За 20 г. през института към министъра на външните работи на България и неговите програми за обучение са минали над 10 хил. души
Последният близо четвърт век българските дипломати празнуват своя професионален ден на 19 юли. На тази дата преди 144 години с указ на княз Александър Батенберг са назначени първите български дипломатически представители в чужбина.
През годините, за да има свои професионални кадри в полето на междудържавните и международните отношения, България е била принудена да изпраща младите си надежди да се обучават в чужбина. Във времето на Третото българско царство - най-вече в големите западноевропейски столици, а след 1944 г. - в дипломатическата школа на Съветския съюз, и после отново на Запад след падането на желязната завеса.
През 2003 г. обаче се случва нещо особено значимо - в София е създаден Дипломатически институт към министъра на външните работи. Това е първата в модерната ни история школа за дипломати, която сега отбелязва своята 20-а годишнина.
Под латинското мото Docendo Discimus (Учейки другите, учим и себе си - б.а.) през тези две десетилетия институтът е обучил повече от 400 млади дипломати в 17 випуска и над 570 консули в общо 19 випуска, превръщайки се в незаобиколим фактор за кариерното развитие в Министерството на външните работи.
Историята на българската школа за дипломати започва с решение на Министерския съвет от 23 септември 2003 г. и с подпис на премиера Симеон Сакскобургготски. Освен царя в създаването на института са замесени също и тогавашният външен министър Соломон Паси и Иван Станчов, от чиято идея 2 години по-рано тръгва осъществяването на проекта.
Наистина
Иван Станчов може да бъде наречен идейният баща на института
и затова след неговата смърт е предложено дипломатическата школа да носи неговото име. Получено е принципно съгласие по времето на министър Светлан Стоев, но за да стане факт, е нужна промяна в Закона за дипломатическата служба.
Към списъка с “бащите” на българската дипломатическа школа трябва да бъде причислен и Яп де Хоп Схефер – по онова време министър на външните работи на Кралство Нидерландия (по-късно и шеф на НАТО), с помощта на тяхната програма за развитие МАТРА. Схефер и Паси подписват през юли 2003 г. меморандум за разбирателство между нашето МВнР и холандския институт за международни отношения “Клингендал”, който предвижда създаването на Дипломатическия институт.
За първи директор е назначен доц. д-р Здравко Попов на 1 януари 2004 г. Още през лятото на същата година той е поканен да участва в годишната среща на директорите на дипломатически институти в света. Първите международни партньори на българския Дипломатически институт стават Женевският център за политика и сигурност, Дипломатическата академия на Румъния и Дипломатическият институт на Индия. През 2004 г. е договорено и сътрудничество с фондация “Ханс Зайдел” и Гьоте институт - България.
В края на 2004 г. са връчени сертификатите на първия випуск
на института с тържествена церемония воглаве с министър Паси.
Това е годината, когато страната ни се присъединява към НАТО, а също така председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). И точно заради срещата на външните министри на страните от ОССЕ, която се провежда в София, 250 студенти преминават през обучение в Дипломатическия институт.
Следващата година партньорската мрежа на института се разширява - подписани са споразумения с дипломатически школи от Латинска Америка - Чили, Бразилия, Венецуела, Мексико, с Института за външна политка и национална сигурност на Корея и Института за дипломатически науки на Египет.
Сформиран е и Международен консултативен съвет. Сред първите му членове са Колин Пауъл и Игор Иванов, както и президентите на Турция Абдула Гюл и на Албания Алфред Моисиу. Стартира и програмата за обучение на чуждестранни дипломати и държавни служители - първо от Грузия, после от Казахстан, Узбекистан и Косово.
През 2006 г. в София започват обучения и на афганистански дипломати
Междувременно и още авторитетни имена от световната сцена, като Ханс-Дитрих Геншер, Катрин Лалюмиер и Марти Ахтисаари, са привлечени като членове на Международния консултативен съвет на института.
От 2010 г. директор на българската дипломатическа школа е Таня Михайлова, която работи в него почти от първите дни на създаването му.
“Уникално е, че мога да разказвам историята на Дипломатическия институт от началото досега от първо лице. В администрацията вече е рядкост да се пази толкова дълго паметта на една институция”, казва Таня Михайлова. През годините Дипломатическият институт е направил курсове и семинари, през които са минали повече от 10 хил. души. Сред програмите за обучение най-търсени са тези по преговорни умения и по протокол и етикет.
След като през 2009 г. Русия спира потока на природен газ към Украйна и предизвиква газова криза, Дипломатическият институт организира конференция “Енергийна дипломация и интегрирана европейска политика за енергетика и климатични промени”. И колкото и екзотично да звучи терминът “енергийна дипломация” тогава, от 2010 г. започва да организира курсове по енергийна дипломация, които ще се превърнат в особено важна част от обучителния процес. От 2020 г. институтът прави курсове и по дигитална дипломация, тъй като пандемията от Covid-19 промени драматично начина, по който светът комуникира, включително и дипломацията. Тази есен предстои и конференция, посветена на въпросите на научната дипломация.
“Нашите обучения се смятат за бутикови, тъй като имаме специално индивидуално отношение към всеки обучаем. Лекторите при нас са авторитетни и с най-висока експертиза. Компромиси не правим с това”, казва Таня Михайлова.
До днес със съдействието на фондация “Ханс Зайдел” българската дипломатическа школа е осъществила и 16 издания на Зимното училище по дипломация за млади дипломати от нашия регион.
Институтът е отговорен също и за подготовката на екипа на българското председателство на ЕС през 2018 г. Това са близо 1400 души.
Една от важните отговорности на Дипломатическия институт от 2010 г. е и
грижата за фондовете на библиотеката на външното министерство, която съществува от 1879 г.
През 2015 г. е осъществена изложбата на стари карти “Морето сближава всичко далечно”, която е показана първо в централата на ООН в Ню Йорк. Тъй като тогава Русия тъкмо е анексирала Крим, всички търсят къде се намира той по старите карти, макар че те са до XVII век. Изложбата е показана след това и в Париж, Тбилиси, Техеран, Истанбул, Кишинев и Констанца.
Изданията на института също заслужават внимание, защото през годините са отпечатани десетки сборници, учебни помагала и книги като “Произиходът на тоталитаризма” на Хана Арент например. Двуезичното сп. “Дипломация” излиза от 2008 г. и сега предстои да бъде публикуван неговият 30-и брой.
От 2013 г. Дипломатическият институт присъжда и свои годишни награди на един български гражданин или организация и на един чуждестранен гражданин или организация, като победителите се обявяват на 19 юли – Деня на българската дипломатическа служба.
Сред незабравимите моменти в историята на Дипломатическия институт е гостуването на британския рокмузикант Кен Хенсли от “Юрая Хийп”.
Авторът на “Джулай морнинг” прави концерт в бившия киносалон на Външно,
където още по-рано са се провеждали и партийните събрания на комунистическия актив на министерството.
Сред активите на института е и помощта за създаването на Молдовския дипломатически институт, по подобие на помощта, която българската школа за дипломати получава от “Клингендал” преди 20 години. Затова сега дипломати се шегуват, че ако молдовската школа е дете на българската, то значи е внуче на холандската.
През последните две десетилетия благодарение на стажантската програма на Дипломатическия институт стотици млади хора са се докоснали до дипломатическото поприще. Някои от тях са го избрали за своя кауза, а точно Дипломатическият институт ги е възпитал в дух на принадлежност и отговорност към тази служба, толкова важна за сигурността, независимостта и имиджа на страната.
