В Московското споразумение от 1944 г. влиянието на САЩ и Англия в България е 20, а на СССР – 80 на сто. Според Чърчил то е 85:15, а Молотов го е записал 90:10
До средата на септември 1944 г. Червената армия е преминала през България, навлязла е в Югославия и вече е пред Белград.
На преден план между съюзниците СССР, Великобритания и САЩ излиза окончателното следвоенно уреждане на Европа, договаряно между Чърчил и Сталин още от 1941 г. Разговорите по тази тема са подновявани и по време на преговорите за създаване на втори фронт през 1942 г.
Тогава американският президент Рузвелт държи след войната някои страни да останат самостоятелни – като има предвид Прибалтийските държави и Украйна. Сталин обещава. После знаем какво се случи – станаха републики на СССР, а САЩ не се отказаха от намеренията си и с тяхна помощ станаха самостоятелни след 1991 г.
През 1943 г. е разформирован Комунистическият интернационал (Коминтернът) все заради идеята за втория фронт. Според едни това е гениална руска маневра за подпомагане на военното сътрудничество, според други е направнено под давлението на САЩ и Великобритания за започване на съвместни бойни действия в Европа, а трети виждат в този акт преминаване към демократични многонационални държави в Източна Европа след войната.
През октомври 1944 г. Чърчил каца за преговори в Москва
Делегацията му е доста внушителна и пристига в две групи. С английския министър-председател са 9 души, сред които личният му лекар, секретарите и охраната, а в другата са министърът на външните работи Антъни Идън, съветникът му Оливър Харви, генералите Алън Франсис Брук – началник на генералния щаб на английската армия, Хейстинг Исмей – началник на личния щаб на Чърчил, Йън Джейкъбс – негов военен съветник, и др.
В преговорите заради президентските избори в САЩ няма да участва президентът Рузвелт и е предвидено да го замества изпратеният през 1943 г. в Москва посланик Уилям Аверил Хариман. Сталин и Чърчил обаче се договарят да му отредят ролята на наблюдател, който незабавно да бъде уведомяван за хода на преговорите между тях. Още повече че на конференцията в Техеран предната година той е бил връзка между подозрителния Чърчил и Рузвелт, а и за преговорите в Москва американците предварително са съгласували позицията си с англичаните и изцяло застават зад техните искания.
Вечерта на 9 октомври е първата среща на Чърчил със Сталин. Тя започва в 22 часа. Още в началото Чърчил стреля право в целта – със Сталин те трябва да изчистят голям брой въпроси, по които са си пращали телеграми в последно време.
Съветският лидер великодушно отвръща, че е готов да обсъждат всякакви въпроси
Чърчил заявява, че има една страна, от която Великобритания особено много се интересува, и това е Гърция. За Румъния не се безпокоял особено, защото в голяма степен тя зависела от руснаците и съглашението за нея, което било предложено от съветското правителство, е признато от британците за достатъчно умерено, било свидетелство за голяма политическа мъдрост и щяло да способства за общия мир.
Що се отнасяло до Гърция обаче, то неговото правителство имало големи интереси в тази страна. Очакванията му били, че то щяло да има решаващо право на глас в гръцките дела, толкова, колкото Съветският съюз имал в Румъния. Двамата са се договорили за тези страни още през май 1944 г. и е уважено желанието на Англия за доминиращо влияние в Гърция срещу съгласие за ръководна роля на СССР в Румъния.
Сталин отвръща на Чърчил, че страната му е претърпяла огромни щети по време на войната от това, че всички пътища в Средиземноморието са минали в ръцете на немците и сега, ако не бъдат обезопасени, то това ще бъде в ущърб на Великобритания. Тогава Чърчил казва, че след като са се разбрали по тези въпроси,
той е подготвил таблица, която ще шокира американците и техния президент с разделянето на Европа на сфери на влияние
Сталин му обяснява, че се е консултирал с Рузвелт, който пък е настоял разговорите да се водят и при участието на посланик Хариман, и иска мнението на Чърчил. Той му отвръща, че се питал дали присъствието му няма да пречи “на интимния характер на разговорите между него, Сталин, Идън и външния министър на СССР Молотов, защото американският посланик не им е равнопоставен”.
Нататък деловият разговор продължава с границите на Полша. Чърчил изтъква, че той вече бил решен според линията “Кързън”, към която се присъединил и СССР. Сталин също се съгласява, че ако англичаните смятат тази линия за източна граница на Полша, то този въпрос наистина е решен. През 1945 г. СССР прави някои дребни териториални отстъпки на изток от линията “Кързън”, но пък влиза по на запад и взима Лвов, който по договорената линия е полски.
След това Чърчил предлага, ако има спорове за Полша, да дойдат представители на Задграничното полско правителство в Лондон, които според него по това време били в самолет в Кайро, и в преговорите можел да участва и Станислав Миколайчик, начело на това правителство.
Сталин хитричко подпитва пък дали тези поляци имат власт да решават въпроса с Крайова Рада Народова, създадена на 1 януари 1944 г., но под зоркото око на КПСС и Главно разузнавателно управление. Сталин иска да знае, защото самият той е водил разговори със Задграничното правителство в Лондон, но така и не са се разбрали: оттам поляците си искат самостоятелност, а той – да са под съветски диктат. Двамата с Чърчил решават да направят още един опит да съберат двете разнородни полски групи. След разговорите, на 13 октомври, Станислав Миколайчик ще заяви, че е подписал в Лондон меморандум, според който целият полски народ ще вземе участие в установяването на приятелски отношения със СССР.
След като “уреждат” Полша, Чърчил слага на масата лист хартия и казва, че този първоначален запис е “мръсен документ”,
защото на него има изписани числа, които според министър-председателя трябва да изразяват пропорционалното съотношение на интересите на Англия и СССР в държавите от Източна Европа. Продължава, че таблицата била съставена, за да покаже какво мислят англичаните, а американците щели да бъдат поразени от този документ, и допълва, че Сталин бил реалист, а самият той пък – не особено сантиментален. Не бил показвал листчето на членовете на своето правителство, защото те винаги се съгласявали с това, което предлагал, в английския парламент също не знаели за него, но там пък въобще нямало да го разберат.
Чърчил се обосновава с това, че раздорът на Балканите трябвало да бъде прекратен с авторитета на СССР, САЩ и Великобритания. “Ние сме длъжни да кажем, че тези въпроси са решени от трите държави и че те трябва да се ръководят от тези съвети. Великобритания в никой случай няма да каже кой да бъде крал на Югославия, Гърция или Италия, но в същото време смята, че народите имат право на плебисцит в мирно време. Те трябва да имат възможност да изкажат свободно своята воля дали предпочитат монархия, или друга форма на управление”, казва той.
След това двамата стигат и до въпроса какво да правят с Германия.
Още в Техеран Рузвелт е предложил тя да бъде разделена на пет части, като отделя Прусия и включва южните провинции в “дунавска федерация”. Сталин се противопоставя, че не му харесва планът за нови съюзи на държави: “Дори и да разделим Германия, не бива да създаваме нови обединения.” Май Чърчил се е оказал най-прозорлив: “Ако я раздробим на няколко части и не създадем комбинация от тези части, тогава, както спомена маршал Сталин, ще дойде време, когато немците ще започнат да се обединяват.”
На 9 октомври Сталин и Чърчил продъжават да “делят” Германия. Чърчил предлага да се разделят Източна Прусия, Саар и Рур и въобще да се раздроби територията на Германия, както и да се забрани на германците да притежават оръжие. Допълва, че този въпрос трябва да го обсъдят Хариман, Идън и Малотов и на тях двамата да им представят аргументирано предложение. Сталин пък смята, че Версайският договор бил половинчат и затова създал предпоставки Германия да търси реванш. Ако и сега съюзниците не я лишели от тази възможност, то войните с Германия през 25-30 години щели да са неизбежни и в бъдеще. Съдбата на Германия не е решена на тези разговори, а след няколко месеца на конференцията в Ялта.
Чърчил е разделил сферите на влияние на Балканите в проценти така: Румъния – 90 за СССР, 10 други, Гърция – 90 за Англия и САЩ плюс 10 за други, Югославия и Унгария - 50 на 50, България – 75 за СССР и 25 други. По-късно Чърчил ще признае пред външния си министър Идън, че забравил Албания, за която също предвидил 50 на 50.
Сталин поглежда листчето и веднага заявява, че се съгласява за Гърция и Румъния, но
за България неговите интереси били по-големи
Чърчил от своя страна твърди същото и се аргументира, че Англия по време на войната била много засегната от страната ни. Сталин обаче е доста по-наясно със ситуацията и казва, че английските интереси в България не са толкова големи, колкото Чърчил твърди. Тогава се намесва Антъни Идън и изплюва камъчето: “В България Англия иска повече, отколкото в Румъния.”
Сталин държи на своето и казва, че двамата трябва да оправят числата за тази страна. Най-неочаквано Чърчил сега заявява, че България не го интересува особено и този въпрос могат да обсъдят Идън и Молотов.
Те от своя страна продължават препирните около процентното съотношение в Унгария, Югославия и България на следващия ден в 19.00 часа. Молотов заявява, че Сталин му е поръчал съотношението за Унгария да се измени на 75:25, защото по времето, в което се водят преговорите, съветските войски понасят загуби в тая страна, а и Унгария била “гранична и интересът на руснаците към нея бил “обясним”. Съотношението е изменено на 75:25, както са настоявали руснаците.
По отношение на България Идън заявява, че е готов да обсъди с Молотов къде да се подпишат условията на примирието. И двамата нямат особени предпочитания дали в Лондон, или в Москва да е то. Спират се на Москва. Окончателното приемане на условията за примирие от страна на България става на 28 октомври в Москва. Под него слагат подписите си маршал Ф. Толбухин, ген. Джеймс Гамел и българските представители Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков и Петър Стоянов. Българската делегация пристига 10 дни преди това и има поредица от срещи със Сталин, Молотов и Георги Димитров за “инструкции”. Според споразумението България приема съотношение 80:20 за влиянието, съгласява се да постави въоръжените си сили под ръководството на съветското главно командване, да му изплаща парични суми и да му предоставя храна и гориво, задължава се да върне изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали и да плати репарации на тези страни.
Верни ли са обаче числата за процентното споразумение за България? Прието и подписано е 80:20, но според записките на Молотов и Владимир Павлов – личния преводач на Сталин, то е 90:10, а според Чърчил - 85:15.
Из телеграмите на посланика в Москва Иван Стаменов до външно министерство и цар Борис III Юли 1943 г .
“Формулата да се устрои Европа по начин, който да изключи бъдещата агресия, без съмнение не се разбира еднакво от Лондон, Вашингтон и Москва. Докато първите два планират, щото това устройство да стане съобразно техните сегашни и бъдещи интереси, Москва очаква резултатът от войната да улесни постигането на нейната цел, а именно да види Европа подготвена и сама създаваща в себе си политико-социално устройство от типа на СССР. Нейното участие в този процес би се изразило по начин, подобен на този, приложен към Балтийските страни.
Въпросът, с който доста спекулира пропагандата, а именно предоставянето на Европа или на част от нея на влиянието на СССР, се счита само като едно обяснение на схващанията на съюзниците. Възможно е Англия и Америка да са дали съгласието си за това, но само по отношение на съседните на СССР страни. Западна Европа едва ли е пожертвана.
Смята се, че подобна сделка е задоволила СССР, който се е отказал от по-големи аспирации, надявайки се, че военното поражение ще извърши в полза на Съветския съюз онова, което той не е могъл да получи по горен път.”
И малко по-надолу в същата телеграма:
“Становището на СССР към България е ясно изразено. На нашата страна се гледа като на оръдие на германската политика. Усилията ни да останем настрана от активно участие във войната не се преценяват като собствена българска политика, а по-скоро като отражение на германски внушения.”
В телеграма от 4 април 1944 г.
“За балканските държави се говори, че англичани и американци са отстъпили пред съветските искания. Изявленията на Молотов по отношение на Румъния от 2-и того, вярвам, са ви известни. Коментари няма.”
