Най-големият проблем с убийството на ген. Солеймани е, че заглуши нормалните хора и даде предимство на хардлайнерите
Озадачаващо е колко много хора пророкуват, че убийството на иранския командир Касем Солеймани в Багдад ще доведе до трета световна война.
Не че в човешката история разрушителни конфликти не са избухвали и след далеч по-дребни поводи. Но чак пък трета световна?!
Днешен Багдад
не е Сараево
от 1914 г.
Нито шефът на корпуса “Кудс” на иранските пасдарани е наследник на австро-унгарския трон. А най-малкото пък Доналд Тръмп може да бъде сравнен с Гаврило Принцип.
Ще отмъсти ли Иран за убийството на своя национален герой, както се заканва вече трети ден?
О, да! В това не трябва да имаме никакво съмнение. Но едва ли отмъщението включва аятолах Али Хаменей да излезе и да обяви, че Иран тръгва на война със САЩ.
Такъв открит конвенционален конфлик е невъзможен. Поради простата причина, че силите са асиметрични. Колкото и добре въоръжена и боеспособна страна да е Иран, тя няма как да бъде сравнена с чудовищната военна машина на САЩ.
Саддам Хюсеин може и да не е най-подходящият пример, но той е последният държавен глава от района, който се сблъска челно с тази брутална мощ.
Не бих казал, че американците спечелиха тази война, но Саддам и неговата управляваща клика определено я загубиха. И то по един, съгласете се, драматичен начин.
Този тъй неподходящ пример е достатъчно ярък и толкова категоричен, че би накарал всеки държавен лидер от региона, без значение дали е президент, премиер или духовен водач, да помисли още веднъж, преди да обяви подобна война.
Самият Доналд
Тръмп също не
желае такава
война. Колкото и
свирепи туитове
да пуска
Спомняте си, той бе обещал на избирателите си да измъкне Америка от близкоизточното тресавище. Може да звучи парадоксално, но случилото се в Багдад онзи ден може и да му помогне да изпълни това свое обещание.
В неделя иракският парламент бързо и емоционално гласува всички чуждестранни военни сили в страната да напуснат. Вероятно това решение ще засегне военния персонал на страни като Италия, Франция и Турция, но то бе взето заради американците, които в Ирак са най-многобройни - малко повече от 5000 души.
Тежките условия, които се очертават, по всяка вероятност наистина ще принудят САЩ да предприемат мерки за изтегляне от Ирак. И когато това се случи,
Техеран ще го
обяви като
голяма победа
над врага.
Естествено, тези войници няма да се приберат вкъщи, защото от Пентагона всеки ден шептят в ухото на президента Тръмп, че това не бива да се случва. Но лесно могат да бъдат предислоцирани. Или ако се приберат, на тяхно място ще бъдат изпратени допълнителни подкрепления към американските бази в Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман, Афганистан... Навсякъде в региона, където САЩ имат военно присъствие.
И където Иран съответно има своите лостове за действие, с които ще се опита във всяка една от тези страни да усложни нещата за американците. Макар че ще е по-трудно, отколкото в Ирак. Поне по официален път. По-ефективни в този случай биха били друг вид действия.
Какви ли? Всичко добре изпитано от арсенала на шейх Хасан Насрала и неговата “Хузбула”, както и на останалите ирански проксита в региона: войни с ниска интензивност, както е модерно да им викат.
Тайни операции,
изненадващи
атаки, атентати,
покушения,
отвличания
(ако има подходящи обекти), провокации, включително и срещу сигурността на корабоплаването в Персийския залив...
С други думи, мръсна война. Отровна война, както някои апологети на Сун Дзъ обичат да казват.
На което от своя страна американците ще отговорят с по-малко войници, но с повече дронове. Още дронове! Тоест всичко от това, което вече сме виждали, но по много.
Най-големият проблем, до който доведе убийството на Касем Солеймани, не е дрънкането на оръжие в региона, който и без това не е спрял да кънти на оръжие от десетилетия.
Проблемът е, че
с Касем
Солеймани бе
погребана всяка
надежда за
нормалност
в близко време. Гласът на обикновените ливанци, иранци, иракчани, които от месеци бяха по улиците, протестирайки мирно, честно и открито срещу корумпираните елити, които ги управляват, бе задушен. Сега улиците на Бейрут, Багдад и Техеран са изпълнени с врява и ярост, където се чуват само виковете на хардлайнерите, зовящи за мъст.
Ген. Солеймани (нека Аллах му прости) бе човек на сенчестите операции и неговата смърт няма да промени нищо. Нито ще направи света по-добър, а само сенките ще станат още по-големи.
