- Въвеждат служебното правителство в конституцията като независим орган за подготовка
- на избори при преждевременно прекратяване на мандата на редовен кабинет
- Оригиналното въведение стабилизира страната по време на кризисни времена
Денят е 8 април 2023 г. Премиерът в оставка Кирил Петков чака президента Румен Радев да свика 49-ото народно събрание, след което да почнат консултациите при държавния глава за съставяне на редовен кабинет. Партията на Бойко Борисов е победила на петите поред предсрочни избори в България през последните две години. Междувременно правителството на четворната коалиция - ПП, ДБ, БСП и ИТН, продължава да управлява вече 290 дни, въпреки че паднало от власт след гласуван вот на недоверие на 22 юни 2022 г.
Така можеха да изглеждат последните 9 месеца в България, ако в конституцията не фигурираше институтът служебно правителство. Затова вече 251 дни (до днес - б.р.) кормилото на държавата върти най-дълго изкаралият служебен премиер в новата ни история - Гълъб Донев.
Всъщност служебният кабинет е модел на управление на държавата по време на извънредна обстановка, каквито са предсрочните парламентарни избори. Или като такъв е замислен при изготвянето на конституцията през 1991 г. Неслучайно подразбиращата му функция се свежда до оперативното управление на България, подготовка на изборите, при това с къс хоризонт на действие - до 3 месеца.
Въпреки това то има всички правомощия на редовен кабинет
Единствените разлики са в това откъде идва неговата легитимност - редовното правителство го избира парламентът, а служебното се назначава от президента.
Въпреки това служебното правителство понякога може да свърши много повече работа, отколкото избрания от НС кабинет. От една страна, то не може да бъде свалено чрез вот на недоверие, а от друга, не се явяват на избори - тоест министрите могат да правят смели ходове.
Изначално е замислен като независим орган за подготвяне на избори, ако редовно избрано правителство преждевременно изгуби парламентарно доверие и легитимност. Масово не се разбира обаче, че самото правителство, редовно или служебно, не организира и не провежда изборите, а изпълнява само някои текущи функции, свързани с изборния процес - по охраната на секциите и изборните книжа, по осигуряване на средства за вота, както и чрез МВР да следи за престъпления - в този случай купуването и продаването на гласове. Изборите се организират и провеждат от ЦИК. Общо на 7 души им се е налагало да поемат руля на държавата в извънредна обстановка - някои по-сериозно се отклоняват от духа на служебност на управлението. Други се справят основно с подразбиращите им се функции. (Виж графиката).
Така през 1994 г. сред оставката на кабинета на Любен Беров президентът Желю Желев назначава първия служебен кабинет с премиер Ренета Инджова. Правителството на единствената жена министър-председател в историята на България се справя успешно с основната си задача, но не пропуска кадровите промени по втория и третия ешелон на властта – практика, която ще остане в действията на всички служебни кабинети.
2 години по-късно - през 1996 г., България е в най-тежката политическа и финансова криза в историята си след управлението на правителството на БСП начело с Жан Виденов, което подава оставка. БСП се отказва от мандата за съставяне на нов кабинет, а президентът Петър Стоянов назначава служебен начело със Стефан Софиянски. Именно тогава
за първи път се прави отстъпление от подразбиращата се роля на служебния кабинет
да се занимава единствено с изборите, когато правителството предлага решение за въвеждане на валутен борд и молба за членство в НАТО. С 240% месечна инфлация при встъпването си в длъжност една от спешните задачи е държавата да се обърне към Международния валутен фонд за отпускане на заем. МВФ се съгласява, но само при условие, че се въведе валутен борд. Макар че преговорите започват през есента на 1996 г., окончателно решение взема служебното правителство на Софиянски. Освен това бордът става факт след приемането на Закон за БНБ от следващото, 38-о НС.
На 17 март 1997 г. служебното правителство подава молба за членство в НАТО. И валутният борд, и членството в алианса се подкрепят от мнозинството от депутатите в 38-ото НС чрез Декларация за национално съгласие.
Росен Плевнелиев е президентът, който назначава първия служебен кабинет през новия век. До 2013 г. три пъти властта се предава от едно на друго редовно правителство – от Иван Костов на Симеон Сакскобургготски, после на Сергей Станишев и на Бойко Борисов.
След оставката на първото правителство на ГЕРБ след протести срещу високите сметки за ток и против монопола на енергодружествата и след като останалите партии връщат мандата, Плевнелиев назначава служебен кабинет с премиер Марин Райков.
Президентът тогава посочва две големи постижения, заради които се гордее с този служебен кабинет - довършването на националната програма за развитие на България 2020 г., при което са договорени 15,2 млрд. евро от ЕК. А второто е
приемането на правилата за банкова диверсификация
Правителството на Марин Райков приема наредба, според която не повече от 42% от държавните пари да са в една банка.
Като управление на гражданската мобилизация и продължител на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски остава в историята вторият служебен кабинет на Плевнелиев с премиер Георги Близнашки.
Този път президентът номинира ярка политическа фигура, какъвто е конституционалистът, а не както първия път - дипломат от кариерата. Служебният кабинет встъпва в длъжност през 2013 г. след едногодишни протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Самият Близнашки, както и част от министрите му преди това вземат участие в протестите.
След оставката на второто правителство на Бойко Борисов и невъзможността да се състави кабинет след раздаването на мандатите идва първият назначен от новия президент Румен Радев служебен кабинет с премиер Огнян Герджиков. Той си поставя за цел нормалното функциониране на държавата до следващото легитимно правителство, провеждането на честни избори, както и подготовката на председателството на Съвета на Европейския съюз.
След него идва третият кабинет на Бойко Борисов в коалиция с “Обединени патриоти”. Това е
първото правителство от над 10 години, което изкарва пълния си мандат
След изборите на 4 април 2021 г. обаче парламентарно представените партии не успяват да излъчат кабинет и така Румен Радев назначава второ служебно правителство - този път с премиер Стефан Янев, който му е секретар по въпросите за отбраната и сигурността. Като основни приоритети си поставя борбата с пандемията от COVID-19 и икономическите последствия от нея и набляга на стабилността на икономиката и нормалната работа на бизнеса. Неслучайно
правителството изготвя плана за възстановяване и устойчивост,
чрез който България трябва да получи 6,27 милиарда евро за възстановяване от пандемията. Това е и първото служебно правителство, което значително надхвърля подразбиращите му се 3 месеца управление. Ако средната продължителност на подобни формати е между 90 и 100 дни, първото правителство на Янев управлява 128 дни.
А след като партиите в 46-ия парламент пак не успяват да съставят правителство, Стефан Янев е преназначен за премиер, макар и с нов състав на кабинета. Така той остава на поста служебен министър-председател общо 217 дни. Според политолози, ако не съществуваше институтът “служебен кабинет”, още тогава е могло да се състави редовно правителство, защото
едно потенциално
управление на ГЕРБ, макар и в оставка, щеше да мотивира партиите много по-бързо да сформират кабинет
Третият парламентарен вот през 2021 г. - на 16 ноември, ражда управлението на премиера Кирил Петков със сложно конструираната коалиция между партията му “Продължаваме промяната”, БСП, ДБ и ИТН на Слави Трифонов.
Именно с оттеглянето на подкрепата на шоумена правителството пада от вот на недоверие - първия успешен в най-новата история на България. И след завъртане на парламентарната рулетка Румен Радев назначава четвъртия служебен кабинет, този път с премиер Гълъб Донев - социален министър в предишните му три правителства. Той обаче подобрява рекорда, поставен от Стефан Янев като служебен премиер - общо 249 (до днес) на поста, макар и на две служебни правителства.
Заради започналата по-рано през годината война в Украйна правителството се фокусира върху осигуряването на евтини енергодоставки, гарантиране на покупателната способност, подкрепа на най-уязвимите, както и борба със спекулата. Така от 9-те служебни правителства в историята на България най-много и най-дълго управлявалите са тези на президента Румен Радев, следван от Росен Плевнелиев, който назначи 2. Петър Стоянов и Желю Желев имат по едно служебно правителство, а Георги Първанов е единственият държавен глава, който не е назначавал служебно правителство през двата си мандата.
