Благодаря на представителите на бизнеса и на браншовите организации, които са двигатели на иновации, казва евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа"
Искра Михайлова е член на Европарламента от 2014 г.
Получила е образованието и следдипломните си квалификации в Санкт Петербург, САЩ и Германия. Работила е в Националната библиотека, в министерствата на културата, а след това и на регионалното развитие и благоустройството, като в последното е била и зам.-министър при тройната коалиция. Депутат от 2009 до 2013 г.
Министър на околната среда и водите в кабинета "Орешарски".
От 2014 г. насам е в Европарламента. През годините е заемала различни позиции, била е председател на комисията по регионално развитие. От 2019 г. насам е вицепрезидент на групата "Обнови Европа".
Един от основните приоритети в работата на ЕП през мандат 2019-2024 беше Европейският зелен пакт - новата стратегия за растеж, неразривно свързана с дигиталната трансформация на ЕС и неговата икономика. Няколко са основните направления на действие на Зеления пакт: климат, енергия, сграден фонд, индустрия, мобилност, земеделие.
Като зам.-председател на групата “Обнови Европа” през мандата ръководех работната група за структурни политики и инвестиции, която изгради позициите ни по тези направления. За мен беше чест и голяма отговорност да работя за общите позиции на групата, да включа в тях българските национални интереси и да допринеса в работата по конкретни законопроекти, изменения на директиви и доклади. Ето някои от тях:
Приемането на Закона за климата беше първа крачка в правното регламентиране на Зеления пакт. Целта - намаляване на парниковите емисии от въглероден двуокис с 55% до 2030 г., определя работата на европейските институции и предопределя необходимостта от пакета законодателни досиета “Подготвени за 55”. Това е предложение на ЕК, което съдържа 14 законодателни акта, които засягат всички сфери на европейската икономика и изпълват със съдържание и конкретика реализацията на Зеления пакт. Законодателните инициативи взаимно се допълват и надграждат, като коренно променят регулацията на редица икономически области.
Основните принципи, които следваше делегацията на ДПС и аз като докладчик в сянка и ръководител на работна група по “Подготвени за 55”,
бяха ясни и дадоха резултат в крайните постигнати договори със Съвета на ЕС:
- технологична неутралност, която да позволи технологичните решения, които ще се предложат до 2050 г., да бъдат ефективно включени в реализацията на законодателството;
- гарантиране на междинен анализ и оценка на постигнатите резултати, който да определи действията на европейско ниво в зависимост от постигнатото и отчетените проблеми - геополитически, икономически или регионално политически;
- ясен фокус върху ефекта на законодателството върху малкия и средния бизнес, за да не се развие ненужна административна тежест;
- подчертаване на ролята на партньорството на централните, регионалните и местните власти;
- засилване на ролята на научните изследвания и партньорството в сферата на иновациите;
- изработване на национални планове за реализация, които биха помогнали на страните членки да анализират и отчетат националните специфики и да ориентират целите според тях и в контекста на общата европейска политика;
- гарантиране на информираност на гражданите за целите и за резултатите;
- търсене на връзка с политиките на европейските финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, за да се обезпечат финансовите инструменти, когато е необходимо.
Работих по: Актуализирана директива относно енергийна ефективност и свързаните с нея директиви за енергийните характеристики на сградите и за пазара на строителни материали; Преразгледана директива за възобновяема енергия; Социален фонд на ЕС за климата; REPowerEU.
Споразумението за създаване на Социален фонд за климата през 2026 г., за да се гарантира, че климатичният преход ще бъде справедлив и социално приобщаващ, беше прието с мнозинство в ЕП.
То ще бъде в полза на уязвимите домакинства,
на микропредприятията и на потребителите на обществен транспорт, които са особено засегнати от енергийна и от транспортна бедност. Когато бъде изцяло въведен, Социалният фонд за климата ще бъде финансиран от тръжна продажба на квоти по СТЕ II в размер на 65 млрд. евро, като допълнителни 25% ще бъдат покрити от национални ресурси (приблизително общо 86,7 млрд. евро). Фондът ще се прилага от 2025 до 2032 г. От средата на 2023 г. държавите членки могат да представят проекти на своите планове за използване на фонда. Финансирането за България e 2 778 104 958 за периода 2025-2032 г., в евро по текущи цени.
Работата ми по изброените актове изгради у мен категоричното убеждение, че:
- Политиката на ЕС в областта на енергетиката, енергийната ефективност и възобновяемата енергия е последователна, комплексна и основаваща се на съществуващи технологични решения, последователни финансови мерки и ясно дефиниран времеви график;
- Задължение на страните е да изработят национални планове и графици за прилагане на общите европейски мерки;
- Комплексният подход е задължителен и на ниво страна член, което е истинско предизвикателство за българските правителства през последните 3 г. Неслучайно страната ни няма готовност по нито една от посочените теми.
С голям интерес работих като докладчик в сянка по инициативата “Подобряване на енергийните характеристики на сградния фонд на Европа”. Докладът подготви прехода от инициативата “Вълна за реновиране към промени в законодателството за енергийна ефективност на сградния фонд в Европа”.
Механизмът за заеми за публичния сектор е третият стълб на Механизма за справедлив преход. Той
ще подпомага публичните инвестиции чрез преференциални условия за отпускане на заеми
Териториите, които са най-силно засегнати от климатичния преход, ще се възползват от него. С 1,525 млрд. евро като безвъзмездни средства от ЕС и заемането на 10 млрд. евро от ЕИБ, кредитният инструмент за публичния сектор има за цел да мобилизира между 25 и 30 млрд. евро публични инвестиции за периода 2021-2027 г. Прогнозното финансиране за България по Фонда за справедлив преход е 1,178 млрд. евро.
Активно работих по Новия европейски Баухаус (НЕБ) - интердисциплинарен проект- екологичен, икономически и културен, целящ да съчетае дизайн, устойчивост, достъпност и инвестиции, транспонирайки философията на Зеления пакт в ежедневието ни. Специфичен елемент в НЕБ е интегрирането на културното и историческо наследство в съвременната урбанизирана среда. Убедена съм, че НЕБ дава огромни възможности за българските градове и общини.
Предизвикателство беше работата ми като докладчик в сянка по Регламента за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение. Критичните суровини са незаменими за широк кръг от стратегически сектори, включително възобновяема енергия, цифрова индустрия, космически и отбранителен сектор, здравния сектор. Освен преосмислянето на договорите от трети страни ЕС и страните членки ще разгледат възможностите за подобряване на вътрешния капацитет по стратегическите вериги за доставка на суровини и за разнообразяване на доставките в ЕС до 2030 г. Трябва да го направи и България.
“Обнови Европа” създаде постоянна работна група за малките и средните предприятия, която да разглежда предложенията на ЕК, законодателството и други действия на ЕС с фокус върху тези предприятия, както и да ги насърчава при изготвянето на политиките. С удоволствие участвах в работата на групата. Малките и средните предприятия представляват повече от 95% от всички предприятия в ЕС, което ги прави ключов двигател за растеж, заетост и конкурентоспособност в целия ЕС. Въпреки това
достъпът им до европейско финансиране остава ограничен и неефективен
Все още европейското законодателство за тези предприятия не е достатъчно кохерентно и не им позволява в пълна степен да разгърнат потенциала си за възстановяване на Европа след кризата от COVID-19 и в контекста на последствията от войната в Украйна.
Това е кратък преглед на основните теми и политики, по които имах честта да работя като член на ЕП, част от делегацията на ДПС и зам.-председател на групата “Обнови Европа” за периода 2019-2024 г. Благодаря на колегите и екипа, с който работих.
Благодаря на представителите на българския бизнес и на българските браншови и бизнес организации, които са креативни партньори и двигатели на иновации. Те ще реализират всичко, споменато по-горе, в България.
