- Писали по ръцете на бебетата телефони на близки - някой да се свърже с тях, ако родителите загинат
- В Червения кръст получават пакети с храна и дрехи. “Добрые люди”, казват украинците за българите
Пристигнахме в София на 25 юни, два месеца преди това се крихме в Западна Украйна. Пътуването беше страшно, всеки момент можеха да ни разстрелят. В групата ни имаше много деца. На ръчичките им написахме номерата на близки в родината, за да не останат кръгли сираци, ако с нас се случи най-страшното.
Това разказва 27-годишната Алина от Бердянск, Запорожка област, която с 35-годишния си съпруг Ернест и 9-месечния си син Георги дойде в Централата на БЧК, за да получи помощи. Руски войници окупирали Бердянск на 2 март. Възрастните близки останали в родината. Младото семейство общува с тях, когато има интернет. При престрелки обаче е сложно. Случва се да не се чуват по 2-3 седмици. Малкият расте, а баба му не го вижда, тъгува Алина.
Планове за бъдещето не прави. Всички украинци са спрели с плановете след 24 февруари...
Благодарни са на българите - един им купил електрическа кана, друг взел блендер за храната на малкия. Помощта от БЧК им дава сили да си стъпят на краката. Получиха храна и дрешки за бебето. Пристигнахме с 2 куфара, тук започваме от нулата, а
там оставихме живота си,
обобщава младата жена.
Наталия Ромалийска е бесарабска българка от село Богдановка, Мелитополски район. Била е начална учителка. Днес помага на сънародниците си в БЧК - и с познанията си по български, и емоционално. В България е от 24 март.
Когато пресичах линията от окупираната към независимата Украйна, не усещах страх, адреналинът ми помогна, исках просто да се свърши по-бързо, разказва жената. Пропътували 100 км за 5 часа в брезентов камион на Червения кръст. Тръгнала да бяга не заради себе си, а за да изведе племенницата си първокурсничка в Софийския университет. Войната заварила 18-годишното момиче в Украйна - отишло да си получи паспорта. Наталия обаче оставила съпруга си в селото.
Най-страшна е неизвестността, връща лентата жената.
Не се знае кой и по кое време може да ти влезе в къщата
Наталия се просълзява, спомняйки си думите на племенницата си: “Я так боюсь, когда наступает вечер и ночь.”
До къщата ни има летище. Щом започнаха да го бомбардират, мъжът ми реши, че аз и децата трябва да бягаме. Това разказва Алла, майка на 3 момчета. Най-малкият ще е в 1-и клас, средният в 8-и, а големият ще е студент в Техническия университет в София. Има две висши образования - юридическо и икономическо. Всички са ходили на курсове по български. “Люди в Болгарии очень добрые, спасибо”, казва жената, която също вече работи в БЧК.
Ксения е родена в Краматорск, откъдето за първи път ѝ се налага да бяга в Киев през 2014 г. Тогава дъщеричката ѝ е на 3 години и половина. Тази година останали в Киев 3 седмици след началото на войната. Когато психиката на дъщеря ѝ вече била на предела, майката решила отново да бягат. Момичето е художествена гимнастичка и треньорът ѝ помогнал за връзка с българската федерация. Мариета Дукова подала ръка на семейството. Сега дъщерята тренира в клуб “Академик”, а Ксения помага в БЧК.
Пунктът в Националния съвет на БЧК съществува буквално от началото на войната. Първите подпомогнати са от 28 февруари. Раздават храна, дрехи, памперси, бебешки храни, каши. “За обикновените хора това са най-елементарни неща. Но за тези, които пристигат тук буквално с една блуза на гърба си, са много важни”, обясняват координаторите от БЧК.
Подпомагат семействата един път месечно с пакети. Не могат да осигурят храната за целия им престой в България, но ако им свърши нещо, винаги могат да отидат в БЧК и да поискат ориз, макарони, бутилирана вода и ако има в склада, им раздават.
Тези, които са в София, са успели да си наемат квартири. Част от тях са били поети от доброволци - като наем и като режийни. Повечето родители дават децата си в “Музейко”, където доброволци органазират целодневна безплатна занималня. Тогава родителите имат възможност да си потърсят работа. Организират и трудови борси заедно с Бежанско-емигрантската служба, Върховния комисариат на бежанците към ООН, “За доброто”. В БЧК
с украинците работят психолог и юрист
Идват хора с хронични заболявания с молби за лекарства. Съветват ги да си намерят личен лекар, за да може някои от медикаментите да бъдат поети от здравната каса.
Много лекари им отказват с мотива, че пациентските листи са им пълни. Има и такива обаче, които заявяват, че знаят руски и
лекуват бежанците безплатно
Някои банки пък отказват да им открият сметка. А на тях им е необходима, за да си получат социалните помощи или заплатата.
“Срещайки трудности или пък от тъга по дома, някои се върнаха вкъщи. Липсва им родината, въпреки че знаят, че военните тревоги там имат начало, но нямат край”, казват хората в БЧК.
