Учредяването на Българската екзархия е предвестник на свободата след петвековно робство. Това дава възможност с езика, корените, религията, православието, в съчетание по-късно и със свободата да се самоопределяш и самоуправляваш, да се формира българската нация, макар и на по-късен етап от другите европейски нации, заради турския гнет.
Това каза д-р Калоян Паргов – председател на СИНПИ, по време на откриването на изложбата „Българска екзархия – история в снимки" в Градската художествена галерия на Берковица. Събитието се проведе в деня, в който се навършват 155 години от издаването на ферман от султан Абдул Азис за учредяването на Българска екзархия - 28 февруари 1870 г. и в навечерието на 147-ата годишнина от Освобождението на България.
Експозицията е дело на екип към Института на исторически изследвания към БАН, със съдействие на Държавна агенция „Архиви" и е финансирана по проект на Министерството на културата. Нейни съставители са проф. Александър Гребенаров и проф. Боряна Бужашка.
В откриването на изложбата взеха участие кметът на Берковица Радослав Найденов, протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим, Мариела Павлова – директор на Института за културно наследство Италия – България и директорът на Музеен комплекс – Берковица Станислава Витанова.
Паргов отбеляза, че изложбата дава възможност да се проследи цялата история до началото на 50-те години на 20 век, докогато е просъществувала Екзархията и превръщането й в самостоятелна Българска православна патриаршия.
„Част от цялата тази история са и светски будители, които почитаме на 1 ноември, които имат своята голяма заслуга, защото са съзнавали, че наред със знанието и просвещението, е много важно вярата да бъде укрепвана и да бъде разпространявана, и то на собствения български официален език", изтъкна председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи.
Той изрази удовлетворението си, че институтът, който представлява и част от който са проф. Боряна Бужашка, проф. Ваня Добрева и Мариела Павлова, всеки в своето професионално качество, могат да допринесат за това повече българи – и малки, и големи, да видят тази изложба и тя да достигне до повече кътчета на България.
„Надявам се да се превърне в трайна тенденция в учебните програми да има повече неща, както до неотдавна беше, свързани с българската история и с българските традиции, за да може поколенията оттук нататък да знаят откъде идват и накъде отиват. Народ, който не знае миналото си, няма как да начертае правилно бъдещето си", каза в заключение Калоян Паргов.
