Хвърлянето на страната в нов хаос от избори може само да ни върне назад, казва известният историк и археолог
Проф. Николай Овчаров е един от най-активните теренни археолози в България през последните десетилетия. Неговите изследвания обхващат ключови археологически обекти от национално значение: Перперикон, Татул, Моняк и други паметници в Източните Родопи; средновековните центрове Велики Преслав и Велико Търново; крепостите "Урвич" край София и "Мисионис" край Търговище; средновековния Свищов и др.
Той е автор на десетки монографии, стотици научни студии и статии, както и множество популярни публикации, с които активно допринася за популяризирането на българското културно-историческо наследство.
За своята научна и обществена дейност проф. Овчаров е удостоен с високи отличия. Той е почетен гражданин на София, Кърджали, Търговище и Златоград. Носител е на ордена "Св. св. Кирил и Методий" – огърлие, за изключителен принос към българската култура и историческата наука.
Проф. Овчаров е сред инициаторите и активните поддръжници на идеята България да отбележи 1400 години от своето основаване през 2032 г., като е част от групата на 25 водещи български историци, застанали зад тази идея.
- Проф. Овчаров, как ще коментирате политическата ситуация в страната в момента?
- Влизането без бюджет в новата година е много неприятно. Надявахме се средствата за приоритетните археологически обекти на България да влязат в него.
Страхувам се да не се повтори ситуацията от 2022 - 2023 г., когато останахме без финансиране от страна на държавата и се наложи да правим проучванията си на Перперикон единствено със средства, осигурени от община Кърджали.
Апелирам да не се получават подобни издънки. Хвърлянето на страната в нов хаос от избори може само да ни върне назад.
Не съм привърженик на революционните действия в съвременна обстановка. Не виждам причини за подобно развитие в страната точно сега.
- Бихте ли участвали в политически проект?
- Откровено казано - не. Поддържал съм добри отношения с българската държава, независимо кой е в управлението , с оглед да се работи и да се развива културно-историческият туризъм.
Не искам името ми да бъде омърсявано, което се случва винаги с всеки, който се захване с политика.
- Професоре, каква е основната цел на инициативата за отбелязване на 1400 години българска държавност през 2032 година?
- Както се вижда от посочената дата, касае се за официално признаване, че началото на българската държавност е по-старо с половин век от приеманата досега 681 година.
Всъщност прабългарите имат свои държавни обединения и по-рано. Но така или иначе през 632 година населената с български племена област се отделя от големия Западен тюркски хаганат, неин самостоятелен владетел става Кубрат и той сключва мирен договор с византийския император Ираклий.
Именно това е Старата Велика България на територията на Северното Черноморие и Прикавказието, от която ще произлязат Дунавска и Волжска България.
Според хрониката на живелия през VII в. Йоан Никиуски, цитирана от писалите в IX век Теофан Изповедник и патриарх Никифор, през юношеските си години Кубрат израсъл в Константинопол и там приел християнството, ставайки близък приятел с императора.
- Смятате ли, че тезата за 681 година като официална дата за създаване на България е преосмислена от науката?
- 681 година има своето много важно място в българската история и не трябва да бъде пренебрегвана.
Ако при 632 година говорим за установяването на българската държавност като цяло, то другата дата е годината на признаването на Дунавска България от Византийската империя, което ще рече - от тогавашния цивилизован свят.
Защото Дунавска България, основана от сина на Кубрат, хан Аспарух, е първата държава, създадена върху снагата на Източната Римска империя, или Византия, която е официалният правоприемник на единната Римска империя.
Ще припомня, че по същото време западната половина на някогашната империя е разпокъсана на множество варварски кралства, от които след векове ще се родят националните държави Франция, Англия, Германия и т.н.
А създадената на Дунав през 681 година държава е единствената в Европа, която е запазила до днес оригиналното си име - България.
- Кои са основните исторически аргументи в подкрепа на тази теза?
- Вече споменах за годината 632-ра и е необходимо да поясня как се стига до нея. Тя също има до голяма степен условен характер, защото, ако трябва да сме съвсем точни, началото на Старата Велика България е още докато вуйчото на Кубрат, хан Органа, е под зависимостта на Западния тюркски хаганат.
Тя е съществувала вече в самия край на VI век и се е разполагала между реките Волга и Дон.
Хан Органа застава начело на прабългарското племе утигури около 610 година и през 617-а успява да ги обедини с кутригурите, които са друга част от народа на прабългарите.
През 619 година Органа отива в във византийската столица Константинопол и сключва военнополитически съюз. През 628 година той заедно с племенника си Кубрат от рода Дуло оглавяват бунта за независимост, която успяват да постигнат именно през 632 година.
След като взема властта, Кубрат побеждава аварите, вероятно през 632 - 636 г. Така той постепенно обединява под скиптъра си не само утигури и кутригури, но и други народи, като оногури, сувари, барсили, алани, анти и др.
- Какви нови данни или интерпретации през последните години накланят везните към по-ранната дата?
- Това са преди всичко ясните исторически данни, посочени по-горе. Освен това следва да се привлекат археологическите свидетелства, откривани през последните години на територията на Кубратова България, най-вече на полуостров Крим.
Разбира се, най-голямото свидетелство е съхраняваното в руския музей "Ермитаж" в Санкт Петербург прочуто съкровище на хан Кубрат, което след вековни спорове най-сетне е единодушно признато за прабългарско.
Както е известно, то е открито край украинското село Малая Перешчепина и съдържа около 800 предмета, много от тях златни, с тегло около 25 килограма и сребърни, с тегло около 50 килограма. Особено важни сред тях са трите златни пръстена с гръцки монограми. Два от тях са разчетени от германския учен Йоахим Вернер като "на Кубрат" и "на патриция Кубрат".
По-спорно е разчитането на третия монограм, като се предполага, че текстът на него е или "на патриция бат Органа" (т.е. на великия хан Органа), или отново "на патриция Кубрат". Много важна е и златната тока с тегло 454 грама, част от параден колан, която е отличителен белег за патрицианската титла, получена от Кубрат при пребиваването му в Константинопол.
- Защо е важно България да отбележи именно 1400 години държавност? Какво би донесло това на националната идентичност?
- Смятам, че тази годишнина следва да бъде отбелязана и затова се включвам в инициативния комитет. От друга страна, не мисля, че честването трябва да има помпозния характер на честването на 1300-годишнината през миналия век. Тогава у нас се прокарваше нов патриотизъм, донякъде граничещ с патриотарството.
Но все пак светът трябва да знае за историческите факти и именно в това трябва да е смисълът от отбелязването на датата 632 година.
- Как според вас българите днес разбират историята си?
- Историята не е математика и затова често има различни субективни интерпретации. И все пак има ясни исторически факти, които трябва да бъдат зачитани. Годините 632-ра и 681-ва са част от тези пределно ясни дати, защото са свързани със сключването на мирни договори, в които много точно е отбелязано случилото се събитие.
- Нужна ли е по-активна политика за историческа памет?
- Винаги съм казвал, че това е много необходимо, защото, който не познава миналото си, не е наясно и с бъдещето.
В много голяма степен това касае днешните политици и аз често им го напомням. Но в съвременните условия трябва да знаем, че нашето културно-историческо наследство не е само предмет на национална гордост, но и огромно богатство, което още не използваме в достатъчна степен.
Защото България е сред трите страни в Европа, заедно с Гърция и Италия, с най-много археологически паметници. Всички знаем какъв туризъм развиват тези две държави и трябва да се стремим към същото.
- Как очаквате юбилеят да бъде възприет извън България?
- Пак ще повторя, че трябва да избегнем излишна помпозност, макар отсега да знам, че неолибералната общност веднага ще ни обвини в патриотарство. Във всеки случай нормалните българи ще възприемат инициативата, а тя ще има огромно значение децата ни да научат важни и малко известни факти от нашата история.
ВИЗИТКА
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Той е син на изтъкнатия археолог проф. д-р Димитър Овчаров
Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1976 г.
През 1985 г. придобива научната степен "кандидат на историческите науки" с дисертация на тема "Образът на човека в българското средновековно изкуство VII–XIV в."
През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема "Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея", с което става доктор на историческите науки
