Омбудсманът Диана Ковачева предлага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България да се финансират мерки за топлоизолация на тръбите от сградните инсталации за отопление, съобщиха от нейния пресцентър.
Омбудсманът изпрати подробно становище до служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, в което отбелязва редица пропуски и несъвършенства в качения за обществено обсъждане проект за саниране на жилища, с краен срок 30 октомври 2022 г.
Става въпрос за проекта на Насоки за кандидатстване за предоставяне на средства чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“, за който е предвиден бюджет в размер 1 129 881 600 лв. с ДДС.
Като се позовава на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., омбудсманът пита защо в т. 8 „Допустими дейности“ от Условията за кандидатстване в проекта са изключени като мерки по сградните инсталации „Топлинно изолиране на тръби“.
Общественият защитник посочва, че като допустима дейност е целесъобразно да се предвиди и монтиране на допълнителен контролен топломер след подгревателя за отопление в абонатната станция на сгради – етажна собственост, с централно топлоснабдяване, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия през отоплителния период.
„Задълженията за топлинна енергия, отдадена от сградните инсталации за отопление, са предмет на многобройни жалби и сигнали на граждани до омбудсмана. В редица случаи делът на тази топлинна енергия превишава дела на топлинната енергия за индивидуално отопление на отделните жилище“, пише още омбудсманът.
Проф. Ковачева посочва, че липсата на топлоизолация на тръбите на сградните инсталации за отопление води и до икономическа неефективност на централното отопление в тези сгради, което буди основателно недоволство сред потребителите и води до отказ от този начин на отопление.
„С оглед значимия енергоспестяващ потенциал на топлинната изолация на сградните инсталации за отопление и за битово горещо водоснабдяване, смятам, че тази мярка следва да бъде включена в „Допустими дейности“ на Условията за кандидатстване в проекта, както това е направено за друга важна мярка от същата група, а именно „Модернизиране на съществуваща вертикална отоплителна инсталация чрез изграждане на хоризонтална отоплителна система“, пише още общественият защитник.
Диана Ковачева допълва, че съгласно предложената т. 2.1. „Изпълнение на процедурата“ от Условията за кандидатстване в проекта, „в рамките на едно предложение може да се включи само една сграда/блок секция“.
„Не става ясно какво включва „едно предложение“ – една мярка или пакет от енергоспестяващи мерки (в Дългосрочна национална стратегия са предложени примерни разходоефективни пакети от мерки за различни нива/етапи от енергийното обновяване за всяка от категориите жилищни сгради). Към момента липсва определение на понятието „предложение“ и това създава несигурност относно допустимостта на финансирането на повече от една мярка за една сграда/блок секция“, посочва проф. Ковачева.
В допълнение тя обръща внимание на необходимостта от ясно и точно разграничаване на финансовата отговорност на крайния получател (Сдружението на собствениците) и водещия партньор (Общината) при изпълнението на мерките и впоследствие отчитането на изпълнението на заложените цели за спестяване на минимум 30 на сто първична енергия.
Проф. Ковачева подчертава, че не вижда основания за търсене на финансова отговорност на крайния получател, предвид факта, че крайният получател не е страна по Договора за финансиране между МРРБ, СНД по инвестиция „Енергийна ефективност в сграден фонд“ – Дирекция „Жилищна политика“, от една страна, и „Администратор на безвъзмездна финансова помощ (БФП) Водещ партньор“, от друга страна (Приложение № 6).
„Освен това, крайният получател няма роля и не може да упражнява контрол в процеса на проектирането на мерките, провеждането на обществените поръчки и избора на изпълнители“, допълва общественият защитник.
Диана Ковачева акцентира още, че е важно да се предотврати потенциалната възможност Водещият партньор да претендира Крайният получател да участва във възстановяването на средства по извършени плащания в случаите на неизпълнение на първоначално заложените индикатори за спестяване на първична енергия.
„Поради това категоричното ми становище е, че финансовата отговорност на крайния получател следва да се ограничи единствено до случаите на неизпълнение на неговите задължения по раздел VII „Права и задължения“ от Партньорското споразумение между Водещия партньор и Крайния получател (Приложение № 2), довели до прекратяване на споразумението“, заключва омбудсманът.
В становището си проф. Ковачева отбелязва, че заради нарастващият обществен интерес за участие в този проект, в институцията на омбудсмана вече има запитвания, отчита и числеността на бъдещите адресати, които като собственици на жилища в многофамилни сгради представляват голяма част от населението в градовете.
В тази връзка Диана Ковачева подчертава, че е необходимо проектът да бъде повторно публикуван за обсъждане заради създадената неяснота за потенциалните участници поради настъпилите възможни промени в условията, както и липсата на период за влизането в сила на окончателния текст преди срока за кандидатстване.
„Това е така и като се има предвид относително краткия период до определения първи срок за подаване на предложенията, а именно 15.02.2023 г.“, категорична е Ковачева.
