Няма предколедно смирение в родния политически живот
Нова година и Коледа, а после в обратния ред твърде често не са донасяли никакво смирение и състрадание в българския политически живот, а решителни рокади. Едва през юли 1968 г. след дълги обсъждания Светият синод приема, че трябва да се въведе изправеният Юлиански календар, защото “ще се премахне тая несъобразност Нова година да се чества преди Рождество Христово, при което се нарушава коледният пост”.
Независимо от това политическите промени са продиктувани кога от желанието да се умиряват нажежените страсти, както само в България може, кога политиците ни да изиграят поредния си ход, чувствайки се част от “голямата игра”, твърде често под чуждо влияние, кога да се смени една партия с друга в управлението.
Девет от всичките 102 правителства до днес се утвърждавани именно в дните преди Нова година. Последното бе второто на Стефан Янев от 13 декември 2021 г., а преди това на Димитър Попов от 20 декември 1990 г. и на Любен Беров от 30 декември 1992 г.
Три месеца след Берлинския договор, когато България все още няма правителство (то ще бъде съставено след година, защото страната ни е под временно руско управление), избухва Кресненско-Разложкото въстание.
Бунтът е с една цел – присъединяване на Македония към княжеството
Двигател е Стефан Стамболов, който отива и да се бие в четите, Любен Каравелов, който ще почине в разгара му, митрополит Натанаил Охридски, архимандрит Методи Кусев и др., организирани от комитетите “Единство”. Въстанието избухва, ръководители на чети са и офицерът на руска служба атаман Адам Калмиков и полският офицер Луис Войткеевич, разчита се и на помощта на Русия, с която Македония да бъде обявена за автономна провинция. Александър II обаче не е в състояние да наруши Берлинския договор и отказва. Над българите в Македония е наложен терор. На 19 декември 1879 г. те отправят отчаян зов и пишат “Мемоар на българи от Македония”, в който искат създаване на обособена територия от всички епархии, населени с българи. Подписано е от 102 души. Никой не им обръща внимание, но е поставено началото на т.нар Македонски въпрос.
На 13 декември, но вече 1941 г., на трибуната на Народното събрание застава министърът на външните работи Иван Попов. Предстои да се вземе едно съдбоносно решение за България, но министърът започва речта си отдалеч. Той споменава, че още на 25 ноември 1936 г. е сключена спогодба за борба с Комунистическия интернационал между Германия и Япония. Казва, че в нея е записано, че целта на Комунистическия интернационал, наречен Коминтерн, била да разложи и обезсили съществуващите държави с всички разполагаеми средства. Понеже изтичал срокът на тази спогодба, на 25 ноември 1941 г. министърът отишъл в Берлин и я подновил.
Обобщава, че
България била една от най-важните цели на Комунистическия интернационал
в стремежа му да използва нещастието на българския народ. Речта му на няколко пъти е прекъсвана от ръкопляскания, понякога и бурни.
Иван Попов се спира на обявяването на война от САЩ на Япония. Германия и Италия пък решили, че американците са предприели доста нападателни действия срещу тях, прекъснали дипломатическите си отношения и им обявили война. Създадено било едно ново положение за държавите от Тристранния пакт и това наложило на българското правителство да определи своето становище и да вземе решение. Той го заявява с нетърпящ възражение тон: “България прекъсва дипломатическите си отношения със САЩ и Англия и им обявява война”.
Отзивите след тази реч са, че войната ще бъде символична. На 20 декември 1943 г. обаче 150 бомбардировача атакуват България по въздух. Разрушени са болници, училища, административни сгради, че и част от Народното събрание е полусрутена. Следващата голяма бомбардировка от “символичната война” е на 10 януари. Истината е, че бомбардировките са започнали още през април 1941 г. когато България не е обявила война на САЩ и Великобритания.
Разрушени са над 12 000 обществени сгради, над 4200 са убитите, а ранените над 4700.
Седмица след 9 септември 1944 г. започват призиви за Народен съд
На 16 септември земеделецът Михаил Геновски обосновава създаването му, а министърът на правосъдието в правителстовото на Отечествения фронт Минчо Нейчев обявява, че законът е почти готов и “ще бъде внесен на едно от последващите заседания”. Наредбата-закон за Народния съд е публикувана на 3 октомври 1944 г. Колко са изчезнали от 9 септември дотогава няма точни сведения, но са хиляди. Обвинителният акт е връчен на 10 декември. На 16-и има голям митинг пред Съдебната палата. Сред първите разпитани са Павел Груев, Станислав Балан, д-р Георги Ханджиев.
На 23 декември пък подготвяни от две години нови ръководители на заводи, фабрики, мини, банки, магазини и занаятчийски работилници, придружени от милиционери, осъмват пред тях, изчакват нищо неподозиращите им собственици, изземват всички документи и се настаняват на ръководни постове. Национализацията, започнала с отнемане на имотите и имуществата на осъдените от т.нар. Народен съд, е завършена.
Този акт е напълно незаконен, защото Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия е приет в 10 часа в Шестото Велико народно събрание, а обнародван в “Държавен вестник”, когато по правило влиза в сила, на 27 декември.
Национализирани са над 7000 предприятия
Тогава никой не отчита, че много от едрите индустриалци създават общежития за своите работници, магазини, от които те се снабдяват на по-ниска цена, а някои дори и училища за децата им. Други пък издържат по време на следването им бедни, но способни студенти. Най-известният сред тях е Пенчо Семов.
Проформа е създаден и Клуб на патриотичните индустриалци в София с председател Кирил Савов, в който “членуват” основно неутрални политически или подпомагали в някаква степен комунистическите функционери. Макар заводите им да са национализирани, те са допускани до тях, защото твърде скоро се оказва, че
назначените “директори” не могат да се справят и трябва да им се оказва помощ,
за да се увеличава производството и да се решава продоволствената криза. След 2 г. клубът е разтурен. Той се е намирал в сградата на ул. “Леге”, където пък по-късно се установи районният клуб на социалистите. Няма нищо странно – в традициите ни на народ е твърде често да преминаваме от едната крайност в другата.
На 4 декември, пак 1947 г., пък е приета т.нар. Димитровска конституция. Абстрахираме се от идеологическия член 1, но в следващия е записано, че “В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа”. В Конституцията от 1991 г., член 1, алинея 2 пък четем: “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”.
Новата 1918 г. е родила прецедент в българския парламентаризъм. Народното събрание заседава на 31 декември и на 1 януари. Ето два факта. В заседанието на 31. ХII 1917 от 244 депутати отсъстват само 12, а на следващия ден – 33. Тогава се обсъжда бюджетът. На заседанието на 31 декември 1925 г. се гласуват закон за благоустройството и закон за амнистията, който не се приема, защото не е минал през Министерския съвет.
Зам.-председателят Борис Вазов предлага следващото заседание да е в понеделник, 4 януари, а не в събота, на 2-и. Социалдемократът Кр. Пастухов става и заявява, че това противоречи на правилника и прави достояние нещо, което се шушука вече два месеца - че има правителствена криза и правителството ще подаде оставка. На 2-и 1926 г. става ясно, че министър Янко Стоянчов е подал оставка.
Министър-председателят Ал. Цанков упорито отрича слуховете за напускане на властта и от парламентарната трибуна решава да отложи заседанията: “Довиждане, когато пожелая, тогава ще ви свикам”. Тези думи вбесяват парламента, но след два дни, в понеделник, и той подава оставка. От 1919 г. Коледа се чества на 6 януари и депутатите се разотиват доволни да посрещат празника.
Само след две години точно на Бъдни вечер на 5 януари в столицата е взривен складът за снаряди на Галицки на улица “Антим I”. Взривени са 200 кг пероксилин и безчетно количество гранати. 14 са убитите и над 100 са ранени. И до ден днешен това остава най-големият взрив в София.
Иван Попов обявява война на САЩ и Англия
"При тези условия българското правителство в изпълнение на задължението си по чл. 3 от Тристранния пакт реши вчера, на 12 т. м., също така да скъса дипломатическите си отношения със Североамериканските съединени щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия.
(Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно "Ура" и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г. Бекерле и на Италия г-н Маджистрати заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа.
Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка.)"
(Из Стенографските дневници
на Народното събрание)
Чърчил за България, 28 септември 1944 г.
Съветската интервенция (има предвид обявяването на война на Съветския съюз на България – б. а.) в тази област бе от самото начало решаваща и резултатна. Неочакваното обявяване на война от Русия бе достатъчно, за да накара България да обърне слабото си оръжие срещу германските нахлуватели. Великобритания и Съединените щати са от дълго време във война с България и сега те се присъединиха към Съветите за изработване на подходящи условия за примирие. Българският народ бе хвърлен от своите водачи през последните 35 г. в три катастрофални войни и в настоящата война ние не можем да забравим многобройните жестоки и злосторни деяния, за които той е отговорен както спрямо Гърция, така и спрямо Югославия.
Българите не са понесли никакви страдания в тая война. Никой не е стъпил на тяхна земя. Освен някои бомбардировки, те не са страдали от нищо. Някои от нашите най-лоши военни престъпници са българи.
Поведението на техните войски в преследването и потискането по заповед на Хитлер на техните така жестоко преследвани съседи е срамна страница, за която трябва да се изисква пълна сметка. Те може би искат да бъдат третирани като воюваща страна (има предвид съвоюваща, тъй като вече българи се бият на страната на съюзниците срещу хитлеристката армия. - б. а.). Колкото се касае до Великобритания, те трябва да извоюват след много време този преход и по убедителен начин, преди да можем да им дадем някакъв специален статут, като имаме предвид щетите, които нашите съюзници в Гърция и Югославия са понесли заради тях. Нека междувременно те вървят и унищожават колкото могат да намерят германци в противникови страни.
Ние не ги желаем в съюзническите страни. Само така те ще могат да услужат на себе си и собствените си интереси, и с колкото повече сили те ще нападат германците, толкова повече ще могат да отвлекат вниманието на народите победители от техните предишни дела."
Георги Димитров в писмо до ЦК на БРП (комунисти) от края на септември 1944 г.: "Без безжалостното унищожение на великобългарския шовинизъм – тая язва на живото тяло на нашата страна – не е възможно изграждането на възродена, нова България. Необходимо е, наред с обезвреждането на тая смъртна зараза, да се извърши и огромна разяснителна и идеологическа работа всред народа и неговата интелигенция, за да не остане и помен от великобългарската идеология и авантюристическа политика. Необходимо е с желязна метла да се очистят авгиевите яхъри на мрачното и позорно фашистко наследство, за да се оздрави общественият и политически въздух над българското небе".
До края на октомври само в София са арестувани 653 души. Колко са избити и изчезнали, и до днес няма точна статистика.
