Днес се очаква да се подпише споразумението с Меркосур, с което Европа ще изнася коли, машини, лекарства и вино, а ще внася храни на ниски цени
Най-голямата търговска сделка в историята на Европа получи одобрение в петък след 25 години преговори. ЕК има мандат да подпише търговско споразумение с държавите от съюза Меркосур - Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Боливия. Очаква се като резултат да отпаднат 90% от търговските мита и да се създаде най-голямата свободна икономическа зона в света.
Това се случи, въпреки че Франция, Полша, Австрия, Ирландия и Унгария гласуваха “против”, а Белгия се въздържа. За да се даде мандата бе необходима подкрепа от 15 държави с 65% от европейското население. Сделката трябваше да бъде подписана в края на 2025 г., но решението бе забавено от Италия. Сега се очаква официално да бъде приета днес в Парагвай.
Преговорите започнаха
през 1999 г.
между ЕС и Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Сделката, която ще засегне около 730 млн. души, цели по-лесен достъп до пазарите. Идеята на споразумението е дa се изнacят по-лесно от Европа автомобили, машини, лекарства, вино и фармацевтични продукти. В замяна 5-те държави ще могат да доставят месо, ориз, захар, мед, соя и други храни.
През последните седмици предложението за търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур отново излезе на преден план като катализатор на масово недоволство. В Полша, Франция, Германия и Гърция фермерски организации и синдикати излязоха по улиците с общо послание - либерализацията на вноса на селскостопански продукти заплашва пряко европейското земеделие и социалната стабилност в селските региони. Опасенията на европейските фермери е, че това
ще доведе до дъмпинг
на цените за тяхната продукция. Освен това качеството и стандартите на производство в някои от страните от Меркосур невинаги отговарят на европейските регулации. А това може да създаде проблеми с безопасността на храните и здравето на потребителите, обясняват фермери у нас. “Неслучайно протестите в Брюксел преди Коледа бяха с тази цел - да се покаже нежеланието да се подпишат договори с Меркосур. Това не защитава интересите на фермерите в България и в Европейския съюз”, коментира Георги Стоянов - председател на Българския фермерски съюз. И добавя, че зелените изисквания непрекъснато се увеличават, тези за хуманното отношение към животни, регламенти за ползване или не на определени препарати и торове. А в същото време тези изиквания не важат за държави извън Европейския съюз.
Ние внасяме от Украйна, от Турция различни продукти, които не отговарят на тези изисквания, а за държавите от Меркосур в още по-малка степен. И най-странното е, че години наред инвестираме в агросектора, подпомагаме го, защото считаме, че трябва да се направи стабилна и предвидима агрохранителна верига, а същевременно сме склонни да купуваме продукция от тези държави, а не да засилим своето стратегическо присъствие, тоест да станем още по-иновативни, по-конкурентни.
Вместо ЕС да навлиза на тези пазари,
ние отваряме пазара към външни фирми
Вижда се, че сме слабите и ще фалираме”, допълва Стоянов.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите също са категорично против споразумението. На 18 декември българска група, включваща представители на асоциацията, се присъединиха към своите протестиращи колеги в Брюксел. “Не можем да допуснем на българския пазар да влизат стоки, третирани с препарати, които за нас са забранени. Това не е пазар, а унищожение на родното производство”, посочват от асоциацията.
Според председателя на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация Симеон Караколев българските фермери трябва да се защитят заедно с европейските си колеги, защото геополитическите решения в ЕС може да представляват сериозно предизвикателство. Според него кооперирането е единственият възможен устойчив механизъм в тази посока. Това, което изненадва родните производители, е подкрепата за споразумението от страна на България. “Преди Нова година от земеделското министерство заявяваха позиция в наша защита във всяко едно направление, подкрепа в търсене на решенията. Изглежда, че има промяна в обстоятелствата в последния момент”, псочват производители.
От ведомството обаче твърдят, че ще продължат да защитават интересите на българските фермери и да проследяват уредбата, свързана със защитната клауза, както и възможностите, от които биха могли да се възползват държавите в ЕС при констатиране на нарушения. “България настоява за
строго спазване на
стандартите
относно спазване на заложените европейски изисквания и предприемане на адекватни действия от страна на ЕК с оглед защита на интересите на българските фермери”, казват от земеделското министерство. В резултат на проведените преговори се дава право ЕС временно да преустанови тарифните облекчения за внос от държавите от Меркосур, ако е застрашено местното производство. В същото време е постигнато съгласие, че ЕК няма да се ограничава до конкретни количествени прагове и ще може да започне разследване въз основа на индикации за влошаване на икономическото състояние на индустрията.
Реакциите на правителствата в останалите държави показват колко деликатна всъщност е темата. От една страна, официалните позиции подчертават стратегическото значение на споразумението - достъп до нови пазари, геополитическо сближаване и икономически ползи за индустрията. От друга страна, нараства натискът отвътре, особено в страни със силен аграрен сектор, където фермерските протести вече влияят на вътрешнополитическия дневен ред и изборните настроения.
Сегашната обстановка ясно показва, че евентуалното придвижване на споразумението напред без сериозни гаранции и компенсации ще бъде трудно. Затова масово се говори за необходимост от защитни механизми,
по-строги екологични
и социални условия за внос,
както и за реална подкрепа за европейските фермери, които да не бъдат оставени сами да поемат удара от глобалната конкуренция.
Миналата седмица шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен направи ход, който далеч не е символичен. В писмо до председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и кипърския президент Никос Христодулидис, чиято страна председателства ЕС, тя предложи фермерите да получат по-ранен достъп до 45 милиарда евро от следващата Многогодишна финансова рамка. Според Фон дер Лайен така ще има безпрецедентна подкрепа за фермерите.
