Войната оскъпява самолетните билети в ЕС
Европа беше ударена с близо 30% увеличение на цените на газа след атаки на Иран по една от най-важните в света платформи за добив на втечнен природен газ (LNG) в Катар. Когато търговията започна в четвъртък сутринта, цените на синьото гориво отбелязаха ръст от 25 на сто, а във Великобритания скочиха с над 30%.
Водещият европейски индекс Ти Ти Еф, който служи като ориентир за цените по множество договори за доставка, се повиши с над 30% до 70,70 евро за мегаватчас, след което частично отстъпи до около 67 евро.
Стойността на газа в България също тръгна нагоре. В четвъртък тя достигна 50,45 евро за мегаватчас - повишение с над 4% от сряда според данните на “Газов хъб Балкан”, където се търгува с LNG у нас.
Значително се повиши и цената на петрола. Основният европейски сорт “Брент” поскъпна с над 6% и прехвърли 114 долара за барел. Това е
най-високото му ниво от лятото на 2022 г. насам
Американският сорт WTI също следва тренда нагоре, отчитайки ръст от около 0,5% до близо 96 долара за барел. Освен това новината, че Техеран възнамерява да наложи транзитни такси за преминаващите кораби през Ормузкия проток, допълнително засили опасенията от възможно поскъпване на стоките и услугите.
До сътресенията в глобалната енергетика се стигна, след като в сряда катарската държавна корпорация “Катар-Енерджи” съобщи, че индустриалният център за добив на синьото гориво Рас Лафан е бил ударен от ракети на Техеран. Според властите атаката е причинила значителнни щети, довели до преустановяване на работата. Съоръжението е практически с размерите на град и отговаря за 20% от глобалното производство на LNG. Освен газ, Рас Лафан произвежда други важни суровини като торове от амоняк, които са от значение за земеделието, както и хелий - основен компонент за производството на чиповете, с които работи почти всяка технология днес.
Редица европейски държави и институции предприеха действия, за да облекчат щетите от икономическия шок.
Италия намали данъците върху горивата с около 20%
в опит да помогне на домакинствата. Намалението на акциза с 0,25 евро на литър ще бъде в сила 20 дни, след което ще бъде преразгледано.
В международен план лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия и Япония изразиха готовността си да допринесат за осигуряване на безопасно преминаване на стоките през Ормузкия проток. Те обаче не предоставиха подробности как ще се случи, но призоваха за преустановяване на атаките по енергийна инфраструктура.
Иран пък се зарече да осакати световния енергиен пазар чрез пълномащабна икономическа война, като засили ракетните атаки срещу нефтени и газови заводи. Причината - внезапната израелска атака по контролираните от Техеран части от местността Южен Парс, която е смятана за най-голямото находище за природен газ в света. Тя е между Катар и Иран. Според Ройтерс цялото газово находище съдържа около
51 трилиона кубически метра синьо гориво - количество, което е достатъчно да задоволява нуждите на всички държави на света в продължение на 13 години.
Анализатори определят действията на Израел като ескалация
в конфликта с Иран, който от чисто военен сега, се превръща в енергийна борба до пълно икономическо изтощение. Това може да доведе до следващата глобална криза. На свой ред САЩ се опитаха да върнат фокуса върху военните цели, като заявиха, че не са знаели за действията на Тел Авив.
“САЩ не бяха предупредени за тази конкретна атака, а Катар по никакъв начин не е бил замесен в нея”, заяви президентът Доналд Тръмп.
После републиканецът заплаши Ислямската република, че ако не прекрати атаките си срещу газопреносната инфраструктура на държавите от Персийския залив, щял да взриви целия Южен Парс.
Същевременно шефовете на европейските авиокомпании предупредиха, че ситуацията в Близкия изток ще доведе до по-високи цени на самолетните билети, тъй като отмяната на полети води до покачване на разходите и цените на авиационното гориво.