Няма промяна в индекса на човешка свобода в България за десетилетие, сочи анализ на Институтът за пазарна икономика.
Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър, измерва степента на индивидуална и икономическа свобода. Индексът се формира въз основа на 82 отделни показателя, групирани в 12 категории и оценени по скала от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2019 година.
Индексът обхваща 165 държави, в които живее над 98% от световното население. Средният резултат е 7,12 т., което е съвпада с резултата от предходната година, а в сравнение с първото измерване през 2008 г. световната човешка свобода дори отбелязва слабо намаление. С най-висок резултат е Швейцария (9,11 т.), следвана от Нова Зеландия (9,01 т.) и Дания (8,98 т.). Топ 10 се допълва от Естония, Ирландия, Финландия, Канада, Австралия, Швеция и Люксембург. На дъното са Сирия (3,66 т.), Венецуела (4,03 т.) и Йемен (4,08 т.).
Защо човешката свобода е важна
Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са тясно свързани.
По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението – най-свободните ? страни имат над четири пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободните ?. В най-свободните държави живее 15% от населението, а в най-несвободните – 40%.
Изследването доказва и че по-голямата свобода води до по-висока степен на демокрация.
Къде е България
Човешката свобода в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2018 г.) резултатът на страната намалява с 0,05 т. и едно място в класацията, а спрямо първото издание (с данни от 2008 г.) – с 0,01 т. и 3 места.
През годините някои показатели слабо се подобряват или влошават, но като цяло човешката свобода в България не отбелязва видим прогрес през последното десетилетие.
Общото представяне на страната и през тази година е формирано въз основа на 12-те изследвани категории на социалния и икономически живот:
ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА
1) Върховенство на закона (5,2 т.) – както в този индекс, така и в много други международни сравнителни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата ефективност на наказателното правораздаване, но и гражданското право и процесуалната справедливост получават ниски оценки.
2) Сигурност и безопасност (9,6 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от практическото отсъствие на терористични атаки, както и от сравнително ниския брой на убийства и отвличания.
3) Свободно движение (9,8 т.) – България получава почти максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.
4) Свобода на религията (8,4 т.) – тази категория отчита правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии, както и степента на репресия върху религиозните организации.
5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,7 т.) – сравнително високо са оценени възможностите сдружаване и формиране на политически партии.
6) Свобода на словото и информацията (7,2 т.) – като слабост е посочена свободата и независимостта на медиите в страната.
7) Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки и наследствените права.
ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА
8) Размер на правителството (7,0 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и широкото приложение трансфери и субсидии.
9) Съдебна система и право на собственост (5,9 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
10) Достъп до стабилни пари (9,7 т.) – високият резултат идва от свободата за притежаване на чуждестранна валута и ниските нива на инфлация в страната, гарантирани от избрания режим на паричен съвет.
11) Свобода на международната търговия (8,4 т.) – ниските мита за търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи обаче остават административните ограничения пред търговията.
12) Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,9 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.
Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява в продължение на повече от десетилетие и данните още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина за потискане и на доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.
