Парламентът прие окончателно закона за лобизма на второ четене, който носи наименованието Закон за прозрачност при представителство на интереси.
Това е така, тъй като наименованието лобизъм било натоварено с негативизъм. Проектът беше изработен от Министерството на правосъдието по време на Георги Георгиев. Законът е важен, тъй като от него зависи плащането на 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В зала го подкрепиха ГЕРБ, ПП-ДБ, ИТН, левицата.
В началото на дебата Георги Кръстев от ГЕРБ припомни именно за тези 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост и благодари на бившия правосъден министър Георги Георгиев. Самият Георгиев също благодари на всички, които са се включили. Той припомни, че от 20 години българският законодател се е опитвал да регламентира тази сфера. До момента е имало пет проекта като нито един от тях не е бил приеман дори на първо четене.
И Георгиев обърна внимание, че със закона се изпълнява ангажимент, поет от страната ни преди 4 години. "Сумата, която ще се получи безвъзмездно, е равностойна на ремонтите и разходите на 80 дома за възрастни хора", каза той.
Атанас Славов от ПП-ДБ отбеляза, че наистина парламентът прави важна стъпка с този законопроект. Той посочи, че той е претърпял редакции между двете четения, като заслугата за това била на членовете на правната комисия и по специално на Надежда Йорданова.
Според Славов потенциален риск има в това, че голяма част от лицата, които ще се регистрират в Регистъра, са организациите с нестопанска цел, тъй като в него няма да се регистрират адвокатите и работодателските организации. Славов добави, че дебатът не трябва да спира дотук и има още какво да се подобри.
Законът гласи, че има за цел да осигури прозрачност на контактите с представителите на публичната власт; равноправен достъп на всички заинтересовани физически и юридически лица - представители на интереси, за изразяване на позициите им; осигуряване на широка представителност при формулиране на проекти на нормативни, стратегически и други актове, засягащи широк кръг лица.
В закона също така се казва, че редът за провеждане на лични срещи с представители на
интереси се регламентира от съответната институция и се публикува на интернет страницата й.
