, където съотношението достига между 70-90 процента от средното равнище и амбиции към средното равнище, което формират най-богатите страни в еврозоната като Германия, Франция и Италия.
"Това е напълно възможно, но предполага постигане на висок икономически растеж, основан на постоянно нарастване на продуктивността и то в продължение на много години," твърди Богданов и добавя, че "от своя страна, това означава правителствата да следват политики, насърчаващи предприемачеството, иновациите, инвестициите, трансфера на високи технологии".
Това според него са все предпоставки за по-висока добавена стойност и производителност на труда и засягат целия спектър на регулации и публични услуги – от здравеопазване и образование, през инфраструктура, води и отпадъци, до съдебна система и финансови институции.
Позовавайки се на докладите в Европейския семестър и други публикации през годините, без да ги конкретизира, Лъчезар Богданов обобщава и изброява, че средата за бизнес и инвестиции в България страда от неефективно функционираща публична администрация и недостатъчно независими регулатори; че липсата на борба с корупцията ограничава конкуренцията и растежа на успешните и производителните предприятия; че обществените поръчки не са достатъчно прозрачни и не гарантират ефективно инвестиране на публичните средства; че са нужни инвестиции и подобряване на управлението в електропреносната мрежа и че либерализацията на енергийните доставки е ключова за дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност на цялата икономика.
В своя коментар Лъчезар Богданов акцентира и върху степента на развитие на капиталовия пазар в България.
"Не трябва да е изненада заключението, че капиталовият пазар в България е слаборазвит и не осигурява достъп до финансиране на предприемачи и инвеститори", пише икономистът и прибавя училищното образование, към сферите, в които са нужни мерки.
В сферата на публичните финанси, Богданов призовава към отговорното им управление и припомня, че е заблуда да се смята, че фискалните правила важат единствени за кандидат-членовете за еврозоната.
"Рискът от загуба на контрол върху все по-разхитителното харчене е реален и вече видим в бюджета за тази година и средносрочния фискално-структурен план, който чертае нерадостна траектория за нарастване на държавния дълг," твърди той и припомня дерогацията при правилото за дефицита във връзка с по-високите разходи за отбрана.
Измамно успокоение, според него, може да донесе и покачването на кредитния рейтинг на България от кредитните агенции "Стандард енд Пуър‘с" ( Standard & Poor’s) и "Фич Рейтингс" (Fitch Ratings), които повишиха с една степен днес кредитния рейтинг на България, заради решението за въвеждане на еврото в България.
"Идеята да се харчи, само защото е евтино да се взима назаем, бързо може да катастрофира в криза, изходът от която е "спасяване" със заеми и наложена програма за реформи от Европейския стабилизационен механизъм и по-високи данъци," допуска Богданов.
Затова той пише в заключение, че присъединяването към еврозоната е шанс за усилване на потенциалните положителни ефекти от разумното управление на публичните финанси и реформи върху растежа, но не отменя нуждата от тях. "Просперираща България е възможна само с инвестиции в развитието на човешкия капитал, икономическа свобода и върховенство на правото," пише още макроикономистът. В противен случай, по думите му, България рискува да остане "закотвена" на територията на "средните доходи" заради стагнираща производителност, с икономика, разчитаща на евтини ресурси и труд, създаваща стоки и услуги с ниска добавена стойност.
