Има важна разлика между 4-те досегашни кризи и днешната - предишните се разрешиха от президентството
Искаме демокрация, но по света държавният глава не е център-нападател на опозицията, а защитник на държавността
Подкрепям искането на гражданите за върховенство на правото и демокрацията в България. Демократичната държава се основава на закони и тяхното безусловно спазване от всички.
Затова съм учуден, че организаторите на протеста вече втори месец не предприемат нищо, за да протича той поне законно. Още по-странен е фактът, че
протестиращите
и подкрепящите
ги медии и
политици искат
оставки, но не
и на президента
Радев,
като мълчат пред бруталното и системно погазване от него на конституцията и законите, както и демонстрираните двойни стандарти и задкулисни зависимости от държавния глава.
Искаме демокрация, но в развитите демокрации президентът не е централен нападател в отбора на опозицията, а справедлив балансьор на интересите на различните групи в обществото и защитник на правилата и принципите на държавността.
В демократичната държава президентът служи като морален компас на нацията - с всяко свое действие той трябва да бъде за пример на всички.
Как да опишем състоянието на българската демокрация, при положение че държавният глава системно и безцеремонно нарушава конституцията и законите в страната?
Какво да очакваме от обикновените българи, щом президентът на републиката не познава и не спазва конституцията? Демокрацията повелява, че нито една цел на си заслужава, ако е постигната по незаконен начин.
Ще оставим ли
президентът
Радев
да постигне
целите си,
действайки
противозаконно?
Той наруши конституцията, като поиска оставките на премиера и главния прокурор. Президентът може във всеки момент да свали доверието си от тях, но няма право да им иска оставките. Президентът Радев действа незаконно, като погазва вградените в конституцията основни принципи за разделение на властите и независимост на системата за правораздаване. Въпреки че имаме легитимни, демократично избрани от народа правителство и парламент, президентът Радев заяви, че е готов със служебно правителство. С това той отново грубо наруши конституцията, която повелява, че държавният глава
започва работата
по служебно
правителство
чак след като
е изчерпал
конституционната
процедура
Нещо повече, президентът трябва да положи максимални усилия една политическа криза (оставка на правителство) да не прерасне в парламентарна криза, т.е. разпускане на парламента.
Радев обаче иска оставките и на правителството, и на парламента сега и веднага, следователно отново погазва конституцията.
Конституцията задължава държавния глава да олицетворява единството на нацията, Радев прави точно обратното. Вече 4 г. Радев не работи за доброто име и репутация на България по света, като денонощно хули и руши основните институции на републиката - правителство, парламент, съд и прокуратура, с което отново нарушава духа на конституцията.
Общото между кризите през 1997, 2013, 2014 и 2016 г. е, че когато стана много трудно, а страната се засили към протести и/или парламентарни кризи, имаше една институция, на която политиците и обществото се довериха, за да се изкове общ план за изход от кризата.
И четирите кризи
се разрешиха в
президентството
В кризата от 2020 г. президентът Радев направи това невъзможно и практически обезсмисли президентската институция и КСНС.
С високо вдигнат юмрук президентът Радев подстрекава към протести и копае дълбоки разломи в обществото, с което нарушава конституцията. Радев открито зове за предсрочни избори при действащо правителство и стабилно парламентарно мнозинство, с което отново нарушава конституцията. Законът и моралът повеляват гражданите да съдействат на органите за правораздаване при техните проверки. Радев прави точно обратното. Протестиращите днес “искат да останат в България”, за което трябват добре платени работни места и стратегически инвестиции в България.
С действията си
обаче Радев ги гони,
защото кой стратегически инвеститор ще дойде в държава, чийто президент ежедневно говори как управляващите и главният прокурор са мутри и мафия.
В демократичната държава президентът може да задава дългосрочни приоритети и да търси решения по наболелите проблеми, Радев не е задал нито един приоритет, не е дал нито едно решение. Дотук от Радев видяхме само общи приказки и борба за власт, но никави резултати за хората.
Апелирам към президента Радев поне в края на мандата да започне да спазва конституцията и законите, като спре с популистките изяви и даде конкретни решения на наболелите проблеми. Когато е трудно, ролята на държавния глава е незаменима. Радев трябва спешно да отвори вратите на президентската институция за представителите на различните отговорни обществени фактори в търсене на решение, а не да организира метеж и да подстрекава към протести.
Учуден съм как от 50 дни
Радев не само, че не
направи никакъв опит
да успокои нацията,
но поне да призове протестиращите да спазват законите в страната. Защото има и милиони непротестиращи, на които съгласно конституцията Радев също е президент, следователно той би следвало да се съобрази и с техния интерес. Но не, той прави, каквото си иска.
Върховенството на правото е ежедневна битка за ценностната система на обществото и неговите лидери. Двойните стандарти убиват демокрацията.
Не може да има
полуспазване на законите
или полувърховенство на правото. Или си демократ, или не си. Или спазваш законите, или не. Учуден съм от двойния стандарт, демонстриран от протестиращите днес - искат върховенство на правото, но не искат оставката на Радев, който действа противозаконно и противоконституционно.
Скандират “Мутри и мафия, вън”, но нямат нищо против, че Радев е избран с гласовете на ДПС и БСП, която пък е горд наследник на БКП, която практически създаде мафията и мутрите и назначи олигарсите в България. Протестиращите очевидно нямат проблем с факта, че мутрите и мафията бяха отгледани с дейното участие и под надзора на ДС, чиито агенти аз разчистих от президентството и посланническите назначения, но днес същите получават пълна реабилитация при Радев. Дори шефът на Стратегическия съвет на президента Радев е агент на ДС с прякор Майстора, поради което обикновените хора в страната не бива да се учудват
какъв “майсторски”
сценарий ни спретнаха
с главното участие на президента.
Президентът Стоянов е прав, като казва, че е нормално един президент да сбърка - той може да се извини и да продължи напред. Изключително опасно за държавата обаче е, ако президентът допусне голяма, стратегическа грешка, защото цялата нация ще плати висока цена за това. Нито един български президент досега не е допускал голяма, стратегическа грешка. Радев е първият, който допусна много, и то големи грешки.
Голяма грешка е държавният глава да дава пример на обществото за неспазване на конституцията и закона.
Голяма грешка е да бъдеш партиен президент, а Радев не се посвени да отиде на пленум на БСП.
Голяма грешка е да плюеш държавата си постоянно и навсякъде.
Голяма грешка е да сееш разломи и бури в обществото.
Голяма грешка е, че Радев обезсмисли КСНС.
Голяма грешка за един президент е да няма никакво доверие към него в международен план.
Но най-голямата стратегическа грешка на Радев е, че той избра пътя на популизма. По целият свят популистите знаят как да се заиграят със страховете и надеждите на хората, като хулят управляващите, че са корумпирани и мафия.
Скъпи сънародници, вижте какво сътвориха по света президентите - популисти, след като взеха властта. Замислете се какво ще се случи, ако дадем цялата власт на президента популист Радев. Защото това е, което той иска - властта. Което всъщност е още едно потъпкване от негова страна на духа на конституцията, който повелява държавният глава да представлява и служи на народа, а не да го управлява.
Президентът Желев ни учеше, че демокрацията се лекува само с повече демокрация. Президентът популист Радев обаче по незаконен начин работи за еднолична власт в държавата, макар и временно, искайки оставките на правителството, парламента и главния прокурор. Той има подкрепата на Корнелия Нинова, Мая Манолова, Слави Трифонов, Христо Иванов и други кандидати за властта. Ако упражнението днес е едни да станат, за да може други да седнат, добре е сега да се замислим накъде сме тръгнали. При популистите правилото е
“Едно говорят, друго
вършат, трето става”
Намираме се в сложна ситуация с много сценарии и сценаристи. За съжаление, президентът на републиката е част от проблема и не работи за нормализация и намиране на решение по демократичен път. Много от сценариите на сложната ситуация, в която се намираме днес, са несъвместими с надеждите ни за ускорено демократично и европейско развитие на България и ни хвърлят в отровната прегръдка на популизма.
Необходима е пълна мобилизация на истинските демократи и европейци, за да не допуснем трайно отклоняване от зададената посока за модернизация на страната с изграждане на правова държава и социалн-отговорна, а не олигархична икономика. Смятам, че е по-справедливо от гледна точка на защитата на обществения интерес да се отиде след няколко месеца на редовни избори. Това е по-честно към обикновения избирател, който ще има време да се запознае с решенията, които политическите партии предлагат по наболелите проблеми, и ще направи своя съзнателен избор за кого да гласува. Сценарият с извънредни избори, сега и веднага, означава хаос и замеряне с компромати, а не с идеи за по-добра България. Най-голямата заплаха за българската демокрация са популистите, в това число Корнелия Нинова, Мая Манолова, Слави Трифонов и техният президент популист Радев да вземат цялата власт в държавата.
Днес те са на крачка от това да постигнат целта си. Резултатът ще бъде международна изолация на България, отклоняване от европейския път, икономическа, финансова и геополитическа криза, гарнирана с ниски доходи и никакви инвестиции. Такива са резултатите от управлението на популистите навсякъде по света.
