Трябва да говорим не за интерес, а за национален идеал - всички българи да живеят по-добре и по-смислено, казва още в интервю за "24 часа" водещият на "Операция История"
- Кои са най-важните уроци от 3 март, които нашето общество често забравя или подценява, г-н Петров? Ако трябва да обясните на един млад човек днес какво реално се случва на 3 март 1878 година?
- Неоспорим факт е, че на 3 март, или по-скоро на 18 февруари 1878 г. по стар стил, възкръсва българската държавност. Тя е закрепена като съществуване и в предварителния мирен договор от Сан Стефано, и в окончателния Берлински договор. За съжаление, когато говорим за 3 март, особено през последните години, обществото ни е разделено, но всеки трябва да знае, че това е български празник, а не руски. Аз не знам някой в Русия да чества 3 март. За нея това е поредната руско-турска война.
И по-принцип, когато гледаме към 3 март, трябва да го оценяваме обективно. Нито 3 март 1878 г. може да е извинение за началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г., която бушува вече за жалост 4 г., нито пък днешната война може да промени нашата история.
На Балканите дойде руската императорска армия, в която се сражаваха руси, украинци, беларуси, поляци, осетинци, фини, които се сражават и край Плевен. Не бива да забравяме и огромната роля на румънския корпус. На щиковете на тези воини от тази армия и с участието на нашето опълчение дойде българската свобода. В крайна сметка сраженията при Шипка през август 1877 г. са ключов етап в тази война и особено в първите три дни
Българското опълчение понася основния удар
Всичко друго, което се говори, е просто една свободна съвременна геополитическа интерпретация.
Трябва и да знаем, че свободата не е дошла по прищявка на Русия. Тя е завършване на един огромен и дълъг процес, който започва с демографския, стопанския и културния бум на българите в началото на ХIХ в. България удвоява населението си. От около или малко под 2 милиона изведнъж става 4 млн. Ако погледнем цялото българско землище, което, за съжаление, не сме получили след Берлинския договор, българите стават около 5 милиона. Това е било огромно население за Балканите и ставаме централен народ. И това се дължи на стопанския и културен напредък през Възраждането. Без идеите на Раковски, без делото на Левски, без саможертвата на Ботев, на Бенковски, на Каблешков, на десетки хиляди избити по време на Априлското въстание, 3 март най-вероятно нямаше да го има.
Въпреки че в историята няма “ако”, но защо руската армия щеше да дойде на Балканите, ако го нямаше Априлското въстание и преди това въстанията в Босна и Херцеговина. Всъщност Руско-турската война е продължение на един европейски процес. Преди това има една Цариградска конференция между декември 1876 г. и януари 1877 г., на която британците предлагат Османската империя да създаде два вилаета - Западнобългарски и Източнобългарски, които да са автономни образувания, практически държавни.
Те са с огромна територия и тогава България е била разделена вертикално,
а не по Стара планина. В Западнобългарския вилает, чиято столица е София, влизат цяла Северна Македония, Ниш, Пирот, изобщо огромни части от днешна Сърбия. А в източния вилает със столица Търново влизат части от Отоманска Тракия и цяла Северна Добруджа до делтата на Дунав. Просто тогава всичко това е било българско землище. Всички посланици на Великите сили предлагат това на Османската империя и тя го отказва. Тя казва: “Ами ние вече сме им дали права, вече няма да има изстъпления”. И всъщност това дава повод на Русия да започне Руско-турската война. Императорът не се е събудил една сутрин и да реши да започне война. Но всичко това не бива да омаловажава факта, че тези хора положиха костите си за нашата свобода. Това няма как да се изтрие. И всяка друга интерпретация само засилва настроението в една или друга посока. Знаем, че българинът е опортюнист. Колкото повече му разправяте, че нещо не е така, той толкова повече вярва, че това е точно така.
- Каква равносметка може да се направи за българската държавност от Освобождението до днес. Къде успяхме и къде пропуснахме исторически шансове?
- След освобождението България изживява такъв възход, какъвто едва ли може да се сравни с нещо друго в нашата история.
Практически за 33 г. от една земя, която е била част от доста изоставащата към онзи момент Османска империя,
България става стопански и военен лидер
на Балканите с много добре управлявани финанси. В сравнение с тогавашния български лев и Сърбия, и Гърция, и Румъния са били тотално несравними. Дори гърците имат банкрути в края на ХIХ век.
България успяла в изключително кратки срокове да се европеизира по един невероятен начин. Неслучайно тогава тя печели симпатиите на целия цивилизован свят основно след Сръбско-българската война.
Какво ли не са ни наричали - от прусаците на Балканите, защото са много подредени, организирани и дисциплинирани, до японците на Европа, както ни описва в една статия един нидерландски историк изследовател.
Ние в Балканската война влизаме с 600 000 души армия. 28% от държавния ни бюджет е отивал за въоръжение. По време на Балканската война армията ни има 1116 оръдия. От тях 374 са френските “Шнайдер” - първите безоткатни оръдия, технологичното чудо на Европа. Може да произведе между 15 и 20 изстрела в минута, ако е добър артилерийският състав. А българските състави са били добри.
След това допускаме една огромна грешка през 1913 г., и не само Фердинанд, но и голяма част от военния и политическия елит, или поне немалка част, вземат решение за Междусъюзническата война.
Лондонският мир от май 1913 г. дава на Балканските съюзници Тракия до Мидия - Енос. Това е почти до днешния Истанбул. Дори сме искали да е до Мидия - Родосто, тъй като там
Фердинанд искал да си държи някъде яхтата
Родосто е днешен Текирдаг. Тоест да владеем и Галиполи.
Безспорната зона в Македония е била обещана на България. Наричала се безспорна, защото никой не е оспорвал българския ѝ етнически характер. А българската армия е стояла до Солун. Имало е много разговори да се откажем от претенциите към Солун, пък Гърция да отстъпи за Егейска Македония и за цялото Беломорие.
Ние сме се предоверили на това, че Русия ще реши споровете в наша полза. Но самата Русия не е искала изведнъж до Цариград да се пръкне една огромна българска държава, която може да овладее проливите вместо нея, ако излезе извън руски контрол.
Искаме да респектираме своите съюзници, които отдавна са сключили военна спогодба срещу нас месеци преди да почне войната и вместо един да респектира петима, петима респектират един. Това за мен е най-голямата геополитическа грешка в нашата нова история, която завинаги ни поставя в лагера на реваншистите. В Първата световна война ще трябва да сме на страната на Германия, за да си връщаме Македония и Беломорието.
Втората световна война пак същото. Тоест в този момент за мен
България губи своя ХХ век
Политическите елити и тогава, и сега трябва да гледат повече цифрите, а не патетиката - кое и на кого е изгодно. Войната срещу Османската империя започва и западните ѝ покровители я изоставят, защото тя обявява фалит. Спира да връща кредитите и впоследствие Англия, Франция и Германия казват: “Като няма да връщаш парите, българите, сърбите и другите ще ги връщат”. Всъщност България е наследила след освобождението не само прочутия окупационен дълг към Русия, но тя е наследила и част от османския дълг към западните кредитори.
И там чрез една сложна сделка след обявяването на нашата независимост той се прехвърля към Русия, пък Русия после не си го получава, защото се готвим за Балканската война, а след това идва и болшевишката революция. И ние не връщаме нищо, но дългът е бил 125 милиона златни франка.
Така че сегашният политически елит да гледа винаги цифричките, а не само патетиката. Статистиката понякога показва повече кое е изгодно на България и кое не.
- Имаме ли днес личности с мащаба на опълченците и възрожденците или героизмът е останал само в учебниците?
- За съжаление, нямаме такива личности. Просто сме съвсем други хора. Докато тях са ги чакали телените мрежи на Одрин и Чаталджа, сега основните ни въпроси са, като дойдат почивните дни, дали може да изпросим още един почивен ден, та да може някой да отиде до Гърция или Турция на почивка.
- По българските землища.
- Да. Това ли са били проблемите на нашите предци? Аз помня и двамата ми дядовци, Бог да ги прости, и бабите ми. Те са ми разказвали такива истории за живота си, че просто настръхваш. За политически елит да не говорим. Тогава сред богатите българи мода и
начин на изява в обществото е било да се дарява,
да се строи. Богатството на братята Евлоги и Христо Георгиеви е било по-голямо от българския държавен бюджет, ама са построили университета с техните пари, въпреки че се построява 50 г. след дарението.
- Когато говорим за националния интерес, кой го формулира днес - народът, политиците или външни фактори?
- По принцип мисля, че този израз подменя нещо много по-хубаво, което се нарича “национален идеал”. Когато говорим за национален интерес, винаги влизаме в прекалена прагматика. Смятам, че над него трябва да стои националният идеал. Разбира се, те се припокриват, но все пак трябва да имаме идеал.
А националният идеал може да е нещо много простичко - всички българи да живеят по-добре и по-смислено. Всички българи в крайна сметка сме роднини помежду си, както казваше един бивш премиер - всички сме братовчеди. Искаме или не, ние сме родствено близки. Така че както едно семейство може да желае всичките негови членове да живеят по-добре, така и ние може да искаме всички да сме по-добре. Независимо дали едните гледат с преклонение към кулите на Кремъл, а другите сутрин и вечер стават с клетви за вяра в евроатлантизма. Ние всички сме българи, ние всички сме близки помежду си и е нормално да желаем да живеем по-добре. И нека намалим омразата помежду си. Тя не води до нищо добро и продуктивно.
