Свика ли се обаче Велико народно събрание, то носи и рискове дали няма да “залитне” към писане на нов основен закон
Заради честите управления на служебните правителства през последните 2 години различни партии отляво и отдясно повдигат въпроса за актуалността на този институт. Последният, който изказа мнение по въпроса, бе лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на предизборната кампания преди вота на 2 април, според когото редовно правителство трябва да управлява до встъпването на следващо такова. ДБ от своя страна също се застъпват за премахването им или ограничаването на правомощията им чрез отделен закон. Критики към назначените от президента кабинети отправя и БСП.
Промените в уреждането на разделението на властите у нас, както и въпросите за това как се формират, се уреждат чрез свикването на Велико народно събрание за промени в конституцията. И служебното правителство, и институтът ВНС са сравнително оригинални въведения за нашата конституция, които не се срещат в други държави. Въпреки това ролята и дейността на служебното правителство не са сред водещите теми за депутатите при изработването на основния закон през 1991 г. Много повече дискусии има дали президентът да се избира от Народното събрание, за длъжността вицепрезидент, както и за правомощията на Министерския съвет.
Според политолога от “Тренд” Димитър Ганев с едно отваряне на конституционния текст и свикване на ВНС може да се мисли за отпадане на този институт, казва той пред “24 часа”.
Той обаче добавя, че едно свикване на ВНС и промени в конституцията представляват кутията на Пандора. ВНС, бидейки учредител на власт сама по себе си, по дух и по смисъл, в момента, в който се учреди, не е длъжно да се занимава с нищо предварително зададено, смята той.
“Казва се следното: да се произведе ВНС по проект за конституция. ВНС има право да прецени, че няма да се занимава с такъв проект. Има политическа логика да се обсъди конкретен проект, но това не е задължително.
Ако ВНС си заживее свой собствен живот и реши да приеме изцяло нов конституционен текст, може да го приеме,
без да се съобразява с никого. Предимството е негово, защото то е избрано, легитимно, свръхпредставително и учредителен институт сам по себе си. Пътят от леки пипвания в отделни текстове до това някой да каже: “Дайте направо да приемем нова конституция, а не да реформираме тази”, и да се постави въпросът дали не трябва да сме президентска република, или президентът да се избира от НС и т.н., е кратък”, опасява се той.
Действително според чл. 162 ал. 1 от конституцията, “Великото народно събрание решава само тези въпроси от конституцията, за които е избрано. Според ал. 2: “В неотложни случаи Великото народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание”.
Тоест, бидейки учредител на власт и свръхпредставителен орган, преценката дали има неотложен случай, или не, е на мнозинството в едно бъдещо ВНС.
Политологът Огнян Минчев пък смята, че не само служебният кабинет,
но и институтът на ВНС трябва да се премахне
И предлага вариант с едно последно договорено Велико народно събрание с основна мисия да премахне института ВНС и да се саморазпусне. “Така ще се промени и формулата, по която се правят конституционните промени. А такива винаги са необходими. Въпросът е в това, че не бива да бъдат правени по логиката на ескалиращата възможност, а трябва много внимателно и с постигане на широки консенсуси да се практикуват определени промени в основния закон, когато са очевидно необходими. Такава промяна е премахване на института на служебното правителство. То отразява една тревога в демократичната система, която отдавна е надживяна в България”, обясни Минчев пред “24 часа”.
