От 20 г. не е имало толкова тежка година в земеделието, казва председателят на Асоциацията на земеделските производители в България
- Г-н Върбанов, в последните дни имахте няколко срещи с премиера и министър Танева. Доволни ли сте от обещаните милиони в подкрепа на производителите?
- Определено сме доволни от резултатите. Завишени бяха средствата, предвидени за подкрепа на сектора, предвид тежката ситуация, в която изпадаме. Тя не е само от COVID-19, а и от много сложната обстановка заради природо-климатичните условия. Отговорно мога да заявя, че през последните 20 г. това е може би най-тежката година за земеделските производители. И беше проявено разбиране от страна на ръководството на министерството и премиера Борисов, който се разпореди и бяха завишени средствата както за животновъдите, така и за производителите на плодове и зеленчуци, рози, грозде, пчелари и изобщо за всички сектори.
- Подпомагането достатъчно ли е, за да минат земеделците през тази най-тежка по думите ви година?
- Ще бъде глътка въздух за нас. Освен това по наше искане премиерът се разпореди и направихме среща в Министерството на икономиката с министъра и с ръководството на Българска банка за развитие, за да могат и
земеделските
фирми да
участват в
кредитирането
по програмата за получаване до 300 000 лв. с 2-годишен гратисен период. Проблемът, който поставихме и който ще намери решение, е да не се изисква от земеделските фирми доказване на спад в продажбите в началото на 2020 г. Това беше едно от изискванията на програмата, което няма как да покрием по простата причина, че в земеделието процесите са циклични, сезонни. И именно през този период - зимата, когато трябва да докажем спад, ние почти нямаме дейност. Затова много малко земеделски производители могат с документи да покажат спад в продажбите. Но проблемът вече е решен.
- Има ли реална опасност от фалити на зърнопроизводители заради рекордно ниските добиви?
- Има
колеги, които
са на ръба на
оцеляването
В страната картината е много разнообразна. Има райони, в които добивите са неочаквано ниски, дори най-мрачните прогнози бяха надхвърлени. Говорим не само за Добруджа, но и за част от Южна България, където също ситуацията е много зле. За съжаление, не е само с есенниците, а и пролетниците на много места са загинали. В някои региони няма да има въобще добиви и от царевица и слънчоглед. Затова за тези колеги, които имат кредити и задължения, възможността да се включат по програмата и да вземат кредити за рефинансиране на други заеми или да си подпомогнат производството, е от голямо значение. Още повече че по тази програма 80% от обезпеченията са гарантирани от ББР, което също е от изключително значение.
- Трябва ли да се ограничи износът на пшеница след по-слабата реколта, за да не се окаже, че зимата ще се наложи да внасяме жито?
- Според мен не трябва да се въвеждат ограничения. Обикновено последните години изнасяме по около 4-4,5 млн. тона пшеница. Произвеждаме много повече, отколкото на нас ни е необходимо. Пазарът ни е доста свит и не бива да се налагат ограничения, защото това може да бъде много лош сигнал и да повлияе. Още повече че ние имаме интерес да има износ, защото от него влиза валута.
Между 2,5 и 3
млн. т могат да
бъдат изнесени
без никакъв проблем.
- Включиха ли се много безработни в земеделието?
- Да, включиха се и има някакъв ефект. Затова искаме тази мярка да продължи и за в бъдеще. За съжаление, не успяхме да привлечем нашите сънародници, които се бяха върнали от чужбина заради коронавируса, да останат в България и да работят по нашите полета. Знаете, че отново заминаха, защото има много голяма разлика в парите. Не можем да си позволим да плащаме, както е в чужбина, но това е положението.
- ВМРО внесе в края на юли проектопромени в Закона за местните данъци и такси за облагане на собствениците на земи с над 20 000 дка. Какво е вашето мнение, трябва ли да има данък едър земевладелец?
- В момента не искам да отговарям конкретно, защото сме насрочили управителен съвет по тази тема. Мога само да кажа, че земите, за които е внесен проектът, не се обработват от въпросните собственици, а от земеделски производители, които плащат ренти за тях. И по принцип рентата в България е изключително висока. Ако не се ограничи до някакво ниво по региони, в земеделския сектор ще става все по-трудно. Особено ако се занижат няколко години като тази.
- От асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която влизат едрите земевладелци обаче предупредиха, че най-вероятно новият данък ще бъде платен именно от фермерите чрез завишаване на рентите...
- По принцип така се получава. Но в един момент да не стане така, че да няма кой да иска да я обработва тази земя. Защото имаше един период в недалечното ни развитие, в който повече от половината земя в България пустееше. Много лесно въпреки инвестициите и всичко направено до момента в сектора може да се стигне дотам, че хората да започнат да се отказват и всичко да загуби смисъл. Има много “за” и “против” облагането.
- Все пак какви са преобладаващите мнения в бранша?
- Преобладаващите са “за” - че трябва да има някакво разграничаване между собственици и ползватели. И другото е, че повечето от колегите смятат, че трябва да търсим възможности да влияем чисто законово да се регламентира размерът на рентата. Всичко това трябваше да се регулира още в преходния период, когато кандидатствахме за членство в ЕС, но изпуснахме.
Да,
има ренти от над
100 лв./дка, но
питам как ще
ги платят?
Добре, тази година ще вземат кредити, догодина също, но на третата банките вече няма да им дадат повече, след като всичко се прелива от пусто в празно. Всички тези отношения имаше желание да се отрегулират в поземления кодекс, но нещо не се получиха нешата. Факт е, че законът, по който работим, вече е доста остарял, а поземлените отношения се развиват. От 10-12 г. земята в България се работи окрупнено. Когато я връщахме, най-голямото опасение беше, че ще я раздробим и няма да имаме конкурентно земеделие. Но виждате, че благодарение на нормативната уредба, която беше напасната спрямо реалностите в сектора, се създадоха възможности да се работи комасирано.
- Предстои и много важно време за приемане на стратегическите документи за общата селскостопанска политика за новия програмен период. Какво трябва да има в тях, на кои земеделски култури да залага България?
- Вече има работни групи за стратегическия план, обсъждаме някои неща. При всички положения трябва да се заложи на производство, за което има пазари и е конкурентно на международната сцена. Може би ни трябват 5-6 приоритета и да се търси обединение около тях. Защото, ако продължим на принципа досега за всички по малко, пак няма да се получи нищо сериозно.
- Кои трябва да са тези 5-6 производства?
- Трябва да ги определим на база на SWOT анализите за силните и слабите страни. При всички положения зърнопроизводството трябва да се запази, а и защо не да се даде шанс да се доразвие. Битува митът, че едва ли не всичко е правено през тези години за зърнопроизводителите. Не говоря от тяхно име, но не мога да премълча, когато виждам да се отправят такива несправедливи обвинения. Защото нищо не е направено конкретно за тях. Просто се натрупаха няколко обективни обстоятелства, които ги подпомогнаха.
Разбира се, на чувствителните отрасли, каквито са животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, трябва да се обърне специално внимание. И в последните 5-6 г. това се прави. В новия програмен период тези хора трябва да получат още повече подкрепа, за да бъдат пазарноориентирани и да станат по-конкурентни. Сега доста колеги инвестират в пакетиращи машини, хладилници и има развитие, което трябва да продължи, за да могат нашите плодове и зеленчуци да станат конкурентни на външните пазари.
Трябва да се обърне внимение на тези производства, където имаме най-голям шанс. Давам пример с лавандулата. Колегите от Добруджа, търсейки възможност да покрият тези високи ренти, които сами си ги направиха, започнаха да садят лавандула. Но не се направи никаква регулация и в момента има свръхпредлагане, затова се сриват и цените. А поле с лавандула се прави с големи инвестиции и в един момент всичко ще се обезсмисли.
Ще започнат
да разорават
полетата
и ще претърпят загуби. Затова идеята е да има план и да се работи по него. Да има визия какво ще се случва през следващите 10 или 15 г. и тук е ролята на министерството.
- Протестите и политическите сътресения пречат ли на земеделците?
- Пряко не пречат. Протестите са в големите градове, а работата на земеделците не е там. Но косвено се отразяват на целия обществен живот. Когато има нестабилност в една страна, няма как това да доведе до добри резултати за който и да е сектор.
