Ако държавният глава ще прави партия и цената е разцепление в БСП - няма да успее
Големият проблем на “Демократична България” не е ГЕРБ, а Слави Трифонов - заради него може да не прескочат 4-процентната бариера
Прекият избор на лидер на БСП е хлъзгава територия, но до април тази процедура може да се промени
Белег за нормализация е трендът българите да се дистанцират от политиката и да се фокусират върху семейството
- Тези дни медиите за пореден път питат какво става между президента Радев и премиера Борисов. Между двамата открай време прехвърчат искри. Има ли път към помирение, г-н Стойчев?
- То е ясно, че когато президентът е избран от една партия, а премиерът от друга, а двете партии са основни конкуренти за властта, двете институции са в режим на т.нар. кохабитация. Това означава, че между тях не може да се очаква разбирателство, а противопоставянето им е норма. В системите с такъв тип противопоставяне, където президентската институция е овластена, за разлика от българската, изпълнителната и президентската власт взаимно се блокират, а това води до блокиране на държавата. Пресен пример са САЩ от началото на годината, когато държавната администрация не можеше да получава заплати, защото президентът и Конгресът взаимно се блокираха.
- Какви са последствията от подобни отношения в парламентарните демокрации?
- В тези страни президентската институция обикновено е с ограничени правомощия и не може да се стигне до национален блокаж. Но това, което президентската институция може да прави, е да използва трибуната, на която се намира, и да критикува, конструктивно или не.
- Прецедент ли е сегашният сблъсък между премиер и президент в България?
- Не. Нека си спомним Първанов и Борисов навремето, макар че при тях
не е имало чак такова
издребняване и
изнервяне на ситуацията
Или пък Плевнелиев и Орешарски, преди това Петър Стоянов и Жан Виденов. Винаги, когато президентът и министър-председателят са от двете противостоящи си партии, има сблъсък. И каква форма ще приеме той, зависи много от персоналните им характеристики.
- Президентът Радев е с нов началник на кабинета си. Това оказва ли влияние?
- Откакто се смени началникът на кабинета на президента, има ново развитие в конфронтацията с премиера. По времето на Иво Христов тя беше много изострена, популистка, търсеше се скандалът и пиар изражението на този вид сблъсък. Целта беше да се изпрати посланието за честния и почтен президент срещу корумпираното управление. Демонстрираше се, че президентът не е част от управлението, а е някакъв вид народен трибун като Мая Манолова, само че на друга позиция.
След смяната на Иво Христов имаше затишие, но после конфронтацията с премиера се възвърна, вече по-омекотена. Личи си, че политолог е началник на президентския кабинет, защото Радев заговори много по-адекватно и информирано от преди. Сега вече се търси не само пиар ефект от противопоставянето, но има и изразяване на съдържателни позиции, които допринасят за това президентът да стои по-тежко и по-адекватно в професионалните общности. Не се търси само послание към гражданството в най-общ смисъл, но и към експертни среди.
- Искате да кажете, че конфликтите между президент и премиер са станали продуктивни?
- Обратното. Президентът просто извлича от тях имиджов ефект за себе си. Руши имиджа на правителството и от това гради положителен имидж за президентската администрация.
- Пред мен е тримесечният мониторинг на “Алфа рисърч”, според който в края на годината доверието към Борисов и правителството расте след загубите през годината, докато доверието към президента Радев пада под 50%. Едно от обясненията на социолозите е, че конфронтационното му поведение не се одобрява от обществеността. Дали е така?
- Според мен е нормално рейтингът на един политик с течение на времето да пада дори и без да е направил нещо съществено. Ние, българите, обичаме новите лица. Вижте всички публични фигури у нас - в момента на старта си в политиката са имали висок рейтинг, който след това неизменно е започвал да пада без обратен път назад.
Има и още една особеност - когато човек е агресивен, заема крайни позиции, това не се възприема добре от българите. Повечето от хората го разглеждат като припряност, неадекватност и затова бягат от по-шумните, кресливи и агресивни хора. Но елитът ни има погрешна интерпретация, че държиш ли се по-нахакано, агресивно, крайно, това сякаш те прави по-модерен. Прави те да изглеждаш като Тръмп, като Орбан, като Путин, като Ердоган. Такова поведение обаче не импонира на българското общество. Силата се излъчва, когато човек е самоуверен, спокоен, твърд в позициите си и когато не изпада в истерия.
- Има теза, че президентът Радев се държи конфронтационно, защото му остават 2 г. до края на мандата. Споделяте ли я? И какъв е хоризонтът му?
- Според мен хоризонтът на Радев са парламентарните избори през пролетта на 2021 г. Но
каквото и “да сготви” сега,
то ще изстине до изборите
- било то парламентарни или президентски. Мисля, че с критиките си към правителство и премиер Радев си трасира пътя. Действа реактивно - ако сега правителството ще раздава коледни добавки и помощи за празниците, удовлетвореността на хората расте, то с критичната си позиция Радев се опитва да неутрализира тези ефекти в цикъла на общественото одобрение към политиките на правителството и да създава предпоставки за скепсис и критика. Разбира се, това е в реда на нещата. Правителството всъщност има достатъчно потенциал да си отстоява силата и политиките.
- От пленума на БСП разбрахме, че на конгреса през април се готви пряк избор на лидера на партията. Какъв знак е това?
- Прекият избор е доста хлъзгава материя. Ние на национално ниво непрекъснато се съмняваме в честността на изборите, а какво остава за вътрешните избори в едни партии! А като стане дума за БСП, няма начин да не се стигне до максимата на Сталин, че не е важно кой как е гласувал, а кой брои резултатите. Самата Нинова се бореше срещу този вариант на избор. Но щом е минала на него, значи е преценила, че й е изгоден към този момент. Ще мисли как да реагира в новата ситуация и основно ще поиска представители в екипа, който брои гласовете, за да гарантира, че резултатите са обективно отразени. Но не е невъзможно преди самите преки избори процедурата на гласуване отново да бъде сменена. Случва се в парламента, защо да не се случи и в БСП?
- Анализатори, често изтъкват, че Нинова е патронът на Радев. Ако Нинова бъде сменена като лидер на БСП, дали Радев ще има същата подкрепа както досега и дали ще изпълни роята си на обединител на нацията?
- Ясно е, че президентът Радев не може да е обединител на нацията, защото е партийно избран. За да бъде, трябва да не се избира от партиите. Вариантите са два. Първият е да се избира от парламента с голямо мнозинство - две трети, както е в парламентарните републики. Тогава обикновено се избират много възрастни хора, обикновено 80-90-годишни, с голям авторитет и които няма накъде повече да гонят кариера и наистина стоят и могат да бъдат като обединители на нацията.
Вторият вариант е парламентът да даде същите правомощия на монархически институт. Такава парламентарна монархия е британската, но тази тема отдавна е затворена в България. Когато имаш монархически институт, той действително може да бъде олицетворител на нацията с добри традиции на приемственост най-малкото защото е и наследствен. Докато в българския конституционен модел президентът е избиран пряко от народа и затова
няма как да избяга
от партизанщината
и партизанската подкрепа. Което означава, че той винаги ще има двуполюсни отношения към себе си, загубилите винаги ще са срещу него и никога няма да може да е обединител на нацията.
- На кого ще се опира президентът Радев?
- На онези, които не харесват Борисов. Но това е доста хлъзгав вид одобрение, защото да градиш позитивен имидж на базата на отрицание на нещо друго, не е работеща стратегия. Ако Борисов престане да генерира отрицателни оценки, тогава Радев на какво ще разчита? Ще лъсне, че е бил инструмент на някакво негативно говорене срещу премиера, а не на собствените си позитивни идеи.
- Много пъти в публичното пространство се обсъждаше дали той ще направи собствена партия в качеството си на един от най-популярните ни политици. Какво би било нейното място?
- Разбира се, че е в състояние да направи партия и тя би имала своето място. Но ако цената да я направи е разцепление в БСП, няма да успее. Защото много по-влиятелни от президентската власт фигури преди него направиха формация, сега искат да се върнат в БСП, но не могат - Корнелия не ги пуска обратно.
Нова партия на Радев би била
възможна с нови хора, които
по принцип не гласуват,
но искат да намерят своята опция някъде си. Само че днешният потенциал на Радев се гради върху критика на правителството, а това не е достатъчно. Да припомня само, че Борисов навремето направи пробив не само на базата на критика на тройната коалиция, но и на базата на доверие към себе си като фигура. Борисов имаше изграден рейтинг в политиката като главен секретар на МВР и беше най-популярният политик в държавата на тази позиция. При Радев няма такова нещо - като шеф на ВВС не е имал толкова висок рейтинг, че да избие рибата.
Ако тръгне да прави нов политически проект, ще се превърне в един от многото критици на властта и тогава мащабът на това начинание ще се спихне.
- Каква ще е тогава политическата траектория на президента след оставащите 2 години от мандата му?
- Един от вариантите е чрез някаква негова неформална подкрепа за някой от политическите субекти да се опита да генерира влияние по подобие на Първанов. Знаете Първанов конструира тройната коалиция.
Другият вариант е да създаде някакво ново движение извънпарламентарно, което да се появи с негова неформална благословия на парламентарни избори.
Третият вариант е да се кандидатира за втори мандат на следващите президентски избори и ако не бъде избран, да направи формация. Но траекторията към парламентарните избори го ограничава - или неформално да подкрепи коалиция от партии или една партия конкретно, или извънпарламентарно да направи нещо под неговия патронаж и да се опита да влезе в парламента. Но това, последното, няма много перспективи за успех. “България без цензура” гледахме, и РЗС гледахме, и БББ на покойния Жорж Ганчев гледахме и какво ли още не от този тип гледахме. Всякакви забавни люде влизаха в политиката през годините, но това нито ще му отива на президента Радев, нито на дългосрочните му цели. Ако той иска да прави политики, каквато е същността на изпълнителната власт, това не може да става с парламентарна група от 15 човека.
- Имат ли премиер и президент общо поле на действие в крайна сметка?
- Не. Но би било готино послание двамата да заровят томахавките, макар че не ми се вярва да го направят. Факт е, че у нас заради политика се разбиват семейства и приятелства. Българите все още твърде насериозно и лично взимаме политиката, а тя всъщност е една посредствена, лековата и много скучна игра.
- Има данни, пак на “Алфа рисърч”, че все повече българи се дистанцират от политиката и се затварят в семейството си. Това добре ли е?
- Белег е за нормализация. Политиката е за недоволните хора с проблеми. А те намаляват. Когато се чувстваш щастлив, потъваш в света на близките, приятелите, децата, любовта.
- Как ще изглеждат следващите парламентарни избори?
- Зависи дали ще се реализира политическият проект на Слави, или не. Ако Слави участва в изборите за парламент, ще има по-висока избирателна активност. Досега на парламентарен вот са участвали около 3,5 млн. българи, влезе ли партията на Слави в играта, до урните ще отидат около 4 млн. Тези нови 500 хиляди обикновено не гласуват, правят го само когато се появи ново лице начело на мащабен политически проект. Появиха се веднъж през 2001 г. при Негово Величество, през 2009 г. при Бойко Борисов, ще се появят през 2021 г., ако Слави участва със своя партия в изборите. Въпросът е дали Слави ще може да обере всичките тези гласове. Максималният му електорален потенциал към момента е 400-450 хиляди гласа. Не са малко и ще му дадат стабилна парламентарна група от 20-21 депутати. Любопитно ще е дали ГЕРБ ще паднат под минимума си от 1 милион гласа, което не се е случвало досега. Също - дали БСП ще разбият електоралния си таван от 950 хиляди гласа. Досега не са успявали.
- Разбира се, за година всичко може да се случи. Но ако се запази ситуацията в момента, какъв парламент очаквате?
- По-пъстър. С повече играчи. Ако Слави се появи, ще вдигне много бариерата и ще удуши малките формации. “Демократична България” много трудно ще влезе отново. Техният голям проблем не е нито ГЕРБ, нито Борисов, нито БСП, а тъкмо Слави Трифонов. Защото едно е 4% на 3,5 милиона пред урните, друго е 4% на 4 млн., нали?
Вътре в следващия парламент ще са ГЕРБ, БСП, ДПС, Слави, който може и да отнеме третата позиция на Движението за права и свободи. Петата партия може да е ВМРО, въпросът е дали ще преодолее по-високата бариера.
- Забравяте гражданската инициатива на Мая Манолова...
- Прогнозите ми за нея никак не са розови. Мисля, че хората забравиха тази инициатива сега, а какво ще е след година и половина? Но ако президентът Радев припознае тази инициатива, ще е любопитен нов политически играч. Ако Слави, “Демократична България” и Манолова- евентуално Радев, се омесят в амалгама, ще има интрига дали последните две формации от тази амалгама ще влязат. Защото всичко зависи от това колко място ще остави Слави.
CV
Стойчо Стойчев е роден през 1983 г. в Шумен
Доцент по политически риск и избори в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”
Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии към университета.
Автор на книгата “Контролираният и купен вот” (2017)
