Разломът млади - стари ще расте, идва триумф на популистите сред новите поколения
Последното десетилетие показа, че прогнозите за следващите десетилетия не бива да се базират само на досегашните тенденции. До този извод стигат анализаторите от Дойче банк (DB Research) в публикувания наскоро сборник “Светът през 2030 година”.
Те са си поставили амбициозната цел да представят “необичайни съображения” за възможни ключови обрати в социалнополитическото и икономическото развитие на планетата. Анализаторите формулират 24 прогнози, някои от които съдържат редица самостоятелни тенденции и предположения, пише “Дойче веле”.
Парите на XXI век
Част от статиите се отнасят до бъдещето на финансово-паричните отношения. Една от прогнозите гласи, че към края на започващото сега десетилетие “окончателно ще отслабнат” онези сили, които поддържат сегашната световна валутна система. Нека да припомним, че тази система не гарантира златното или сребърното обезпечение на валутите, а разчита на доверието на хората, че правителствата и банките могат ефикасно да защитят стойността на парите и да предотвратят процесите на инфлация. Само че правителствените дългове по света вече достигнаха рекордно високо равнище, а това подрива доверието в системата.
Ето защо анализаторите от Дойче банк прогнозират
нов разцвет на
“алтернативни валути”
като златото и криптовалутите. Специално за криптовалутите те очакват масовизиране, което постепенно ще ги превърне в новите пари на XXI век. Пречки пред тяхното разпространяване може да поставят различните регулатори, но решаваща ще бъде политиката на двете страни с най-голямо население в света, смятат анализаторите. И уточняват, че в момента правителствата на Китай и Индия започват да преразглеждат отношението си към криптовалутите.
Друга прогноза във финансово-валутната сфера гласи, че светът върви към все повече безналични плащания. Въпреки това обаче
кредитните и дебитните
карти може би ще изчезнат по-бързо от хартиените пари, защото разплащането чрез смартфон набира все повече скорост, смятат анализаторите и дават като пример Китай.
Мобилност и
изкуствен интелект
В сборника на Дойче банк се съдържа и прогнозата, че електромобилите ще продължат настъплението си, но че това не важи за автономните автомобили. В момента много се говори за безпилотните автомобили, но до 2030 г. те едва ли ще преодолеят всички технически препятствия, твърдят анализаторите.
Според тях през започващото десетилетие електромобилите ще завладеят една пета от пазара на нови коли, а през 2040-а – половината. Те смятат още, че около 2030 г. може да се осъществи и визията за летящия автомобил. Според друга тяхна прогноза предстои бум на безпилотните летателни апарати с бизнеспредназначение: към края на десетилетието само в небето на САЩ вече ще летят
6,5 млн.
дронове
Най-важната технология на предстоящото десетилетие безспорно е “изкуственият интелект” (ИИ), смятат анализаторите. И стигат до една много неочаквана прогноза: масираното навлизане на ИИ ще доведе до голямо търсене на висшисти с философски и лингвистичен профил, защото ИИ все още демонстрира “удивителна слабост при взимането на морални решения”. В по-нататъшното развитие на ИИ особено важно ще стане да се отговаря на нравствени въпроси, като се отчитат различните морални и културни норми в обществата, четем още в анализа. В резултат от това бизнесът и законодателството ще се нуждаят от специалисти с философска нагласа и с умението да улавят тънки езикови и културни нюанси.
Популизъм и евроскептицизъм
Авторите самокритично отбелязват, че почти никой не успя да предвиди най-важните тенденции на изтичащото десетилетие: съпротивата срещу глобализацията и миграцията, възраждането на националната държава. На базата на този опит те поставят под лупа някои в момента все още подценявани теми, които биха могли да се окажат решаващи за вота на гласоподавателите – поне в демократичните, индустриални държави. Сред тях са растящите цени на недвижимите имоти и жилищната криза. Според анализаторите тези тенденции хвърлят
все повече
млади хора в
обятията на
популистите, които обещават да наложат нови данъци на богатите, да вземат под контрол цените на жилищния пазар и дори да го национализират.
Друга подценявана тенденция, за която става дума в сборника, е спадащото доверие на хората към ЕС и неговите институции. Тази тенденция може допълнително да укрепи позициите на евроскептиците, да усили центробежните сили в Евросъюза, да предизвика разкол в обществото и да окрили сепаратистките тенденции в различни региони.
Анализаторите от DB Research виждат още един изключително важен социалнополитически проблем: конфликта между поколенията, който се очертава в развитите страни. Застаряването на обществата непрекъснато увеличава електоралната сила на пенсионерите и хората в предпенсионна възраст, поддържащи политици и партии, които им обещават щедри социални плащания и обслужват техните житейски представи. Това увеличава разлома между млади и стари – тенденция, която се видя при гласуването за Брекзит и при избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Не бива да се подценява и отчуждаването на младите хора от политиката, предупреждават германските анализатори.
Те прогнозират, че този факт може да доведе и до възраждане на синдикализма, макар и не в познатата му форма като защитник на индустриалния труд. Новите синдикални образувания ще защитават интересите на все по-многобройните млади хора, заети в ITсферата, които ще се организират синдикално тъкмо с инструментите на дигиталния свят. И с тяхна помощ ще участват в гласувания, подписки, петиции и координирани кампании.
Анализаторите на Дойче банк смятат, че през следващото десетилетие може да започне експерименталното въвеждане на 6-часов работен ден. От него полза ще извлекат не само работещите, но дори и работодателите, защото ще има по-малко отсъствия поради болест, а производителността на труда вероятно ще се повиши.
(От “Дойче веле”)
