Дори със свалени пагони, аз оставам в ГЕРБ

Вчера бях на срещата в Пловдив. Видях един уморен, но силен Бойко Борисов. 

Човек, който 20 години носи партията на гърба си. Човек, който преведе държавата през най-трудните времена.

Но и човек, върху когото се залепиха всички скандали. Измислени, преувеличени, пропагандирани... и да, понякога и реални.

Суджуци, апартаменти, къщи за гости, магистрали, свлачища, напукани мазилки, изкривени фуги, пропаднали пътища, дупки, криви мантинели, паднали лампи...

Всеки фиш, всяка глоба, всяка върната от администрацията преписка.

Всеки пострадал на пътя.

Всичко се пишеше на неговата сметка.

Всяка грешка, на всеки от стотиците хиляди активисти. Всяка изпусната дума. Всеки пропуск, независимо от кого.

Днес е време да върнем жеста.

Да покажем, че не сме били до него само когато е било лесно.

Че не сме част от тази партия случайно.

Да се отблагодарим, че неговото име ни направи известни. Че ни направи част от обществения живот.

Съгласен съм с почти всичко, което каза вчера. Но не и с едно:

Не, г-н Борисов – не сте единственият виновен.

И не затваряйте вратата за хората, които изградиха тази партия. Които заедно с вас промениха държавата.

Задръжте ги и върнете разочарованите.

Оставете вратата отворена.

Клиентелистите и кариеристите сами ще си тръгнат.

А истинските хора ще се върнат. От Вас зависи.

Аз оставам. Независимо, че съм със свалени пагони. Оставам.

И призовавам всички, които дължат нещо на ГЕРБ да останат.

Да се съберем. Да се стегнем. Да върнем силата на тази партия. Чрез своя личен авторитет да покажем, че сме единствената алтернатива на лявото.

Не от благодарност.

А защото това е правилното.

И когато България направи следващата си крачка – ние трябва да сме там.

Да чакаме в десния ъгъл.

(От фейсбук)