Иран е многонационална държава. А режимът така и не се справя с исканията на малцинствата, кризите и постоянните протести
Мащабът на насилието, което силите за сигурност използваха срещу демонстрантите в Иран, шокира населението. В края на декември икономическата криза предизвика масови протести в цялата страна. Властите реагираха с блокада на достъпа до интернет и натиск, за да потушат протестите, пише "Дойче веле".
По официални данни убити са 3117 души, сред които и представители на силите за сигурност. Според правозащитните организации жертвите са значително повече. Базираната в САЩ правозащитна организация HRANA (Human Rights Activists News Agency) съобщи, че досега са потвърдени 6126 смъртни случая, сред които 86 деца и 5777 демонстранти, а други 17 091 случая се разследват.
Жертвите са част от милионите млади хора, които мечтаят за по-добър живот в родината си . Иран не само е в дълбока икономическа криза и страда от висока безработица - недостигът на вода и сушата увеличават проблемите на хората и ги принуждават да напускат родните си места.
Данните на изследователския център към иранския парламент сочат, че през последните 30 години най-малко 30 милиона души - или над една трета от населението - са се преселили другаде в страната.
Перси и шиити
Иран е мултиетническа държава, включваща множество народи с дълга обща история.
След като арабите завладяват тези територии през седми век, въвеждат исляма. Но населението запазва персийския език, който и до днес е основен носител на иранската идентичност.
През 16 век шах Исмаил I, основател на династията на Сефевидите, обявява шиитския ислям за държавна религия. Така Иран умишлено се разграничава от сунитската Османска империя, срещу която защитава своята териториална цялост.
В продължение на векове Персия е водеща сила в региона. През 1935 година шах Реза Пахлави официално прекръства държавата "Иран", за да насърчи модерната национална идентичност.
До днес сунитите в шиитски Иран са религиозна малцинствена група, съставляваща около пет до десет процента от населението. Сунитите живеят предимно в граничните региони.
Вътрешни конфликти
Малцинствата, особено в граничните райони, от десетилетия се оплакват от системна дискриминация от страна на държавата.
Политическата система се поддържа от идеологически верни привърженици на Ислямската република, чиято етническа принадлежност е без значение. Така например религиозният лидер на страната, аятолах Али Хаменей, е азербайджанец; настоящият президент Масуд Пезешекиан е наполовина кюрд, наполовина азербайджанец; Али Шамхани, съветник на върховния лидер, произхожда от семейство с арабски корени.
В държавните медии постоянно се разпространяват съобщения за дейностите на сепаратисти, които искали да хвърлят страната в хаос и да предизвикат гражданска война. Повтарящите се протести обаче показват, че все по-голямо мнозинство от обществото отхвърля съществуващата система . В същото време обаче досега няма ясно дефинирана политическа алтернатива, която да може да получи широка подкрепа сред недоволните в обществото.
Кюрдски области
Кюрдите, чиято численост се оценява на между девет и 12 милиона души, представляват голямо, предимно сунитско малцинство. Те са част от кюрдското население, разпръснато в четири държави: Иран, Ирак , Турция и Сирия . От разпадането на Османската империя насам много кюрди мечтаят за независим Кюрдистан, но досега не са успели да излязат с обща политическа програма .
Кюрдската република Махабад в Иран, основана през 1946 година с подкрепата на Съветския съюз и просъществувала само единайсет месеца, и до днес вдъхновява стремежа към независимост. Всички въстания на кюрдите в Иран досега са били потушени - като например въстанието на лявата Демократична партия на Кюрдистан-Иран от 1967 година, ликвидирано от шах Мохамед Реза Пахлави .
По време на революцията от 1979 година много кюрди участват в демонстрациите срещу шаха. След неговото сваляне от власт обаче новите управници им отказват автономия. Избухналото непосредствено след това - през пролетта на 1979 година - въстание е брутално потушено.
Вълните от протести срещу режима се разпространяват особено бързо в кюрдските райони, както и протестите в цялата страна след смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Джина Амини, арестувана в Техеран за неправилно носене на ислямска забрадка и починала по-късно в полицейски арест.
При наличието на безредици в кюрдските райони Техеран работи в тясно сътрудничество със съседните страни, особено с Турция - официално под претекст за гарантиране на национална сигурност.
Азербайджанци
Две ирански провинции на северозападната граница носят имената Западен и Източен Азербайджан. Днешната държава Азербайджан е отделена от Иран през 1828 година след Руско-персийска война и има около 10,2 милиона жители.
В Иран броят на гражданите с азербайджански корени се оценява на около 18 милиона. В Техеран съществува загриженост от сепаратистки групи, които се стремят към създаването на независим "Южен Азербайджан". Същевременно в Баку съществуват националистически течения, които говорят за "Велик Азербайджан", който би включвал и иранските провинции.
Развитието на отношенията между Азербайджан и Израел през последните години е трън в очите на Техеран. От революцията през 1979 година насам управляващите заплашват държавата Израел с унищожение и се опитват да се профилират като сила, която защитава потиснатите мюсюлмани в ислямския свят.
Белуджистан
Около три милиона от приблизително 92-милионното население на Иран живеят в провинция Систан и Белуджистан в югоизточната част на страната. По-голямата част от тях са сунитски белуджи - етническа група, която живее и в Пакистан и Афганистан .
Иранското ръководство се отнася недоверчиво към сътрудничеството между сунитските племена по границата. Граничната област се смята за трудно контролируема и в същото време е един от най-бедните райони в Иран. Много хора преживяват от контрабанда, особено на горива или наркотици.
Броят на екзекуциите за наркопрестъпления в Белуджистан е много висок: от 975 документирани екзекуции през 2024 година 503, или повече от половината, произтичат от присъди, свързани с упойващи вещества. Поради това правозащитни организации призовават Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността (UNODC) да се застъпи по-силно за прекратяване на смъртните наказания за наркопрестъпления.
Недоволството и гневът на белуджите към режима в Техеран са големи. Националните протести под мотото "Жена, живот, свобода" , които започнаха след смъртта на Махса Джина Амини през есента на 2022 година, достигнаха и Белуджистан. Захедан, столицата на провинция Систан и Белуджистан, се превърна в център на протестите и попадна под ударите на жестоката държавна репресия. Стигна се до арести на демонстранти, някои от които впоследствие бяха осъдени на смърт.
Надеждната информация за сегашните протести обаче е доста оскъдна, тъй като режимът ограничи комуникациите, включително с блокиране на достъпа до интернет.
