Уважаеми господин президент,
Г-жо председател на Народното събрание,
Г-жо вицепрезидент
Ваше Светейшество,
госпожи и господа народни представители, министри,
господин главен прокурор, кметове и общински съветници,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми съграждани, скъпи деца и ученици,
Преди 147 години на това място Васил Иванов Кунчев извървява последните си земни стъпки и вместо смърт среща безсмъртие, вместо забрава вечна слава, вместо тъмнина - запалва факела на свободата.
За по-малко от 3 години Васил Левски създава огромен брой тайни революционни комитети из цяла България. Обикаля я стъпка по стъпка, град по град, научава я име по име, влиза от душа в душа и създава това, което до момента изглежда немислимо – народния стремеж към свобода. И се залавя да работи „по чисто български в българско, а не да се облягаме на вънкашни думи“.
Делото му е преломно и величаво, защото в „бъдеще тъмно, той гледаше ясно“, а „неговото слово – сладко и опасно… падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата“.
С делата си Апостолът на свободата става и Апостол на сърцата, който с примера си изтрива страха, и с кураж, и с постоянство сее семената на надеждата и на любовта към отечеството.
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим заедно“, пише Левски на своите другари. Днес, когато кривиците ни ни отдалечават един от друг и скриват целта, към която вървим като общност, да си спомним тези думи на Левски.
Не успеем ли да прескочим през егото си, спрем ли до него, значи не сме готови за народното дело. А Левският скок е да прескочиш себе си.
През септември 1871 г. в писмо до Панайот Хитов Левски пише: „твърде сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина на предприятието ни, защото в нищо не приготвени, ще има сетнина нищо и никаква“. Думата „сетнина“, която Апостолът използва, означава „добър резултат в бъдеще“. Всяка негова дума и дело са устремени напред, не вперени в настоящето, а отправени смело в бъдещето. А бъдещето се прави и „обръща“ с общи усилия.
Историята, учи ни Левски, се прави със съучастие, с обща вяра, със стремеж, който превъзхожда всеки поотделно, защото времето не чака. „А вам оставяме белия лист, за да напишете на него „Напред“ или „Назад“.
И днес да помним, че белият лист стои пред нас и на свой ред, ние пишем по него. И нека не оставяме надраскани само кривиците си, а и стремежите си като народ, вървящ към своята „сетнина“ с достойнство, вярност и труд.
Поклон пред паметта и славата на Апостола на свобода!
