Месеци след края на войната Азербайджан строи летище, пътища и електропроводи
Километри и километри минни полета. Някогашни ниви с плодородна земя, забравили последната сеитба и натежали с коварните метални “плодове”, на чиято жътва се радва единствено смъртта.
Цели градове и села, сринати до праговете на входните си порти, в каменните руини на които от десетилетия не е пристъпвал никой. И мъртвите ги няма даже тук, надгробните им плочи са изтръгнати, гробовете им зеят, сякаш в писък за милост, идващ нейде от отвъдното.
Царство на отчаянието и ненавистното опустошение! Това е част от зоната, принадлежала доскоро на непризнатата Нагорно-карабахска република. Армения превзема тези земи в конфликта, познат като Първата война (1992-1994). В последните месеци на миналата година, в т.нар. Втора Карабахска война, Азербайджан си върна голяма част от земята.
Картината, която се разкрива там след близо 30 години, е потресаваща. Единственото, което е построено за цялото това време в районите на Физули, Агдам, Джабраил и Шуша, са казарми, окопи, землянки, противотанкови траншеи и безкрайните минни полета. Само в района на Агдам една карта сочи за наличието на 92 000 мини.
В Каргабазар, на пътя между Физули и Джабраил, ANAMA - азербайджанската агенция по разминиране, работи по четири отсечки от общо 12 км. Първата е близо 3,5 км и е почти изчистена от мини. Втората е 5 км и също трябва да бъде завършена скоро. Освен прецизния сапьорски ръчен труд агенцията използва обучени кучета и специални машини. Само на това място от почистените 170 хил. кв. м са извадени около 1300 мини и експлозиви.
Джабраил прилича
на сцена за снимки на
филм за зомби апокалипсис
Само дето това не са декори, а тъжната реалност. Призрачните скелети на сгради и автомобили привличат погледа, реещ се между купища срутени дувари, изкорубена канализационна система и остатъци от някогашни улици и площади. Градът, населяван от азербайджанци, е бил обезлюден през август 1993 г. и разрушенията са още от времето на първата война.
За 27 години това място е напълно съсипано. Във всички селища, които до миналата година са се намирали в очертанията на непризнатата република, положението е сходно. Цивилната инфраструктура навсякъде е разрушена - домове, училища, болници, храмове… Дори един покрив на къща не е останал несъборен, а по-големите дървета са били изсечени.
От Акдамския драматичен театър, построен през 1902 г., са останали само колоните на централната фасада.
Всичко е превърнато в пустиня! Сякаш, за да се оправдае по един самоубийствено перверзен начин, буквалното значение на името Карабах - Черна градина.
Мащабът на разрушенията в Акдам и района може да се разбере най-добре от снимки с дрон, защото територията е внушителна. Това, което предвижда азербайджанското правителство в амбициозния си план за възстановяване на тези райони, е на мястото на призрачния град Акдам да бъде построен нов модерен умен град. Проектът за Agdam Smart City съчетава в себе си елементи от най-гениалните урбанистични решения на световни архитектурни бижута като Барселона и Амстердам, заедно с техните мултифункционални транспортни възможности, зелени пространства и водни площи.
Това, което ще остане от стария Агдам, е разрушената фасада на театъра. За да напомня за това, което се е случило с града.
Старата джамия, също ще бъде запазена. В момента тя е почистена от тора, но специфичният аромат на обор все още се усеща. През годините на окупацията в храма са били гледани прасета и крави.
Азербайджанското правителство смята да реставрира всички пострадали храмове. Сред тях е и голямата арменска църква “Христос Всеспасител” в Шуша, чийто купол е пострадал по време на втората война в Карабах. Сега
поразеният арменски храм
е изцяло опасан от скелета
и след реставрацията
ще бъде отворен.
Шуша е град - символ за Азербайджан. Това е старата столица на Карабахското ханство и родно място на много азерски поети и музиканти. Затова е смятан и за най-голямата загуба в първата карабахска война, когато азербайджанското население е принудено да напусне града.
Шуша е разположен на височина, от която като на длан се вижда град Степанакерт (наречен така по комунистическо време, старото име на града е Ханкенди), в който сега живее предимно арменско население. Падането на Шуша в арменски ръце преди 27 г. е най-голямата загуба за Азербайджан. Сега, след като си върнаха града, азербайджанските власти възстановяват стария му блясък.
Разрушенията в град Ганджа, предизвикани от 13-те арменски ракетни атаки по време на 44-дневния конфликт миналата година, още зеят като големи отворени рани. 8 от ракетите попадат в различни части на града без никаква военна инфраструктура, поразявайки жилища, автогари, болници, училища и други цивилни обекти. В тези атаки, които са проведени посреднощ от територията на Армения, умират 26 мирни граждани, 6 от тях деца. Най-малките са на 9 и 11 месеца. Загива и едно руско момче. 130 души са ранени.
Жертвите и кръвопролитията в двата военни конфликта между Армения и Азербайджан едва ли ще бъдат забравени скоро. Но властите в Баку гледат към бъдещето. Плановете са възможно най-скоро да бъдат построени нови пътища, които да свързват разделените доскоро части на страната.
Мощните строителни
компании на Турция
имат сериозно участие
в този процес. За няколко месеца фирмите, работещи по възстановяването на Карабах, вече са прокарали основните трасета, цели участъци от една от новите магистрали са готови, заедно с две функциониращи електроцентрали и летище, което догодина ще може да приема полети.
Шансът на този толкова изстрадал регион е в свързването му в нови търговски пътища, железопътни линии и транспортни коридори, които да направят живота на хората от всички страни на загражденията по-добър.
Според договореностите след последната война миналата година през територията на Армения трябва да бъде отворен Зангазурския коридор, който да свърже Азербайджан с Нахичеван. Това ще е от полза и на самата Армения, тъй като ще осигури на страната железопътна връзка както с Русия, така и с Иран. По този начин държавите от региона ще печелят заедно от по-бързия и по-кратък превоз на стоки от Азия към Европа и обратно.
Единствено надеждата за по-добро бъдеще може да извади Карабах от мрачната спирала. И така черната градина на Кавказ да се изчисти не само от мините, но и от миналото.
