Украйна има друг враг сред страните-членки на НАТО и ЕС. Този път Киев успя да се скара с България. Конфликтът е предизвикан от желанието на Украйна да раздели района, в който съществува компактна българска общност. Така той не само ще бъде разделен, но и ще се загуби българското етническото мнозинство в новите административни единици. По-рано Киев вече се скара и с Будапеща заради унгарското малцинство, живеещо в Украйна.
Киев обвини София, че се намесва във вътрешните работи на Украйна, изразявайки "изненада и неразбиране" от опитите на българските власти да спрат административната реформа в Одеска област. Министерството на външните работи на Украйна нарече "манипулация" на твърденията за въздействието на реформата върху националната идентичност на етническите българи в Украйна. Реформата се отнася до "изключителните правомощия" на украинските власти, следователно "опитите за намеса от страна на чужда държава са неприемливи", заявиха в Киев.
След тези думи обаче украинските дипломати незабавно промениха тона си и призоваха за разрешаването на всички въпроси „чрез конструктивен диалог“, в съответствие с принципите на приятелството и добросъседството, които „традиционно съществуват между Украйна и България“, обобщиха в Министерството на външните работи в Киев.
Причината за конфликта беше апелът, отправен от парламента на България - Народното събрание - което изрази загриженост за съдбата на етническите българи, живеещи в Одеска област. В хода на административно-териториалната реформа одеските власти ще разделят Болградска област, в която има компактна българската общност.
По неофициални данни в Одеска област има близо 300 хил. българи и те съставляват по-голямата част от населението на региона. Властите ще го разделят на пет части, в резултат на което българите ще станат малцинство в тези нови административни единици, допълва Фокус.
Българският парламент призова Министерския съвет да предприеме мерки за поддържане целостта на общността и да организира спешна междуправителствена среща с украинската страна.
На свой ред вицепремиерът Валери Симеонов не скри изненадата си от решението на Киев, защото мнозинството украински българи са верни граждани на украинската държава. Според него решението да се раздели българското население в Болгарския регион ще бъде сериозен удар за най-голямата българска чуждестранна общност и ще обезличи българската диаспора. Симеонов заплаши, че София ще престане да подкрепя Киев в опитите му за членство в ЕС и НАТО.
Българският общественик и бивш депутат Светлана Шаренкова счита заявлението на Министерството на външните работи на Украйна за неадекватно.
„Преговорите за Болградска област продължават от доста време, дори когато само се обсъждаше проектът на териториално-административното деление. Украинските дипломати дадоха обещания, че българската общност няма да бъде разделена“, каза Шаренкова пред вестник "Взгляд". Когато този въпрос беше обсъден по дипломатически път, тя припомни, че Киев не е бил обиден и не е нарекъл действията на София намеса във вътрешните работи. Заслужава да се отбележи обаче, че тогава публично Порошенко не даде никакви гаранции, за да запази цял Болградския регион.
Ръководителят на Евразийския институт по геополитика и икономика Пламен Милетков нарече настоящия спор следствие от политиката на бившия министър на външните работи на България Кристиан Вигенин, който на преговорите с тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко е "продал нашите българи".
"Въпреки това България има мека политика, тя няма да блокира сътрудничеството с Украйна", каза Милетков пред "Взгляд", като предположи, че Киев и София ще могат да намерят общ език.
Киевският политически анализатор Андрей Золотарев смята това, което се случва за демонстрация на имперски амбиции на украинските псевдопатриоти.
„За Украйна скандалите със съседите ни стават норма. Това не е изолиран случай, а тенденция, която формира определено отношение към страната в рамките на Европейския съюз. Това изхожда от тезата, че украинците са главната нация и всички останали трябва да мълчат. Но мисля, че след известно време хората с такава позиция ще се осъзнаят“, каза Золотарев.
"Ако Киев е достатъчно разумен и не се задълбочава, инцидентът скоро ще бъде уреден. В противен случай Украйна трябва да очаква сериозни последици за европейското си бъдеще", обясни той.
Москва смята, че поведението на Киев по отношение на етническите малцинства трудно може да бъде наречено „имперско“.
„Ако считаме Съветския съюз за империя - което е силно казано - в тази империя имаше значително повече книги, публикувани на украински език, отколкото сега в независима Украйна. Съветската „империя“ гарантира запазването на националните езици и култури на всички народи, дори и най-малките“, заяви пред вестник "Взгляд" Константин Затулин, първи заместник-председател на Държавната дума по въпросите за Обществото на независимите държави (ОНД).
„Начинът, по който се държат украинските власти не е имперска амбиция, а противоположност на това: тесногръд национализъм".
„Украйна не иска да признае за себе си, че нейната територия е сложна (...). Неумолимото желание на Киев да изгради всичко според модела на единната държава доведе до конфликти с всички съседи, чиито диаспори исторически пребивават на украинска територия", казва още Затулин.
"Опитът за обединяване на страната, за премахване на нейното национално многообразие вече доведе до конфликт в Донбас. Второ, това доведе до проблеми със западните съседи", допъва той.
Украйна многократно води конфликти със западните си съседи. Най-сериозният конфликт възникна между нея и Унгария. Това се случи след като украинските власти на практика забраниха преподаването на езици на националните малцинства. Взаимоотношенията с Полша също са трудни. Причината за това е решението на Киев да обяви за национален герой на лидера на украинските националисти Степан Бандера.
„Сега дойде ред на България. Всички права на самоуправление на българските общности в Одеска област са взети под внимание, административното деление се преразглежда”, отбеляза Затулин.
"Едва ли е възможно да се види личното отношение на Зеленски в това. Явно той се интересува само от запазване на властта. Той е изключително необичаен по отношение на националните проблеми - на първо място що се отнася до проблема с руския език в Украйна“.
Шаренкова обаче смята, че София все още не е готова за такъв остър конфликт с Киев и не би искала да блокира членството на Украйна в ЕС и НАТО.
„Парламентът прие декларацията с представителството на националистически и патриотични сили. Това в никакъв случай не е позицията на управляващата партия. Имаме директни лостове за натиск върху Киев само чрез структурите на ЕС и НАТО. Но щабът на НАТО също няма да се намеси, защото се интересува само от отношението на Русия към Украйна, а не към България “, каза Шаренкова.
