Двамата артисти се преместиха в Плевен в началото на януари
- Г-жо Попова, как бихте описали изминалата 2019 година?
M. П.: На първо място бебешка, свързана с много перипетии, изчиствания на фалшиви приятелства и фалшиви роднински взаимоотношения, подреждане на приоритети и осъзнаването на това, че силата сме си аз и Веселин. Това е нашето семейство. Така че бих нарекла 2019 година философска, наместваща и осъзнаваща.
- Какво си пожелавате за 2020 година?
М. П.: Много работа и здраве. Щастлива съм, че заедно с малката Екатерина. Разбира се, там ще имам много възможности за повече спокойни моменти, в които да мога да творя.
Дори в дома, в който ще живеем, има много старо пиано. Така че виждам годината много творческа. Няма време, трябва да се прави качествена музика, защото оправданието: “Абе, виж какво стана с поп музиката”, не върви. Хората слушат това, което им предлагаш. Смятам, че трябва да се мобилизираме и да създаваме смислени неща.
- Как прекарахте коледните празници?
М. П.: Доста хаотично. Аз бях на работа на 25 декември във Велинград. Но на 24-и успяхме една малка част от семейството да се съберем. Без Андреа, дъщерята на Весо, която е в Англия. Тя емигрира преди година. Единствено Андреа липсваше. Иначе беше напълно традиционно, дори детегледачката беше с нас, кокер шпаньола, Екатерина, Мария Магдалена, аз и Веси.
- А на кого се падна паричката?
М. П.: На Веселин, много съм ядосана. (Смее се.) Не, разбира се, че не съм. Напротив, спокойна съм. Парите трябва да ги изкарва мъжът, аз съм старомодна. (Смее се.)
- Какви са традициите във вашия дом, в който отглеждате 2 момичета?
М. П.: Много е трудно в такъв дом да създадеш традиции, а когато се роди и едно бебе, става съвсем трудно. Така че някакви конкретни традиции нямаме, освен хубавите моменти, когато успяваме да седнем заедно на масата. Моят мъж е много подреден човек. Той държи на масата винаги да има покривка, приборите да са подредени и всичко да е поднесено в инстински чинии. Не понася, когато си вземем храна от близкото заведение и тръгнем да ядем от пластмасовите кутии. Това го вбесява.
Аз пък съм
поставила
правилото да се
гаси телевизорът
по време на
хранене,
защото смятам, че това е моментът, в който можем да общуваме и да си разкажем за деня. За децата това е по-важно. Те сега растат. Особено Мария Магдалена, която има да разкаже хиляди неща от училище. Общо взето, това са моментите, когато сме заедно, иначе всеки има своите занимания, всеки е в своята стая и си прави нещо.
- Звучи много уютно.
М. П.: Такова е вкъщи. Това пък е моя грижа. Много съм щастлива всяка година да украсим красивата елха, а обичам и хубавия голям телевизор да го ползвам за камина. Смятам, че този уют и романтика в дома в повечето случаи идват от жената. Затова се старая винаги вкъщи да има свещи, да е романтично и спокойно.
- Трудно ли е, когато в едно семейство и двамата сте артисти?
М. П.: Не, точно обратното е. Когато и двамата партньори са артисти, е много по-лесно, защото повече се разбираме в изкуството. Ние, като усещане, независимо дали става дума за театър, кино, музика, имаме много еднакъв вкус и страшно си помагаме.
Това има
резултат,
работим по наш
спектакъл
Разкажи ти (обръща се към Веселин Плачков, който дойде само за няколко минути от интервюто ни с нея - б. а.), понеже повече боравиш с тази терминология.
Веселин Плачков: Започваме спектакъл по една стара пиеса, която в момента преправяме цялата. Тя е за 5 варианта на семейство между актьор и певица - различни видове певици с различни актьори. Съчетани в едно ще бъдат проблемите на творците - как се ражда едно произведение на изкуството, когато имаш семейни задължения, въобще някакъв битов живот извън всички познати клишета за създаването на един творчески продукт, било песен, представление и т.н.
М. П.: С известна доза философия и известна доза битовизъм, абсолютно нелогични съчетания. Например поет, който е дълбоко вглъбен в себе си, и попфолк певица.
В. П: Или актьор от театър “Сфумато” и певица, която също иска да е много концептуална, но някой трябва да ѝ плаща наема вкъщи, затова ходи вечер да пее по кръчмите. Накрая ще има един момент, в който ще бъдат двамата - Весо и Мариана.
М. П.: Ще се опитаме да изиграем себе си.
- Ще включите ли и реални случки от вашия живот?
М. П.: Последната двойка ще бъдат Веси и Мариана такива, каквито са.
В. П.: Но те може да се променят спрямо времето. Последната сцена ще търпи известна доза промени спрямо нашето светоусещане на момента.
- Много интересно е замислено.
М. П.: Искаме хората да могат да преживеят най-силните емоционални моменти от философската тема - това защо съм тук и някой има ли нужда от мен. Плюс това да умират от смях колко нелепи двойки може да съществуват в живота.
В. П.: И колко нелепи могат да бъдат големите и мащабни проблеми на творческото търсене в битовите проблеми като пускането на прахосмукачка и плащането на електромер.
- Г-жо Попова, вие сте в навечерието на третия албум, това не ви ли държи много заета?
М. П.: Подготвям го и много се ядосвам, когато се
разхождам из
квартала и ме
попитат: “Хайде,
бе, ти няма ли
да пееш?”
А аз в този момент съм с анцуг, с вързана на кукуригу коса и тичам да напазарувам, за да сготвя за бебето. Безкрайно трудно ми е да съчетая семейната идилия с чистия творчески процес. Сега лека-полека влизам в час. Гледам във всеки един свободен момент, при наличието и вече на детегледачка, да бъда в студиото. Но то не е само това. Трябва да имаш своите интимни моменти вкъщи, своето спокойстие. Защото аз държа сама да си пиша текстовете, да участвам активно в аранжиментите, в процеса на създаване на песните. Затова е необходимо именно спокойствие и все още ми е трудно да го организирам. Гледам въпреки това в цялата суматоха да правя някакви неща, свързани с музиката.
- Докъде сте стигнали с работата върху албума?
М. П.: В него ще има и от старите ми песни, тези, които не са влизали в албуми, и искам да им направя една къщичка, както се казва - да не ходят бездомни из интернет. Ще добавя 4 или 5 нови. В момента довършвам две плюс още една, на която се прави аранжиментът. Разсъждавам коя да излезе първа. Вероятно ще е много хубава балада, знам, че в тях ми е силата. Усетих, че текстът много бързо излезе от мен. Заключена в спалнята със слушалки - така го написах, избягах от децата. (Смее се.) Казва се “От любовта не се краде”.
- В жълтите медии пишеше, че не позволявате на мъжа си да се снима в голи сцени, докато участваше в “Пътят на честта”. Това истина ли е?
М. П.: Това са абсолютни глупости, в които няма никаква истина.
- На какви други неверни твърдения сте попадали скоро?
М. П.: Противно на всички твърдения отново в жълтата преса, с Весо работим доста добре.
Скоро четох, че
нямаме работа,
че видиш ли,
Веселин Плачков
останал на
улицата
Нека кажем, че работим страшно много и продължаваме да въртим много километри с колата. Добре сме, за всички, които искат да знаят, много даже.
В. П.: Ако това е да нямаме работа, дано все си нямаме. (Смее се.)
- Г-жо Попова, определено е трудно да съчетавате кариера, семейство, грижи за дома...
М. П.: Особено тази кариера, защото е творчески процес, а той е свързан със самовглъбяване, с оставане сам, с подреждане на мислите и емоциите си, за да си правилен в това, което искаш да кажеш. Моето отношение към музиката е малко по-различно и по-сериозно. Затова ми трябват моменти на самостоятелност, които са страшно малко в живота ми.
- Вие умеете да правите красива музика, какво ви вдъхновява да пишете текстовете на песните си?
М. П.: Най-различни теми. Общо взето, гледам в песните ми да се говори за сериозни неща и в тях да има силни послания. Аз съм много социално ангажиран човек освен това. Не искам да пея просто така някакви песнички и да напасвам някакви рими, искам да носят сила и смисъл. За мен това е важно. Въпреки че се водя един от сравнително младите артисти, аз съм си аз. Искам да предлагам на хората сериозни теми.
- Забелязвам, че и в социалните мрежи сте много активна и често популяризирате благотворителни кампании. Как ги намирате?
М. П.: Във фейсбук имам една фен страница и една лична. От известно време взех решението, тъй като не мога да ида и пея за всички болни хора и деца, не мога да съм на място или лично аз да им помагам финансово, защото самата аз не съм богат човек в този смисъл на думата.
Реших, че това е
един добър начин
да помагам
Споделям на фен страницата си всичко, което срещна в социалните мрежи, свързано с болни деца, хора, нужда от помощ. Мисля, че това е един добър начин да се включа. Наблюдавам, че доста хора ги споделят и има развитие. Това е най-малкото, което мога да направя - два клика на телефона. Просто да споделя и който има възможност, да се включи и да участва активно. Една простичка идея, която всеки би могъл да направи. Има много обществени личности със страшно много последователи в интернет и наистина тези проблеми могат да се решават за 24 часа. Ако се замислим колко хора сме, всеки, ако даде един лев, и проблемът ще бъде решен.
- Трудно ли е бъдеш музикант в България?
М. П.: По принцип певците ги отделят от музикантите. Нека отворим една скоба за добрите от тях в България. Безкрайно трудно им е, защото в тях има един естествен вътрешен барометър за качество и ниво, затова им е много трудно да правят компромиси с музиката. Гледах концерта на Орлин Горанов с “Акага” и отново писах на Ясен Велчев - пианиста, че той продължава да е
един от
любимите ми
музиканти,
защото естетиката
при него е
невероятна,
но много малко хора я разбират. Другото тъжно в съвременната музика е, че музикантите се заменят с електронни звуци и живият, човешкият фактор изчезва. Очакваме скоро някакви киборги роботи да пеят, може би ще се случи в скоро време. Ако се напасваш, ако се нагаждаш и си търсиш интереса в нашия бизнес, не е трудно, но ако търсиш артиста в себе си, изкуството и смисъла, е трудно.
- Ако някоя от вашите две дъщери избере да тръгне по вашия път и да се занимава с музика, бихте ли я подкрепили?
М. П.: Разбира се, ще подкрепя всяко желание на децата си. Ще бъдат предупредени и най-вероятно изнесени от България, защото тук не е място за правене на изкуство, поне според мен. Казвам го от позицията на човек, минал през много неща, но смятам, че нашите деца няма да растат тук.
- Казвали сте, че и вие сте мислили да емигрирате. Защо?
М. П.: Казах го с ясна мисъл и ми е мъчно, от позицията на 41-годишна жена.
Не знам какво
бъдеще имам аз
в чужбина, но
бъдещето на
децата ми е там
заради смисъла, подредеността, последователност, чистота... Тук ти трябва човек, както изпя Ицо Хазарта. Ако нямаш, няма да стане работата, т.е. талантът не е фактор, нито пък трудът. Просто сме стигнали много примитивен начин на съществуване, на творене, на общуване и това не ми харесва.
- Вие сте човек, който не прави компромиси с музиката си. Какво ви костваше това?
- През призмата на времето си давам сметка, че съм изключително удовлетворена, защото не съм направила нещо, което не съм искала. Може би веднъж-два пъти съм грешила чисто музикално и съм се опитвала да бъда това, което не съм. Към днешна дата съм изключително щастлива, че имам своите песни. Компромиси не бива да правя. Аз търся изкуството, силата, емоцията. Неща, които не можеш да видиш по телевизията и шоу програмите. Някак тихо, спокойно с талант и поезия може пак да стигнеш до хората. Знам, че моите хора са наоколо, има ги.
