Единият дава вино, а другият хляб на апостолите
От втори таен изход изнасят мъртвото тяло на Исус дърводелеца. На негово място влизат двама юноши, играещи ролята на ангели Господни
Църквата "Свети Йоан Богослов" в Земенския манастир е уникална с формата си на почти правилен куб и с оригиналните си стенописи от XI и XIV век, непипнати и непокътнати от самото им зографисване. Безценни за културната история на християнския свят.
И това далеч не е всичко. Около храма упорито витаят вехти легенди за кръстоносци и тамплиери, търсили по стените му загадъчни знаци и древни реликви. Дали това е истина, или не е, никой вече не може да каже, но е сигурно, че в Радомирското поле са живеели латински рицари. Според местната традиция името на село Кондофрей произлиза от конт Дьо Фрей, заточен там от цар Калоян след победата му над Балдуин Фландърски при Одрин.
Всеки знае за кръстоносците и тамплиерите и за това, че в Йерусалим те са открили нещо велико, което им позволило да станат най-могъщият рицарски орден в средновековна Европа. Толкова велико чак, че дори и папата се боял от тях. Според едни намерили староеврейския Ковчег на Завета, наричан Кивот. Според други – Светият Граал, чашата на Христос от Тайната вечеря.
Най-новата и модерна версия
е, че тамплиерите са се добрали до родословието на Исус и до тайната, че той бил женен за Мария Магдалина, от която имал дъщеря. Всички сме чели книгата на Дан Браун. И сме гледали филма. А дали е така? Дали е истина? Ето за това ни предстои да помислим.
Исус. Исус от Назарет. Христос. Богочовек и спасител на човешкия род. Този, който чрез своята смърт победи смъртта. Какъв е бил? Сложна и противоречива личност със сигурност. Който може да каже: " Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч", но и в същото време: "върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат".
Не само това. Въпреки че е беден дърводелец, прост труженик, Исус познава отлично Библията и може да спори за нейното съдържание на равна нога с теолози и богослови, които се занимават с четене и тълкуване на Светото писание през целия си съзнателен живот. Възможно ли е?
И още: Исус очевидно разполага с много пари, кой знае как и откъде придобити. Защото не едно и две от неговите деяния, представяни като чудеса, всъщност са съвсем нормални и естествени за богати хора. Например онова прословуто превръщане на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска. Съгласете се, че в това няма нищо необикновено, просто трябва да се купи вино и да се достави на място. Само пари са необходими. Или другото – как Исус нахранил 5000 души. Това също не е чудо. Ние го приемаме като такова, защото сме възпитани да мислим, че Христос е бил беден и нищо свое не е имал. Но ако не е така? Ами ако е точно обратното, ако Исус е бил богат, много богат, чудо ли е да дадеш хляб и риба на 5000 души?
Толкова много въпроси има около живота на Исус, на които никой досега не е дал задоволителен отговор. Например как е възможно един син да каже на майка си: "Какво имаш ти с Мене, жено?" (Йоан 2:4). Това е абсолютно недопустимо и мерзко дори за обикновен човек, какво пък остава за Бог.
Безумно и невъзможно. Или не е?
Дали има разумно обяснение за тази грубост от син към майка?
Друго: защо е било необходимо Юда да го целува? Не е ли могъл просто да го посочи? И защо е трябвало да го посочва, след като Исус сам се е предал: "казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат" (Йоан 18:8)? Защо после Юда горчиво се разкайва и се беси, нали той съвсем съзнателно предава своя Господ, какво го кара да промени мнението си? Защо в най-тежките моменти на Христос неговите апостоли просто заспиват, вместо да се молят и да го подкрепят: "Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; и рече им: защо спите?
Станете и се молете, за да не паднет в изкушение"
(Лука 22:45-46)? Какво да мислим за тази странна сънливост?
Кой е този Йосиф от Ариматея, появил се от нищото и само за няколко часа успял да организира погребение на Исус след разпъването му? В четвъртък все още е свободен, в петък е на кръста, а още преди да настъпи събота, вече бил погребан по всички юдейски закони и традиции. Забележителна експедитивност! Знаел ли е Йосиф от Ариматея предварително, че Исус ще бъде екзекутиран? Как и откъде?
Защо след Възкресението Исус се е появил само няколко пъти за малко и тайно на апостолите? Защо не е отишъл в храма при първосвещениците? Защо не се е показал на Пилат Понтийски? Така отведнъж вкупом римляни и евреи биха повярвали, че е син Божи. Но той не го е направил. Защо?
Но да се върнем към църквата в Земенския манастир и нейните стенописи. Един от тях безспорно прави най-силно впечатление. "Тайната вечеря". Този сюжет е рисуван безброй пъти, като най-известната му версия, разбира се, е на Леонардо да Винчи, към когото ще се върнем по-късно. Но земенската фреска е различна от всяка една друга по света. Защото на нея не е изобразен Исус с учениците си. Двама са Исусовците. Единият дава вино на апостолите, а другият – хляб. Защо са двама? Как може да са двама? Нали Исус е един? Или не е? Какво е искал да ни каже безименният художник? Каква е тайната му? Възможно ли е Исус да е имал брат близнак?
Почакайте, не казвайте веднага "Не", първо идете в манастира и вижте стенописа със собствените си очи.
Всъщност идеята за близнака на Исус нито е нова, нито е толкова скандална, колкото изглежда на пръв поглед. Още през IV век гностиците проповядвали, че Исус е имал близнак и това бил апостол Тома, защото неговият прякор е Близнака, което, ако ми позволите, звучи безкрайно наивно. Много по-интересни са някои картини от времето на Ренесанса. В една от тях например, озаглавена "Трите свети деца",
Бернардино ди Конти изобразява Йоан Кръстител, малкия Исус и неговия брат близнак!
Дори на изложба в Анкона тази картина е описана като "произведение, съдържащо препратки към необичайната идея от гностистично естество, свързана с Исус и неговия двойник". Нещо повече! Близнаците на Ди Конти са представени със същите жестове като на Исус и Йоан Кръстител от известната картина "Мадоната на скалите", а тези пък Исус и Йоан са рисувани от Леонардо (три пъти!) еднакви, точно като близнаци! (виж Сиера, Х., Забраненият път, С., 2009, с. 288-290).
Какво са знаели Леонардо и Ди Конти, което ние не знаем?
Ако веднъж преглътнем идеята, че Исус е имал брат близнак, учудващо лесно се намират отговори на всичките въпроси, зададени в началото, а и на самата загадка на загадките – Възкресението. Какво всъщност се е случило?
"По времето на кесаря Август (император Октавиан) дошла заповед да се извърши преброяване. Затова дърводелецът Йосиф заедно с бременната си жена Мария заминал за Витлеем, откъдето произхождал родът му.
Когато пристигнали, настанили се в обор не защото хановете били препълнени, а защото твърде бедни били.
В този обор Мария родила две момчета, там ги намерил твърде богат човек и умилили децата неговата душа. И предложил той на Йосиф и Мария да вземе едното и да го гледа като свой син, а за другото да им остави злато, с което да го изгледат достойно, а не в бедност и в нищета. Така и станало.
Заживял Исус честен и достоен живот на дърводелец и труженик
със семейството си в Назарет. А братът му близнак Йосиф, наречен така по името на баща си, отнесен бил в Ариматея, където израснал в богатство и охолство. Нищо не му липсвало. Получил блестящо образование на богослов. А също посетил Индия, Египет и други екзотични страни, където изучил нечувани и невиждани методи на лечение, например хипнозата.
Така минали години. Йосиф пораснал, а пастрокът му умрял. Оставил му цялото си богатство. И виждал Йосиф около себе си много неправди, много злини и искал да даде на своя народ нова надежда и нов завет. За да бъдат блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят" (Матей 5:6). И още искал да има любов между човеците, а не омраза, ненавист и убийства. Но съзнавал, че ако просто тръгне да проповядва своите идеи, ще стане един от многото пророци и тълкуватели на Библията, които по онова време скитали из Палестина.
За да обърнат внимание хората на думите му, трябвали чудеса
Защото простият народ не на истини вярва, а на чудеса. Йосиф знаел, че в Назарет живее негов брат близнак, занаятчия и дърводелец. Когато станал на трийсет години, потърсил го. И както се казва в Евангелието, Исус изчезнал за 40 дни в пустинята: "Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола" (Матей 4:1). В тези именно 40 дни Йосиф убедил брат си да го подкрепи и да се пожертва. Как го е направил – дали с думи, дали с пари, никой не може да каже вече. Но Исус дърводелецът останал в Ариматея, а Йосиф заел неговото място на работник и глава на семейство.
И започнал да проповядва и да учи. Използвал богословските си знания, за да спори с книжници и фарисеи, а богатството и уменията си - на лечител, за да твори "чудеса". Вече споменах, ако си богат, а те мислят за беден, не е трудно да превърнеш водата във вино и да нахраниш 5000 души. И това да е чудо. Само веднъж се случило нещастие – като го потърсила майка му Мария, той не я познал, защото не я бил виждал и срещал след рождението си и казал : "Какво имаш ти с Мене, жено?". Но не той бил виновен, отраслият като сирак същи – без баща и без майка.
А междувременно славата на този така наречен Исус, а всъщност Йосиф, се увеличавала ден след ден. Имал той свои ученици, които споделяли идеите му за мир, любов и социална справедливост, а простите хора вече го боготворели заради словата му и заради фокусите, с които постоянно печелел нови привърженици. Идвало вече време за най-грандиозното представление.
А преди него Йосиф, като всеки добър актьор, направил репетиция
И тя се случила (о, чудо на чудесата!) в семейството на най-вярната му последователка и приятелка, да се изразим така – Мария Магдалина. Нейният брат – Лазар, уж умрял, а Исус/Йосиф уж го възкресил, като му казал: "Стани, Лазаре!". Нищо от това, разбира се, не било истина, а просто театър, но хората вярвали. Защото искали да вярват. Защото ги било страх от смъртта.
Скоро след това, като се уверил, че лесно може да манипулира народа, Йосиф вече бил готов да влезе в Йерусалим. Пак с помощта на парите организирал за себе си триумфално посрещане в града, а после се погрижил присъствието му да не остане незабелязано, като разгонил търговците в Храма и предизвикал скандал. Бил сигурен, че еврейските първосвещеници
няма да оставят богохулните му дела ненаказани,
защото имал свой агент сред тях, който се наричал Никодим: "Измежду фарисеите имаше един човек на име Никодим, началник иудейски. Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог" (Йоан 3:1-2).
В четвъртък Йосиф събрал учениците си на тайна вечеря, още веднъж ги призовал и заклел да следват неговия нов завет, а след това изпратил най-доверения от тях – Юда – при първосвещениците, за да го предаде и да могат тия да го хванат. После отишъл в Гетсиманската градина, където го чакал брат му, дърводелецът Исус, за да се разменят отново. А апостолите го последвали, но заспали всичките, защото били упоени от него самия с виното, което пили на Тайната вечеря.
И така, двамата близнаци останали сами. А Исус се уплашил и помолил: "Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш" (Матей 26:39). Брат му обаче го убедил да продължат, както вече по-рано са решили, и му дал да изпие отвара, за да не усеща мъките, които го очакват. Отишъл си Йосиф, а Исус останал.
И тогава дошъл Юда със стражите на първосвещениците
И го целунал. Трябвало да се убеди отблизо, че предава дърводелеца Исус, а не Йосиф от Ариматея. А Исус бил кротък и рекъл на стражите: "Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?" (Матей 26:55).
Пък на своите казвал: "Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат" (Матей 26:52).
Личало си, че Исус не е същият бесен и лют проповедник, който Йосиф бил. Показал се Исус смирен и страхлив даже. Когато го попитал Пилат: "Ти юдейският цар ли си", Исус просто отговорил: "Ти казваш" (Матей 27:11).
"Дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло" (Марко 15:43).
"След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде, та вдигна тялото Му" (Йоан 19:38).
Взел Йосиф тялото на Исус и го погребал в пещерата, която уж готвил за свой гроб, и това едва ли изненадва някого. Както казва Агата Кристи: Най-удобно е да извършиш убийство в собственото си жилище...
Всичко се случило в петък – и разпъването, и смъртта, и погребението. После дошла събота, а след нея настъпила неделята – денят на дните, който завинаги променил човешката история.
Йосиф, разбира се, направил и втори, таен изход на гробницата освен онзи, първия, който бил затулен с голям камък и пазен от римски войници, защото се говорило, че разпънатият ще възкръсне. Тъкмо от тайния изход изнесли мъртвото тяло на Исус дърводелеца, без никой да разбере. А влезли на негово място един-двама красиви юноши, които да играят ролята на ангели Господни:
"И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна
Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея" (Лука 24:2-6).
"И рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ. А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна" (Матей 28:2-6).
"И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям. А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален. И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха. А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха" (Марко 16:3-6).
"А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше, надникна в гроба и вижда два ангела в бели дрехи седнали там, гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете" (Йоан 20:11-12).
Забележете – никой никъде не казва, че е бил свидетел
на самия процес на възкресение. Просто Исус го нямало в гроба. И като го нямало – значи възкръснал е...
Сега Йосиф отново трябвало да влезе в ролята на разпънатия си брат Исус, за да убеди последователите си, че наистина е възкръснал. Това обаче не било чак толкова лесно, защото, макар и близнаци, и да си приличат, двамата все пак не са еднакви, особено що се отнася до телата им, а тялото на дърводелеца вече било добре познато на всички след разпъването и погребението му. Затова Йосиф изиграл известната сценка с апостол Тома, който заедно с Юда знаел всичко още от самото начало и носил многозначителния прякор Близнака:
"Другите ученици му казваха: "Видяхме Господа!". Но той им отговори: "Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!".
Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: "Мир на вас!".
После се обърна към Тома: "Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!". В отговор Тома му каза: "Господ мой и Бог мой!".
Исус му каза: "Ти повярва, защото ме видя.
Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели"
(Йоан 20:25-29).
Така апостол Тома си спечелил незавидната слава довека да бъде наричан Тома Неверни, но пък Йосиф завинаги се отървал от всякакви "разследвания" дали възкресението е истинско, или не е. Защото благословени са тия, които са повярвали, без да са видели. Ето, това е фраза, и то каква!
Разбира се, пред първосвещениците и Пилат той съвсем не можел да се яви, защото те добре били огледали истинския Исус и лесно щели да намерят всяка разлика. Защо да рискува? Достатъчно било и само това, че тялото изчезнало от гроба. Хората искат да вярват във възкресението, защото имат нужда от такава вяра. Защото ги е страх от смъртта. И искат да бъдат убедени, че с нея животът не свършва.
Що се отнася до апостолите, след като видели своя учител, макар за кратко и без прегръдки и целувки, щом го видели жив и здрав, излязъл от гроба, те, които съвсем били паднали духом, отведнъж се превърнали в пламенни защитници и проповедници на неговото учение и почти всичките загинали достойно, без страх, защото вярвали, че и те ще възкръснат. Между другото, по подобен начин действал и предводителят на известните убийци асасини.
Той упойвал с хашиш своите последователи
и ги пренасял в прекрасна градина, която приличала на рай. Когато се връщали обратно, те ставали негови фанатични последователи и готови на всичко, защото били убедени, че ако изпълняват заповедите му, някой ден отново ще отидат в рая, този път – завинаги.
А Йосиф спокойно можел да продължи своя богат и охолен живот като Йосиф от Ариматея. Напълно е възможно това, което разказват апокрифите и слуховете – че довел Мария Магдалина в Европа. Напълно е възможно тя да е носила в утробата си детето на Исус – сиреч неговото... Учението му се разпространило и се превърнало в нова религия, което той едва ли си е представял и поставял за цел. Хиляди и милиони повярвали във Възкресението. Защото искали да вярват. Като деца в красива приказка.
Но истината се запазила. Тук и там. Опитвали се да я унищожат, но оцеляла
Истината не може да умре. Тя е тази, която възкръсва отново и отново. И очаква да бъде открита. От рицари с доспехи или без. А хиляда години по-късно в една скромна църквица се появил стенопис с двама Исусовци. Двамата Исусовци от Земенския манастир...
