Папата помогна за организирането на поне един случай за размяна на затворници между Украйна и Русия, както и за поне един случай за връщане на отвлечени деца в Украйна.
Това каза бившият министър на отбраната и военен експерт проф. Тодор Тагарев в предаването "Лице в лице" по bTV.
"Очаквано от глава на Римокатолическата църква, Франциск регулярно призоваваше за мир и прекратяване на военните конфликти в Украйна и Газа. Относно това как може да бъде постигнат мир – не бих и очаквал повече от него", каза Тагарев.
Проф. Тагарев посочи, че в украинските медии се обсъждат позициите на покойния папа Франциск, като по-голяма част от жителите на страната оценяват грижата му за онеправданите, както и исканията му за мир.
"Франциск призоваваше многократно за мир, но нито веднъж не посочи кой е агресорът във войната между Русия и Украйна. Не посочи Путин за виновник за началото на широкомащабната война. В едно свое интервю дори каза, че Украйна трябва да има куража да развее белия флаг. Да се търси някакво решение за края на войната по съдебен път, което практически няма как да стане. Затова пък много украинци не одобряваха неговите позиции", каза още той.
Последната среща на папата с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс проф. Тагарев пък определи като "знак за вътрешна, не за външна употреба".
"Интересното е, че Джей Ди Ванс отиде при него. Сега и Тръмп ще пристигне в Рим за погребението на 26-и. Те имат претенции, че изповядват религиозните ценности и се грижат за бедните", обясни той.
"Всички хора разбраха, че като стане президент Тръмп ще сложи край на войната за 24 часа. Впоследствие разбраха, че това е метафора. Заговори се, че ще приключи до Великден, но Великден мина. Сега се говори, че срокът е 100 дни от началото на управлението му, а 100-те дни се навършват другата седмица. Започна да циркулира и информация, че има изготвен военен план, като части от него изтекоха в американските медии. Това не е военен план, а упорни точки", заяви още бившият министър на отбраната.
Той посочи, че планът на Доналд Тръмп за постигане на примирие включва Украйна никога да не стане член на НАТО, да прекрати военните действия по фронта, както и да признае правата на Русия върху анексирания през 2014 г. Кримски полуостров.
"Вече се говори за трета страна, която не е член на НАТО, която ще има отговорността да следи за спазването на военното споразумение за мир. Това изключва на практика всички европейски страни", обясни Тагарев.
"Това вероятно е продиктувано под натиск на Кремъл. Тези упорни точки за мир също го подсказват. Руската позиция от началото на войната е изключително последователна- те не са се отказали от нито една от целите си. Продължават да говорят за сваляне на пронацистки режим в Киев, че Украйна не трябва да влиза в НАТО, обявяване на всички анексирани територии за руски. Това са все неприемливи неща за Украйна, независимо кой е или ще стане президент", категоричен бе военният експерт.
Той коментира още, че икономическите инструменти, като използването на Запорожката АЕЦ от Щатите, не могат да гарантират траен мир.
"Изходът от тази война ще предопредели бъдещето на Европа. Ако Русия успее в Украйна, нараства заплахата за Европа. Управлението на Путин се крепи на релси, на военни релси. Ако няма война не се знае дали този режим е в състояние да просъществува, затова Русия не е в изгодна позиция да търси мир. За да гарантираме бъдещето на България, трябва да работим в тясно сътрудничество с европейските си сътрудници", каза още проф. Тагарев.
