Д-р Гайдурков: Коренът действа мощно срещу патогени, с които нови проучвания свързват провокирането на ракови, дегенеративни заболявания и множествена склероза
Ново проучване разкри неподозираната сила, с която ги премахва от папирусите, а в страната с над 92 хил. столетници то е основна подправка
Трима учени от Големия египетски музей в Гиза и техни колеги от Япония и Саудитска Арабия проведоха безпрецедентно изследване, разкриващо фантастичните свойства на уасабито.
От древността е известно, че зелената подправка е мощен убиец на бактерии, но че може да се справи и с плъзнали навсякъде патогени и гъбички, съсипващи древните папируси от епохата на фараоните, определено бе изненада за научната общност.
Макар че уасабито е неизменна част при сервирането на суши, извън японските ресторанти малцина му обръщат внимание.
Новото проучване, публикувано в Journal of Archeological Science, обаче обърна с хастара нагоре представата за лютивия корен и отсега може да се прогнозира, че
тепърва ще се правят изследвания
по цял свят какъв ще е ефектът му върху човешкия организъм. Причините са в изводите на международния екип. Първо, експертите установяват, че при папирусите, третирани с изпарения от уасаби в продължение на 72 часа, микробният растеж е прекратен, като ефективността на инхибиране е 100%. Можем само да гадаем какво е било изумлението на учените, когато установили, че "излекуваните" свитъци са с 26% по-устойчиви при опън. Тоест, възстановяването им подобрява якостта им.
Нещо повече, това не се е отразило нито на яркостта на цветовете, нито на морфологията. Експертите отишли още по-нататък и решили изкуствено да състарят папируси с различни патогени, след което ги "излекували" с уасаби, без това да навреди на техните свойства. Затова екипът смята, че е открил безопасен и много рентабилен консервационен подход за дългосрочно съхранение на папируси.
В Древен Египет папирусът е бил основната "хартия", на която се е писало от IV-III век преди Христа до зараждането на исляма. Тези тогавашни "листа" се създавали от влакнестия материал от стъблото на растението Cyperus papyrus L.
С течение на времето тези "хранилища" започвали да се напукват, боите избледнявали и се отделяли от повърхността, а лепилата се разграждали. Причината за всичко това са
различни видове гъбички,
които бавно, но сигурно унищожават древните текстове. Според учените те пускат "дълбоки корени", разграждайки боите и тъканта на влакнестия материал. В отчаянието си как да спрат тези процеси, учените се възползват от свойствата на уасабито. Коренът съдържа различни глюкозинолати (GLS), които реагират с ензима мирозиназа и се хидролизират до няколко продукта. Общото между всички тези биологичноактивни вещества е, че притежават хербицидни и фунгицидни свойства с положителен ефект и върху човешкия организъм. Шест научни изследвания, проведени в периода между 2001 и 2016 г., установяват, че едно от основните вещества в уасабито - алил изотиоцианатът (AITC), притежава
антимикробна активност спрямо различни видове микроорганизми
Именно затова коренът е неизменна част от трапезата на японците, които консумират рибата сурова – всъщност то е част от тяхната "застраховка" в организма им да не попаднат опасни патогени. Мнозина могат да кажат, че е спекулативно, но трябва да се има предвид, че Япония е страната с най-много столетници - 92 139 души към 2023 г. Дори само заради това си заслужава да се обърне по-сериозно внимание на особеностите в диетата им, задължителна част от която е уасабито.
Това бе и причината да се обърнем за мнение към един от най-известните ни нутриционисти – Георги Гайдурков, който години наред изучава свойствата на различните храни и именно така помага на пациентите си.
Д-р Гайдурков: Коренът действа мощно срещу патогени, с които нови проучвания свързват провокирането на ракови, дегенеративни заболявания и множествена склероза
Използването на кулинарни подправки датира от зората на човешката култура. Нещо повече – забелязано е, че дори животните, включително хищниците, приемат в определено количество различни билки и треви към своята обичайна природна храна. Особено когато са болни или с неразположение, те подбират инстинктивно специфични, действащи като естествени "антибиотици" растения.
Всяка национална кухня също разполага с широк спектър подправки. Най-вече където климатът и местните условия предразполагат към повече инфекции, букетът от аромати и вкусове изригва в един истински пъстър, пищен и многоцветен фойерверк. Емблематичен пример за това е индийската кухня. Някои народи, както е в еврейската и в арабската традиция, слагат на масата горчиви билки, които добавят по време на хранене. Българската класическа кухня не прави изключение –
изобилно се ползват лук, чесън, джоджен, копър, босилек,
риган, мащерка, калофер, чимен, сминдух, чубрица, но от много векове също и екзотичните люти чушлета, черен и бял пипер, бахар, карамфил, канела и др.
От друга страна, съвременната наука още от времето на Луи Пастьор и началото на микробиологията е установила, че освен състоянието и вътрешната среда на организма, на която обръща внимание неговият опонент Антоан Бешам, за предпазването от заболявания основно значение има микробният състав, постъпващ и поселяващ тялото на човека. Все повече заболявания, включително хронични и дегенеративни, днес се оказва, че са провокирани или развиващи се под влияние на патогенни микроорганизми. Така например при много от онкологичните заболявания и при рака в частност, които са основният бич за съвременния човек след сърдечносъдовата патология, се установява микробиологичен причинител.
Самият тумор се оказва разумна защитна реакция
на организма, класическо възпаление от пролиферативен тип, в отговор на развиващ се в тъканите инфекциозен агент, подобно на старата и позната туберкулоза.
Днес, когато преживяваме ренесанс и преоткриваме вече осъзнато естественото хранене на човека като основен здравословен фактор, поддържането на нормалния и балансиран микробиом в нашите органи и тъканни пространства придобива централно значение.
Нови научни открития днес насочиха и фокусираха вниманието ни изненадващо към един известен и използван от древността кондимент с неочаквано силни и широкоспектърни антисептични качества. Това е екзотичното, но и познато отдавна уасаби. То представлява кремообразна зелена лютива смес, използвана главно в японската кухня за гарниране на сурови рибни ястия. Получава се от корена на растението Eutrema japonicum (с по-стария ботанически синоним Wasabia japonica), от едно семейство (Кръстоцветни) с родния ни познат хрян и наподобяващ неговия вкус. Изключително специфичните условия в естествения му хабитат – около течащи планински реки с константни умерени и прохладни температури, определят неговото
трудно култивиране и респективно високата му цена.
Откритието, публикувано в Journal of Archaeological Science е интересно, защото учените установяват, че изпаренията от кремообразната смес на уасаби предотвратяват напълно гъбичното развитие, както и това на други микроби. Ефектът е поразителен и наподобява по мощност този при използване на силни разтвори и химикали, които биха увредили и самите папирусови листа. Тези резултати са основният обнадеждаващ мотив за преоткриването и по-широкото профилактично и лечебно използване на тази далекоизточна подправка за предотвратяване и подпомагане на терапията при множество остри и хронични заболявания. Особено важен за практиката е фактът на изключително ефективното противогъбично (антимикотично) действие. Както е известно, едни от най-трудно повлияваните заболявания в медицината са гъбичните инфекции. Все повече сериозни хронични заболявания, като мултиплената склероза и други, водещи до инвалидизиране, се свързват с налична гъбична инфекция.
Макар и все още екзотична подправка в българската кухня, зеленото японско чудо със своите специфични и незаменими от други подправки функционални качества е препоръчително
да намира все повече място на нашата трапеза
Подправките са нашите естествени природни лекарства. Колкото е по-широк техният спектър, толкова повече заболявания предотвратяваме и по-здрави ще бъдем. Уасабито идва да запълни една важна ниша от техния пъстър спектър.
За практиката е важно да знаем, че за да има своя ефект, купеното от нас уасаби трябва да е оригинално, а не имитираща смес, каквато често се продава на база на комбинация от хрян, синап, горчица и зелен оцветител. Това налага да следим винаги етикета със състава и произхода на продукта. Тъй като е трудно и скъпо да бъде осигурен пресен корен, препоръката е да използваме уасаби на прах 100% (Еutrema japonicum), приготвен от изсушени и смлени корени на растението.
Ето и една любима рецепта за риба с уасаби:
Използва се дълбоко замразена сьомга, за да бъде свободна от биологични контаминанти. След размразяването се нарязва на малки парченца или се накълцва на ситно като "тартар". Овкусява се с капки лимон на вкус, къри, по желание малко морска сол, размесва се добре. Разстила се на тънък пласт в широка плоска чиния или още по-добре на дървена дъска.
Поставя се за 5-10 минути във фурната на вентилатор на не повече от 35 градуса (показателят на термостата се поставя между 50 и 0 градуса) на отворена вратичка, така че да я обвее и да стане с телесна температура. И зважда се и се намазва с тънък пласт прясно приготвена паста от уасаби. Поръсва се с капки студенопресовано масло от мастиково дърво. Консумира се веднага.
