Важните образователни политики са много и са водещи, заявяват в своя позиция от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", с председател д-р Юлиян Петров.
Сред тях е политиката за "Качество на българското образование", като за нея се казва, че може да се надградят задълженията към ученика за спазване на училищния правилник, с мотивация и санкции към родителите за техните отговорности, с партниране с учителя, с новите възможности за образование с изкуствен интелект с водеща роля на учителя, с мултиплициране и финансиране на иновациите и иновативните училища.
"Политиката "Приоритетно финансиране на образованието", ако не е лицемерна, то очевидно не е вярна. Не заради тези 3,9% от БВП за образование. Не заради "високите" учителски заплати, които в момента са 105% от средната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната. Не и заради липсата на финансова отговорност към българските общини, нищо, че образователните институции са предимно общински. Стотици са финансовите дефицити на училища и детски градини, а недофинансираното образование не предвещава нищо добро", се казва в позицията.
Трябва да достигнем 6% от БВП в рамките на четири години, ако има отговорно политическо управление на България, заявяват от синдиката. Според него учителската заплата трябва да стане 150% от СБРЗ за страната от 1 януари 2025 г. Задължително e това да е с текст в Закона за предучилищното и училищното образование.
Да се гарантират финансови средства за издръжка на образователните институции, за да се премахне доминиращата зависимост от броя на учениците в делегирания бюджет. Така и ще спрем да закриваме училища, казват от синдиката.
И настояват "да се спре източването на бюджетите на образователните институции чрез иnституционални държавни или общински трикове, като такса смет, капиталови разходи, измъкнати от парите за образователни дейности на учениците, многобройните актове на "Пожарна безопастност", РЗИ и други, които винаги противоречат на нормативите на Министерството на образованието и науката (МОН), но не внасят ред".
Политиката за "Привличане и задържане на млади педагогически специалисти" и да звучи много атрактивно е традиционно неуспешна. Млади, завършили учители има достатъчно във всички специалности, което е прекрасно, защото запазихме педагогическите специалности във висшите училища и дори структурирахме "бърза" писта за учителите. Учители има, но липсва желание да станат учители на много от тях. А тези, които набират смелост и влизат в образователна институция, нищо, че ги наричат "специалисти", не винаги издържат, за да останат. 70% от тях не издържат първите три години заради многобройните неучителски задължения или бумащина и заради "бруталния натиск от институции и родители", се заявява в позицията.
Според синдиката "Образование", политиката за "Избор на директори на образователни институции" е най-спорна за последните 30 години, но това не я прави успешна.
Политиката за "Авторитет и автономия на българския учител" не е явно дефинирана образователна политика, но тя е в основата на всички останали, пише БТА.
"Синдикатът "Образование" заявява, че българското образование има обединяваща функция от векове. Това е важно послание от историята, как при полярните различия на партиите след Освобождението и началото на 20-и век образованието на децата и тяхното бъдещето винаги е било мост между различията. Нека новите политици и депутатите, които скоро ще избираме, да спрат да употребяват българските учители и да спрат да си мислят, че най-удобната сфера за политическия популизъм е българското образование", се казва в позицията.
