Сегашният сблъсък на мюсюлманския свят със свободата на словото има дълга предистория. Кампанията, която понастоящем се провежда в защита на пророка Мохамед, е поредният му епизод. Политическият подтекст на кампанията е очевиден. Зад нея са сили и групи в Европа и света, свързани с политическия ислям и оглавявани от Мюсюлманските братя. В медиите са публикувани снимки и названия на френските стоки, които трябва да бъдат бойкотирани. На този фон звучат думите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който отправя нападки към Запада и конкретно към френския президент Еманюел Макрон. Така онзи, когото „Монд“ нарича „султана-пироман“ се позиционира като единствен защитник на исляма. Кампанията преследва обречена цел: да предпази исляма от всякаква критика на Запад, като внуши на обществеността в Европа, че всяка критика или подигравка със свещените й атрибути, ще бъдат наказани.
При това, „защитниците“ на исляма не се впечатляват от факта, че тази религия е използвана за политически цели. Те не протестират, когато Ердоган от името на исляма заплашва сигурността на света. Не бият аларма за това, че най-важният религиозен център Ал-Азхар в Египет живее в паралелен свят и дори не смее да изобличи като престъпна „Ислямска държава“ под претекст, че се позовавала на Корана. Никой от тези защитници няма да застане зад идеята, че религиозните вярвания са личен въпрос и че държавата следва да има равноотдалечен подход спрямо всички религии. Кой мюсюлмански политик би изразил подобна крамолна идея?
Насилието е признак за дълбоката криза на исляма, от която може да излезе единствено, ако се обнови. Тази криза отразява мировъзренията на мюсюлманите. Днес пред тях е дилемата: дали да продължават по стария път, или да прогледнат и да преоткрият огромните възможности, които предлага отказа от обскурантизма и възприемането на света в неговото разнообразие. В това отношение е важно да се отбележи, че успешната интеграция в света се базира върху взаимната изгода. Нима Китай бе толкова могъщ преди да се включи в глобалната капиталистическа икономика? Взаимният интерес налага промяна в човешкото поведение. Самият Пророк Мохамед е бил движен от политическата идея да се обединят различните разпръснати из пустинята на Арабския полуостров племена в единна общност. Днес този интерес към преодоляване на пропастите, които ни разделят, изисква коренна промяна в ислямския религиозен дискурс.
Причините за
ислямската
шизофрения
За да разберем истинските причини за шизофренията в исляма, трябва да се върнем към първия период, в който се е появил и проповядвал Пророкът Мохамед. През първите 10 години от своята мисия, Пророкът призовава да се използват ненасилствени средства и призовава към съзерцание и размисъл, любов и мир. Всичко обаче се променя след Хиджрата от Мека в Медина. За този период са характерни поредицата от сражения и завоевания. Всъщност, става дума за предефиниране на ислямската религия, отразяващо акцентът върху икономически и политически мотиви.
От друга страна, лидерът на иранската революция Имам Хомейни издаде своята известна и прословута фетва, в която призовава мюсюлманите да убият писателя Салман Рушди, като наказание за светотаствените му тези, изложени в неговия роман „Сатанинските строфи“. Може да се каже, че това бе първият случай на глобален сблъсък между религиозния фанатизъм и свободата на словото. При това, въпросната фетва бе издадена в година, отбелязала края на Студената война, падането на Берлинската стена и навлизането на света в ерата на глобализация на търговията, икономиката и информацията. Но в същото време това беше и ера на глобализация на идентичностните тенденции и на религиозните фундаментализми.
Европейските
ляво-либерални
съюзници на
политическия ислям
Тогава мюсюлманите в Европа отговориха на фетвата и изгориха копия на романа и се разхождаха в демонстрации, призоваващи за убийството на Рушди, а арабският ислямски свят пламна с емоционална вълна на гняв срещу роман, който той не беше прочел. С изключение на малка шепа интелектуалци, по-голямата част от арабските културни елити споделиха емоционалната вълна на гняв, отхвърляйки принципа на свобода на изразяване, когато тя засяга религиозна тематика. Подобна реакция се наблюдава и днес във Франция, където Макрон осъди т.нар. „ислямски сепаратизъм".
Но Европейският съюз и страните-членки се страхуват да засегнат този проблем, защото се опасяват да не бъдат уличени в онова, което левите и либерални западноевропейските среди наричат „ислямофобия“ и „религиозна дискриминация“. Освен това „Обединена Европа“ се страхува и от реакцията от страна на държавите от ислямския ареал и „мюсюлманската улица“, които наблюдаваме сега. Франция бе обявена за връг на исляма и мюсюлманите, поради усилията си да защити ценностите на републиката и свободата на изразяване.
Подобен сблъсък се случи и през 2004 г., когато политическият ислям, подкрепян от ляво-либералните кръгове битка поведе битка срещу свобода на изразяването. Тогава млад мюсюлманин уби холандския режисьор Тео ван Гог като мъст за неговия критичен за исляма филм. През следващата 2005 г. пък същите „защитници“ на религията се възмутиха от датските карикатури. В рамките на мюсюлманския свят тези епизоди бяха използвани от политическите манипулатори за да бъдат тласнати мюсюлманите в погрешна посока. Така те още повече се отдалечиха от основния принцип на демокрацията в ерата на глобалното общество – свободата на изразяване.
Ислямът и
джихадисткия
фундаментализъм
Така с течение на времето мюсюлманите регистрираха двойна загуба. От една страна те се отдалечиха от демокрацията и нейният основополагащ принцип на свободно изразяване на мненията, включително и правото на критика на религиозните вярвания. От друга се провалиха в опита да се интегрират в рамките на един все по-глобален свят. Вместо това, те се ориентираха към идентичностни политики и цивилизационна изолация. Най-красноречивият пример за това бяха терористичните актове от 11 септември 2001 г. Те показаха същинския лик на джихадисткия фундаментализъм с неговите две страни: религиозния фанатизъм и тероризма. И днес този тероризъм в стил „Ислямска държава“ продължава да бъде сериозна заплаха не само за САЩ и Европа, но и за самите мюсюлмански общества. Навсякъде по света – Ирак, Сирия, Либия, Египет, Афганистан, Русия и в други страни с мюсюлмански общности – политическият ислям използва религията като инструмент за насилие.
Затова Европа, а и останалият свят, не бива повече да заемат щраусова поза пред настъплението на политическия ислям. Всички трябва да подкрепят Макрон и решението на Франция да затвори всички джамии, центрове и културни институции, управлявани от Мюсюлманските братя и другите салафитски групи, от Иран, Хизбула и Хамас. Трябва добре да се разбере, че те всъщност са платформи за разпространение на религиозна омраза и насилие. Целта им е да бъдат подкопани демократичните устои на Европа и да бъде пренесена на нейна територия религиозната война, която понастоящем раздира Близкия изток и Африка. Както заяви Макрон: "ислямистите искат да ни лишат от бъдеще."
Съюзът на имамите на Франция излезе със становище, в което обезглавеният учител е обявен за мъченик на свободата. В него недвусмислено се призовава за борба с радикалния ислям и предотвратяване по-нататъшното радикализиране на мюсюлманите във Франция. Тази напредничава позиция е в пълен контраст с традиционните ислямистки тези, насочени към възраждане сценария на идеологическия сблъсък между исляма и Запада.
Именно това цели и Ердоган, представяйки се за предводител на исляма. Всъщност неговите политики са в услуга на османския национализъм. Докато се представя за защитник на преследваните мюсюлмани в Европа, той продължава да потъпква свободите на своите сънародници и на малцинствата в рамките на самата Турция.
Днешният свят отхвърля омразата и дискриминацията – именно в тази посока би следвало да насочат усилията си самите мюсюлмани, разграничавайки се от политиките на политическия ислям и неговите носители.
